Моята година, моите години..

Станах преди час, а вече пия второ кафе. Все по-трудно ми се получава това със ставането от леглото, все повече време ми отнема да дойда на себе си сутрин. През последните няколко години сънят ми е неспокоен, на пресекулки и в никакъв случай разкрасителен. Да се чуди човек как все още изглеждам прилично. Козметиката ми струва все по-скъпо, забравих да кажа…Мажа се дълго и напоително, гледам да не пропусна и милиметър. И само тогава ще се намери някой да каже „Янева, много си намазана днес, бе. Виж, каква си хубава.“

Да се смея ли, да плача ли?! И от двете по малко. Някъде между 34-тата и 37-та си година претърпях значителни загуби. Загубих спонтанността си, загубих и онова дете, което всички казват никога да не губим, загубих съня си, а с него и част от блясъка си. Загубих хора, за щастие не в онзи трагичния смисъл, загубих онази моя отличителна, широка усмивка, която никога дотогава не ме беше предавала…загубих се.

Навигацията ми заработваше отвреме-навреме, само за да ме обърка още повече – завийте наляво, след това рязко надясно. Виждате ли онази голямата стена? Разбийте я с глава. Заболя ви? Така ви се струва….

Много съм добра в монолозите, натрупах опит да си говоря сама. Случва ми се постоянно и навсякъде. Даже наскоро ми хрумна като седна в любимото си кафе, да поръчам 2, все едно наистина очаквам някого да се появи….този, който е все там, на място и навреме. Аз и аз. Не знам защо хората винаги наричат партньорите си „половинки“, дори им добавят местоимение за притежание – моята половинка. Аз никога не съм се чувствала разполовена, само наскоро доброволно и без колебания подарих сърцето си на едно момче, което след години ще се превърне в страхотен мъж, но засега е само на 6 и все още стиска здраво ръката ми, докато заспива.

Много пъти Господ е бил щедър с мен и днес ви разказах за загубите, които ми подари. Онези най-трудните, които ти остават празно място в тялото и в главата….място, което ще се запълва с всяка следваща загуба, защото ако имаш късмет в този живот ще загубиш много и ще откриеш себе си, само за да подариш сърцето си на някого, който да го нарече мое и да го пази като свое.

PhotoGrid_1514715906690

 

 

Advertisements

За жените и сезоните

Напоследък се случва така, че пиша по един текст на сезон и ми стига. Отдавна количеството не ми е най-важно. Не го търся и в живота. Нямам нужда от гардероб пълен с нови дрехи, от шкаф с неудобни обувки, от хора, които просто да ми запълват пространството, от думи, които само правят тишината още по-ценна или от шум, който да заглушава мислите ми….Толкова малко са вече нещата и хората, които искам да задържа до себе си, че чак е плашещо. Дали е от възрастта? Може би, нямам представа, не се отъждествявам с годините си. Дали е от опита? Вероятно да, с опита се трупа печал, категорична вселенска истина. Дали е от времето навън? Мисля, че и то има вина, но нищожна.

Този текст не е годишната ми равносметка, твърде банално е да правя такава и го пиша сега, защото предстои време, когато всеки ще побърза да претегли доброто и лошото от изминалите 365 дни, успехите и неуспехите, усмивките и сълзите, победите и загубите, радостта и тъгата. А нужно ли е да огласяме тези толкова тихи моменти, когато най-важното всъщност е внимателно да затворим вратата след себе си и да чуем какво има да ни каже тишината.

Не са приятни тези разговори, предполагам това е и причината много хора да не понасят самотата. Тя освен, че задава въпроси, знае всички отговори, които ние така умело пазим в тайна от себе си. Аз я обичам, приятелки сме. Много често предпочитам нейната безмълвна компания пред малките разговори. Думите ме уморяват, губят стойността си, защото хората искат да чуват само онова, което са избрали за своя истина, а това е така предвидимо и отегчително.

Всеки ден се срещам с много жени и всички те са различни. С някои си приличаме, с други – почти нямаме общо, но ни се получава, с трети се харесваме от пръв поглед и без конкретна причина, с четвърти се налага да правим компромиси, ако искаме да останем заедно, а с пети – просто усещаме, че пътищата ни не се пресичат.

