Моите 12

Да, да, трябва да пиша по-често. Повтаряте ми го постоянно и вярвам в добрите ви намерения, но знаете ли кои са двете основни причини един автор да бъде успешен? Малко лудост и много тъга или обратно. И си мисля, в крайна сметка, не е пък чак толкова лошо, че през последната година съм написала общо 3-4 статии, защото това директно ме поставя в класацията на нормалните и щастливи хора. Не ми повярвахте, ли?

Истината е, че последната една година изобилстваше от причини да пиша и от невъзможност да го направя по начин, който да остави добро чувство у вас. А това е важно за читателя. Защо ли? Защото най-голямата сила на словото е да лекува, но за да лекуваш чужди рани, първо трябва да заздравиш собствените си.

Пиша този текст ужасно дълго време. Обикновено под формата на кратки бележки в телефона си след случайни срещи, безмълвни разговори, оглушително мълчание или многолюдна самота. 12 месеца, които ми крадяха вярата, а после ме галеха снизходително по главата, обръщаха ми гръб, а после ми даваха втория шанс, който сама си отнемах, прегръщаха ме, за да не усещам силата на вятъра, но ми припомняха, че светът е и за един, палеха огън в очите ми, а след него ми пращаха дъжд, за да го загася.

Моите 12 урока, които не заменям за нищо. Връщам лентата назад и започвам от януари.

Урок 1: Хората обичат празните думи, онези които правят мълчанието да изглежда наистина златно. Празните думи имат огромно значение за изричащите ги, защото маскират страховете и успокояват съвестта им. Думите не са без значение, но е важно да се научите да чувате с очите си, защото делата говорят по-силно. Всичко, което остава след като успеете да игнорирате шума, е най-важното, което никой няма да ви каже.

Урок 2: Всеки се ползва с правото си да допуска грешки и вие не сте човека, който да ограничава броя им. Ако все пак решите да го направите, не забравяйте, че някои хора нямат смелостта да понесат цялата сила на доброто ви отношение, затова не им го натрапвайте.

Урок 3: По един или друг начин, някой ще иска да „открадне“ нещо от вас – уменията ви, знанията ви, чувството ви за хумор дори. Колкото по-често се случва това, толкова по-щастливи трябва да бъдете. Защо ли? Явно имате много за раздаване, а щастието винаги е в ръцете на даващия.

Урок 4: Ще бъда кратка и ще цитирам: „Най-много ритници в живота ще получите именно от хората, на които сте купили обувки.” И ако ритника ви събори, а не ви бутне напред, значи сте си го заслужили. (Мариус Куркински)

Урок 5: Има хора, които никога няма да разберат разликата между вдигнатата глава и вирнатия нос. Както вече го е написал Стивън Кинг, причината е в онази невидима кост, наречена достойнство. Този тип хора ще предизвикват редица неприятни емоции у вас, подарете им безмълвна забрава.

Урок 6: Независимо колко тъжни ще ви направи познанието, не спирайте да търсите, да четете, да пътувате и да се обогатявате. Единственото непоправимо е бедността на душата.

Урок 7: Всеки ден ще имате поне една причина да се усмихнете и още толкова, за да го не направите. Изберете първата. Заради себе си.

Урок 8: Колкото по-често знаете какво искате, толкова по-рядко ще ви се налага да правите компромиси. Първоначално, това ще ви донесе тъга и неудовлетворение. С времето ще разберете, че е бил единствения възможен начин да заобичате себе си.

Урок 9: Дано сте си избрали професия, която да ви вълнува ежедневно. От първостепенно значение е да обичате работата си, но за да бъде тази любов дълголетна е особено важно да не я практикувате всеки ден. Разделяйте се всеки път, когато усетите, че я обичате по-малко, отколкото тя вас.

Урок 10: Давайте втори шанс, защото съвсем скоро някой ще го даде и на вас. Грешките не са етикети и ако един ден успеете да погледнете на миналото с усмивка, означава, че сте се помирили със себе си.

Урок 11: Купете си роклята, обувките или обеците, които толкова ви харесват, защото с времето, списъкът на нещата, които ще имате желание да си купите с пари, ще намалява.

Урок 12: Измина година, в която все бързах да бъда някъде и навреме, а най-много се забавих за срещата със себе си, защото избрах дълъг и живописен път. Днес съм силна, но и много уморена и имам нужда да си го призная. Направете го и вие, а сега оставете телефона, затворете очи и си спомнете кои искахте да бъдете…и се усмихнете.