Напоследък все по-често оприличавам жените в залата на сезоните от годината – цветни, топли, меки, уютни, сурови, студени, дъждовни, екстремни. И всички носим черти от четирите сезона, които разкриваме малко по малко, в зависимост от обстоятелствата.

Жените-пролет говорят тихо и напомнят свеж полъх. Носят топла прегръдка и благост в очите. Не натрапват  присъствието си, създават усещане за домашен уют и някак пречистват душите ни. Разчитат ни с поглед, разбират от малко, не държат да са център на внимание, но около тях винаги има тълпа, защото всеки иска да сгрее сърцето си и да не бъде съден строго за грешките си.

Жените-лято налагат себе си доста по-категорично. Обичат силните страсти, изгарящите емоции, говорят високо, смеят се гръмко, обичат да си играят с огъня, за тях съществува тук и сега, всичко или нищо, и често остават неразбрани от околните, защото малцина са онези, които издържат на жаркото слънце и неочакваните летни бури. Трудно преживяват разочарованията, защото какво по-тъжно от това да дойде есента….

Жените-есен са като удобен и мек люлеещ се стол, който премерено и ритмично се поклаща напред и назад, но няма опасност да паднеш. Чувстваш се сигурен да споделиш сълзите си, да се разходиш из пътеките на душата си и да изплачеш всяко неизречено разочарование. Тези жени не поставят условия на обичта, маркират грешките ни, но не ни ги натякват, усмихват се и прощават, без дори да молим за прошка. Затова са и толкова тъжни понякога, защото самите те търсят в сезоните пристан за болката си…

Дали остана нещо и за последните? Онези най-трудните за обичане и разбиране, суровите и безкомпромисните, онези които ни гледат строго и осъдително, които говорят малко, защото всяка дума е или въглен, или острие по лицето. Онези, в чийто живот ще участваме, само ако играем според техните правила и затова непрестанно отварят и затварят вратата, за да ни напомнят, че студът е на една ръка разстояние, точно на колкото е и сърцето им. А то копнее за пролетта…

Мили момичета, познати и непознати, всички ние сме и топлата пролет, и жаркото лято, и тъжната есен, и студената зима….и никога няма да бъдем само едното или другото, защото животът е многолик, пъстър, цветен, понякога сив, но много по-често такъв, какъвто си го направим.

Бъдете здрави, грижете се за душите и телата си, смейте се от сърце, не крийте сълзите си, прегръщайте по-често, търсете истината и извън себе си, вярвайте си достатъчно и се обичайте. 

А за протокола… беше една смела година. Толкова стига. 

 

Изборът да бъдеш

Започвам този текст, знаейки единствено как ще го завърша. И това не е никак лошо, защото човек винаги помни началото и края. Склонни сме да забравяме срещи, дати и случки, но накарайте една жена да ви разкаже за голямата си любов…началото винаги предизвиква смях и умиление, а краят въздишки.

Думите ми ще са малко, но ще стигнат, за да ви разкажа за усещанията на сърцето. Направих му сянка през последната година… да го предпазя от изгаряне. Почти го бях забравила, покрай всички сърца, които трябваше да разтуптя, когато един ден просто заби силно и настоя за внимание.

19578592_1368390846614598_742013039_o

Разговорите ми с него винаги са кратки. Няколко минути, в които успяваме да си кажем всичко. Като със стар приятел, с когото тишината е по-удобна. Разказва ми истории, които ме карат да се усмихвам, да притихвам, да очаквам, да тъгувам, да закривам лицето си с ръце, да се смея с глас, да искам пак, да обещавам, да не забравям. Чувам всяко тупкане. Сами сме…за кратко.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri
Кати

Даваме си дума да прекарваме повече време заедно, да се чуваме по-често, да не се разделяме за дълго. И не бързам да си тръгна, защото истината е, че не зная кога пак ще успея да му обърна внимание. А и нали така се разделят старите приятели, с обещание скоро отново да бъдат заедно и всяко обещание е в различен цвят по кожата ми, за да си спомням.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri
Нана

Вървя напред. Уморена съм. Искам да спра за малко, да събера сили отново да скоча. Защо избрах път, който никога не е равен? Не, всъщност той избра мен. Пътят, който тръгва от сърцето ми и нима е редно да се надявам на лек път?