Предстоят 12 месеца, в които всеки ден можете да сте.

Advertisements

38 неща, които научих преди да стана на 38

Периодът, в който се намирам в момента, е печално известен като Сатурнова дупка. Сещате се, онези 40 дни, когато се чудиш какъв ти е проблема генерално.

Символиката на числото 40 – правим сладка питка на бебетата на 40-я ден от раждането им, изпадаме в заслужена депресия 40 дни преди да отбележим рождението си, не празнуваме 40-тата си годишнина, поради многобройни и незнайни причини, отбелязваме 40-ят ден, когато нечий житейски път е приключил…

Само че аз след няколко дни ще стана на 38. Както ми каза една позната наскоро „Още си от по-добрата страна на четиридесетте“ и ако трябва да съм честна Сатурновата дупка ми е последна грижа. Пише ми се, затова ще изпреваря малко дните и ще ви разкажа за 38-те неща, които научих преди да стана на 38.

cropped-15419342_10211105658538371_1834947758_o

  1. Да сбъднеш нещо, което силно желаеш, не е чак толкова трудно. Трудното идва малко по-късно.
  2. Да обявиш себе си за късметлия е акт, който ще бъде наказан скоро след това. Но да вярваш в късмета си е задължително.
  3. Да вярваш в себе си, когато никой не вярва в теб, е условие за успех.
  4. А успехът няма почивен ден. Буквално.
  5. Да си честен, открит и прям са качества, които дори на 40 няма да знаеш добри ли са или са лоши.
  6. Да си честен, открит и прям винаги е за предпочитане, независимо дали е за добро или за лошо.
  7. Много неща в живота зависят от настроението ти. Щастието е едно от тях.
  8. Хората по-лесно биха преживели собственото си нещастие, отколкото чуждото щастие. Не обръщай внимание.
  9. Не съди хората. Всеки има причина, за която ти нищо не знаеш.
  10. Повярвай, че някои бури са нужни, за да изчистят около теб.
  11. Не предпазвай сърцето си от следващо разочарование, то знае как да се справи.
  12. Бъди внимателен както със своето, така и с чуждите сърца.
  13. Не забравяй да благодариш. На себе си също.
  14. Научи се да си прощаваш. Грешките не са етикети.
  15. Променяй се. Промяната е трудна, но обратното е фатално.
  16. Не забравяй, че винаги можеш да започнеш отначало.
  17. Не забравяй, че винаги можеш да се провалиш и отново да започнеш отначало.
  18. Грижи се за себе си. Когато не го правиш, не страдаш само ти.
  19. Една от най-големите трудности в живота е да преодолееш начина, по който мислиш за себе си.
  20. А трудностите често превръщат един обикновен живот в необикновен.
  21. Работи това, което обичаш. Само тогава то ще заработи за теб.
  22. Колкото повече успяваш в нещо, толкова по-самотно ще става около теб. Това не бива да те притеснява, неизбежно е.
  23. Ако много искаш да успееш в нещо, да оставиш следа, да се отличиш от тълпата, трябва да приемеш простия факт, че си различен.
  24. Научи се да се разделяш. Когато грешните хора напуснат живота ти, ще започнат да ти се случват правилните неща.
  25. Никога не затръшвай вратата след себе си. Ще си спестиш много неудобства в бъдеще.
  26. Ако в живота ти не се случват хубави неща, то е защото не ги привличаш. Онова, което ни се случва е същото, което излъчваме.
  27. Много е важно да се чувстваш добре в собствената си компания. Понякога тя ще е единствената наоколо.
  28. Чети поне по една книга на месец, иначе личи.
  29. Не копирай мъдри мисли в статуси. Като цяло не копирай, не прави добро впечатление.
  30. Научи се да ползваш правилно препинателните знаци. Не слагай многоточие, там където е място за точка.
  31. Разбери, че нищо не е вечно в този живот, дори проблемите ти.
  32. Не се оплаквай. Никого не го интересува и на никого не му се слуша.
  33. Научи се да поемаш отговорност. Най-вече за себе си.
  34. Не обвинявай. Тук никой не ти е длъжен. За нищо.
  35. Приеми факта, че ти не си центъра на света, а центъра само на собствения си свят.
  36. В живота няма карта за ориентиране. Трябва да си я напишеш сам.
  37. „Бъди промяната, която искаш да виждаш в света.“ (Ганди).
    Давай пример, особено на децата.
  38. С всяка изминала година размера на егото ти ще намалява. Ако това не се случва значи не порастваш, просто остаряваш.
Copyright: Mariana Petrova - mamuri
Copyright: Mariana Petrova – mamuri

И не забравяй, че преди да станеш стар и мъдър, първо трябва да бъдеш млад и глупав. А кога свършва едното и започва другото….някой знае ли?
…защото всичко е тук и сега. Винаги е тук и сега.

Асансьорът не работи, ползвай стълбите.

Твърде често ми се случва да разказвам на момичетата, с които работя личната си история с наднорменото тегло, последствията от безконтролното ядене и обездвижването. И го правя, не защото съм единствена на тази земя, успяла да се пребори с килограмите и комплексите си, между другото битката с вторите се оказа далеч по-сложна, а защото не минава ден, в който да не ме попитат „Какво да (не) ям?“, „Колко бързо ще отслабна?“, „Ти как успя?“, „Колко пъти в седмицата да тренирам?“ и прочие.

Дали ми е интересно да отговарям на едни и същи въпроси? Не ми е, досадно ми е дори и вече го правя само тогава, когато усетя, че човекът срещу мен не си запълва свободното време с малки разговори, а наистина търси верния път в лабиринта. Как разбирам от кои е? През последните 6 години ми се наложи да опозная човешката природа в детайли, но това, за съжаление, не ме обогати духовно.

Днес посетих магазин, който разполага с подземен паркинг и за да отидеш на горния етаж, можеш да ползваш асансьор или да се качиш по стълбите. Нерядко ходя там със сина си и винаги, независимо дали е съгласен или не, поемаме по стълбите с обяснението, че имаме два крака и сме здрави, а асансьорът е за хората, които не могат да качват стълби поради една или друга причина. Той винаги се сърди, защото става свидетел на това как другите, със същия брой здрави крайници, предпочитат по-удобния вариант, а ние едва ли не сме глупави и се морим ненужно. Както и да е, това никога не ме спира.

Паркирах си автомобила заедно с още едно момиче, видима възраст 24-26 години, килограми – според мен между 115-120. За пореден път притъпих вътрешния си порив да отида при някого и да му кажа, че има начин да не изглежда така, когато тя застана пред асансьора и зачака. Както винаги, аз поех по стълбите. Засякохме се горе, пред вратите, бях там преди нея. Продължих напред, изгубих я от поглед, но остана в главата ми – хубава, млада жена, облечена в черно, която чака пред асансьора, вярвайки, че това е прекия път.

Стана ми тъпо за това момиче, въпреки че днес, на годините, на които съм и опита зад гърба си, съм твърдо убедена, че човек е точно това, което заслужава да бъде….спомних си себе си, когато аз бях тя – хубаво, младо момиче, облечено в черно.

Знаете ли, ние хората съвсем не сме толкова сложни същества, за колкото се възприемаме. Ние сме, това което мислим и всичко, което правим. Нашите действия, говорят повече от думите ни. Толкова е просто…

Ако работите скапана работа и това продължава с години, значи това искате.

Ако живеете с човек, без когото знаете, че ще бъдете по-добре, значи това искате.

Ако не се грижите за себе си и сте допуснали да се занемарите, значи така ви е добре.

Ако намирате оправдания за всичко, което не искате да бъдете, значи сте точно такива, каквито трябва да сте.

Това боли. Знам го от опит…но няма пряк път, за да стигнеш до себе си, а и асансьорът не работи, ще трябва да ползваш стълбите.

U5drGKiJaVq7nbjDUZLxG4Kcxge5zrD_1680x8400

Моята година, моите години..

Станах преди час, а вече пия второ кафе. Все по-трудно ми се получава това със ставането от леглото, все повече време ми отнема да дойда на себе си сутрин. През последните няколко години сънят ми е неспокоен, на пресекулки и в никакъв случай разкрасителен. Да се чуди човек как все още изглеждам прилично. Козметиката ми струва все по-скъпо, забравих да кажа…Мажа се дълго и напоително, гледам да не пропусна и милиметър. И само тогава ще се намери някой да каже „Янева, много си намазана днес, бе. Виж, каква си хубава.“

Да се смея ли, да плача ли?! И от двете по малко. Някъде между 34-тата и 37-та си година претърпях значителни загуби. Загубих спонтанността си, загубих и онова дете, което всички казват никога да не губим, загубих съня си, а с него и част от блясъка си. Загубих хора, за щастие не в онзи трагичния смисъл, загубих онази моя отличителна, широка усмивка, която никога дотогава не ме беше предавала…загубих се.

Навигацията ми заработваше отвреме-навреме, само за да ме обърка още повече – завийте наляво, след това рязко надясно. Виждате ли онази голямата стена? Разбийте я с глава. Заболя ви? Така ви се струва….

Много съм добра в монолозите, натрупах опит да си говоря сама. Случва ми се постоянно и навсякъде. Даже наскоро ми хрумна като седна в любимото си кафе, да поръчам 2, все едно наистина очаквам някой да се появи….този, който е все там, на място и навреме. Аз и аз. Не знам защо хората винаги наричат партньорите си „половинки“, дори им добавят местоимение за притежание – моята половинка. Аз никога не съм се чувствала разполовена, само наскоро доброволно и без колебания подарих сърцето си на едно момче, което след години ще се превърне в страхотен мъж, но засега е само на 6 и все още стиска здраво ръката ми, докато заспива.

Много пъти Господ е бил щедър с мен и днес ви разказах за загубите, които ми подари. Онези най-трудните, които ти остават празно място в тялото и в главата….място, което ще се запълва с всяка следваща загуба, защото ако имаш късмет в този живот ще загубиш много и ще откриеш себе си, само за да подариш сърцето си на някого, който да го нарече мое и да го пази като свое.

PhotoGrid_1514715906690

За жените и сезоните

Напоследък се случва така, че пиша по един текст на сезон и ми стига. Отдавна количеството не ми е най-важно. Не го търся и в живота. Нямам нужда от гардероб пълен с нови дрехи, от шкаф с неудобни обувки, от хора, които просто да ми запълват пространството, от думи, които само правят тишината още по-ценна или от шум, който да заглушава мислите ми….Толкова малко са вече нещата и хората, които искам да задържа до себе си, че чак е плашещо. Дали е от възрастта? Може би, нямам представа, не се отъждествявам с годините си. Дали е от опита? Вероятно да, с опита се трупа печал, категорична вселенска истина. Дали е от времето навън? Мисля, че и то има вина, но нищожна.

Този текст не е годишната ми равносметка, твърде банално е да правя такава и го пиша сега, защото предстои време, когато всеки ще побърза да претегли доброто и лошото от изминалите 365 дни, успехите и неуспехите, усмивките и сълзите, победите и загубите, радостта и тъгата. А нужно ли е да огласяме тези толкова тихи моменти, когато най-важното всъщност е внимателно да затворим вратата след себе си и да чуем какво има да ни каже тишината.

Не са приятни тези разговори, предполагам това е и причината много хора да не понасят самотата. Тя освен, че задава въпроси, знае всички отговори, които ние така умело пазим в тайна от себе си. Аз я обичам, приятелки сме. Много често предпочитам нейната безмълвна компания пред малките разговори. Думите ме уморяват, губят стойността си, защото хората искат да чуват само онова, което са избрали за своя истина, а това е така предвидимо и отегчително.

Всеки ден се срещам с много жени и всички те са различни. С някои си приличаме, с други – почти нямаме общо, но ни се получава, с трети се харесваме от пръв поглед и без конкретна причина, с четвърти се налага да правим компромиси, ако искаме да останем заедно, а с пети – просто усещаме, че пътищата ни не се пресичат.

Напоследък все по-често оприличавам жените в залата на сезоните от годината – цветни, топли, меки, уютни, сурови, студени, дъждовни, екстремни. И всички носим черти от четирите сезона, които разкриваме малко по малко, в зависимост от обстоятелствата.

Жените-пролет говорят тихо и напомнят свеж полъх. Носят топла прегръдка и благост в очите. Не натрапват присъствието си, създават усещане за домашен уют и някак пречистват душите ни. Разчитат ни с поглед, разбират от малко, не държат да са център на внимание, но около тях винаги има тълпа, защото всеки иска да сгрее сърцето си и да не бъде съден строго за грешките си.

Жените-лято налагат себе си доста по-категорично. Обичат силните страсти, изгарящите емоции, говорят високо, смеят се гръмко, обичат да си играят с огъня, за тях съществува тук и сега, всичко или нищо, и често остават неразбрани от околните, защото малцина са онези, които издържат на жаркото слънце и неочакваните летни бури. Трудно преживяват разочарованията, защото какво по-тъжно от това да дойде есента….

Жените-есен са като удобен и мек люлеещ се стол, който премерено и ритмично се поклаща напред и назад, но няма опасност да паднеш. Чувстваш се сигурен да споделиш сълзите си, да се разходиш из пътеките на душата си и да изплачеш всяко неизречено разочарование. Тези жени не поставят условия на обичта, маркират грешките ни, но не ни ги натякват, усмихват се и прощават, без дори да молим за прошка. Затова са и толкова тъжни понякога, защото самите те търсят в сезоните пристан за болката си…

Дали остана нещо и за последните? Онези най-трудните за обичане и разбиране, суровите и безкомпромисните, онези които ни гледат строго и осъдително, които говорят малко, защото всяка дума е или въглен, или острие по лицето. Онези, в чийто живот ще участваме, само ако играем според техните правила и затова непрестанно отварят и затварят вратата, за да ни напомнят, че студът е на една ръка разстояние, точно на колкото е и сърцето им. А то копнее за пролетта…

Мили момичета, познати и непознати, всички ние сме и топлата пролет, и жаркото лято, и тъжната есен, и студената зима….и никога няма да бъдем само едното или другото, защото животът е многолик, пъстър, цветен, понякога сив, но много по-често такъв, какъвто си го направим.

Бъдете здрави, грижете се за душите и телата си, смейте се от сърце, не крийте сълзите си, прегръщайте по-често, търсете истината и извън себе си, вярвайте си достатъчно и се обичайте.

Изборът да бъдеш

Започвам този текст, знаейки единствено как ще го завърша. И това не е никак лошо, защото човек винаги помни началото и края. Склонни сме да забравяме срещи, дати и случки, но накарайте една жена да ви разкаже за голямата си любов…началото винаги предизвиква смях и умиление, а краят въздишки.

Думите ми ще са малко, но ще стигнат, за да ви разкажа за усещанията на сърцето. Направих му сянка през последната година… да го предпазя от изгаряне. Почти го бях забравила, покрай всички сърца, които трябваше да разтуптя, когато един ден просто заби силно и настоя за внимание.

19578592_1368390846614598_742013039_o

Разговорите ми с него винаги са кратки. Няколко минути, в които успяваме да си кажем всичко. Като със стар приятел, с когото тишината е по-удобна. Разказва ми истории, които ме карат да се усмихвам, да притихвам, да очаквам, да тъгувам, да закривам лицето си с ръце, да се смея с глас, да искам пак, да обещавам, да не забравям. Чувам всяко тупкане. Сами сме…за кратко.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri
Кати

Даваме си дума да прекарваме повече време заедно, да се чуваме по-често, да не се разделяме за дълго. И не бързам да си тръгна, защото истината е, че не зная кога пак ще успея да му обърна внимание. А и нали така се разделят старите приятели, с обещание скоро отново да бъдат заедно и всяко обещание е в различен цвят по кожата ми, за да си спомням.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri
Нана

Вървя напред. Уморена съм. Искам да спра за малко, да събера сили отново да скоча. Защо избрах път, който никога не е равен? Не, всъщност той избра мен. Пътят, който тръгва от сърцето ми и нима е редно да се надявам на лек път?

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Но въпреки всичко, така съм спокойна, поне зная кого да виня. Пак е сърцето, чието туптене ми напомня коя съм, защо съм, каква съм.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri
Петя

Извадих късмет с приятел като него. Обича ме, въпреки грешките, прощава ми, въпреки раните, приема ме с недостатъците, разбира ме в тишината. С мен е заради мен самата. Но затова са приятелите.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

В живота всичко изисква усилие, дори когато трябва да спреш и да останеш в покой и да приемеш, че той, животът, продължава със или без теб, заради или въпреки теб, и точно тогава ще чуеш онова „туп-туп, туп-туп“, което ще ти подскаже посоката. Ослушай се, то знае всичко… малко по-долу вляво.

mamuri-0611

Не се страхувай, скочи! Страхът не ти е приятел. Там е, за да те държи на земята, а гледката отгоре винаги е по-добра.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Ще видиш колко малки са всъщност препятствията, колко малки са и някои хора, и ще разбереш, че много от тях никога няма да те харесат, защото твоята сила ще им напомня за техните слабости.

mamuri-0580

В живота всичко изисква усилие, дори да останеш себе си. Ще разочароваш много хора, още толкова ще разочароват теб. Ще разбереш, че няма радост без мъничко тъга, че няма успех без падане преди това, че няма щастие преди любовта, а любовта – това си ти.

mamuri-0718

Усмихваш се, нали? И аз се усмихвам, защото зная, че само тогава животът се усмихва на мен.

Ти си цветната дъга , след гръмотевичната буря.

Ти си светлото утро, след тъмната нощ.

Ти си топлото лято, след студената зима.

Ти си сърцето…парче по парче.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri
Веси

Коя съм аз? Аз съм стихия. Името ми е Жена.

Благодаря на всички жени, чиито сърца туптят заедно с нашите. Нямаше как да ни се получи без вас.

Тези страхотни снимки ни бяха направени от mamuri photography

Отслабване: най-честите грешки (III част)

Ако все още не сте чели първа и втора част на “Отслабване: най-честите грешки”, по-добре наваксайте пропуснатото, преди да преминете към днешната трета. Целта на тази поредица е да насочи вниманието ви към най-грубите грешки, в капана на които можете да попаднете не непременно поради незнание, а от прекомерно желание постигането на мечтаната форма да се случи в най-кратки срокове.

През годините, когато и аз се лутах как да се храня и тренирам, имах възможността да изпитам ефекта и последиците на всяка една от описаните в тези статии ситуации. Опитът на един човек, разбира се, не е представителна извадка, но работата ми с момичетата в залата и споделянето на техния личен опит са в подкрепа на всичко изложено. Затова, ако сте решили да дадете още един шанс на спорта, храненето и новото си „аз“, имайте едно наум, че бягането на пътека, докато умирате от глад и изтощение, не е препоръчително.

  • Да намерим здравословна алтернатива

Изключително нездравословно е да минете на режим, който съвсем естествено ограничава консумацията на определени храни, и да започнете да търсите варианти да си ги приготвите, но с други продукти. Няколко примера:

Заменяте обикновеното пшенично брашно с ядково, ленено, лимецово, безглутеново. Важно е да е много скъпо и опаковано в рециклирана хартия. Никога не консумирате обикновени спагети и елементарна пица – те са винаги от пълнозърнесто брашно, тъмнокафяви на цвят, почти черни, миришат на фибри, витамини и минерали. Правят чревната микрофлора красива и блестяща от здраве. Въобще как сме оцелявали преди това?!

Бяла захар? Никога! В здравословния магазин всичко е с фурми, мед, стевия, агаве, кленов сироп, а 200 г фурми дори да съдържат 200 г захар, тя е плодова, следователно полезна. За меда не искам да говоря – течно злато, идва ми цялата да се намажа.

Но да спра с хумора и иронията. Ако решите, че е време да ограничите брашното и захарта в менюто си, просто го направете и поне три месеца не търсете начин как да си омесите хляб или забъркате кекс. Ако дойде момент да разберете смисъла на култовото изречение „Никой не е по-голям от хляба“, изяжте една филия обикновен бял хляб и дотам. Ако пък идеята за нещо сладко ви преследва настоятелно ден и нощ, купете си един черен шоколад, насладете му се и разберете, че промяната в хранителните навици изисква много повече време, отколкото предполагате, и неизбежно ще има моменти, когато ще се поддавате на лакомите си очи. Гледайте на тези моменти като на малки препятствия, които ще ви спъват за известно време, но в един момент ще започнете да прескачате. Тогава ще разберете, че има много други неща по-сладки от шоколад, а и далеч не толкова калорични.

  • Мании от най-различен тип

По традиция най-важното оставям за накрая, а обсесивното поведение е запазена територия за много жени. Сигурна съм, че имате поне една приятелка, която не спира да говори за детето си, втора – за кантара като за уред от първа необходимост, трета, която поставя работата си на челно място, четвърта – маниак на тема спорт и хранене… И разбира се, нито една от тях вече не ви е приятелка.

Нормално, подобно поведение е отегчително и изключително натоварващо околните. На мен често ми се случва, когато попадна в компания на непознати хора и споделя, че се занимавам със спорт и хранене, да се наложи да разбера за хранителните и (не)спортни навици на всеки един от тях. Комичното идва накрая, когато си поръчам десерт, който иначе режимът и професията ми не позволяват, и всички в един глас възкликнат: „Ама това ще го ядеш ли?!“.

Аз не съм от друга планета. Избрала съм си определен начин на живот и като всички нормални хора имам моменти, когато нарушавам собствените си правила, когато пропускам тренировка или считам, че порция пържени картофи определено не е смъртен грях. Не бих искала да бъда съдена за изборите си, не натрапвам същите на околните и съм ОК с техните. Това не означава, че ще ви правя компания, докато закусвате баничка с айрян, но няма да откажа да опитам, ако сами сте я приготвили, независимо че не е сред нещата, които обикновено консумирам, всъщност точно заради това ще го направя.

А колкото до маниите… всяка една е (не)доказано психично разстройство.

Бъдете здрави!