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Но въпреки всичко, така съм спокойна, поне зная кого да виня. Пак е сърцето, чието туптене ми напомня коя съм, защо съм, каква съм.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri
Петя

Извадих късмет с приятел като него. Обича ме, въпреки грешките, прощава ми, въпреки раните, приема ме с недостатъците, разбира ме в тишината. С мен е заради мен самата. Но затова са приятелите.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

В живота всичко изисква усилие, дори когато трябва да спреш и да останеш в покой и да приемеш, че той, животът, продължава със или без теб, заради или въпреки теб, и точно тогава ще чуеш онова „туп-туп, туп-туп“, което ще ти подскаже посоката. Ослушай се, то знае всичко… малко по-долу вляво.

mamuri-0611

Не се страхувай, скочи! Страхът не ти е приятел. Там е, за да те държи на земята, а гледката отгоре винаги е по-добра.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Ще видиш колко малки са всъщност препятствията, колко малки са и някои хора, и ще разбереш, че много от тях никога няма да те харесат, защото твоята сила ще им напомня за техните слабости.

mamuri-0580

В живота всичко изисква усилие, дори да останеш себе си. Ще разочароваш много хора, още толкова ще разочароват теб. Ще разбереш, че няма радост без мъничко тъга, че няма успех без падане преди това, че няма щастие преди любовта, а любовта – това си ти.

mamuri-0718

Усмихваш се, нали? И аз се усмихвам, защото зная, че само тогава животът се усмихва на мен.

Ти си цветната дъга , след гръмотевичната буря.

Ти си светлото утро, след тъмната нощ.

Ти си топлото лято, след студената зима.

Ти си сърцето…парче по парче.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri
Веси

Коя съм аз? Аз съм стихия. Името ми е Жена.

Благодаря на всички жени, чиито сърца туптят заедно с нашите. Нямаше как да ни се получи без вас.

Тези страхотни снимки ни бяха направени от mamuri photography

Отслабване: най-честите грешки (III част)

Ако все още не сте чели първа и втора част на “Отслабване: най-честите грешки”, по-добре наваксайте пропуснатото, преди да преминете към днешната трета. Целта на тази поредица е да насочи вниманието ви към най-грубите грешки, в капана на които можете да попаднете не непременно поради незнание, а от прекомерно желание постигането на мечтаната форма да се случи в най-кратки срокове.

През годините, когато и аз се лутах как да се храня и тренирам, имах възможността да изпитам ефекта и последиците на всяка една от описаните в тези статии ситуации. Опитът на един човек, разбира се, не е представителна извадка, но работата ми с момичетата в залата и споделянето на техния личен опит са в подкрепа на всичко изложено. Затова, ако сте решили да дадете още един шанс на спорта, храненето и новото си „аз“, имайте едно наум, че бягането на пътека, докато умирате от глад и изтощение, не е препоръчително.

  • Да намерим здравословна алтернатива

Изключително нездравословно е да минете на режим, който съвсем естествено ограничава консумацията на определени храни, и да започнете да търсите варианти да си ги приготвите, но с други продукти. Няколко примера:

Заменяте обикновеното пшенично брашно с ядково, ленено, лимецово, безглутеново. Важно е да е много скъпо и опаковано в рециклирана хартия. Никога не консумирате обикновени спагети и елементарна пица – те са винаги от пълнозърнесто брашно, тъмнокафяви на цвят, почти черни, миришат на фибри, витамини и минерали. Правят чревната микрофлора красива и блестяща от здраве. Въобще как сме оцелявали преди това?!

Бяла захар? Никога! В здравословния магазин всичко е с фурми, мед, стевия, агаве, кленов сироп, а 200 г фурми дори да съдържат 200 г захар, тя е плодова, следователно полезна. За меда не искам да говоря – течно злато, идва ми цялата да се намажа.

Но да спра с хумора и иронията. Ако решите, че е време да ограничите брашното и захарта в менюто си, просто го направете и поне три месеца не търсете начин как да си омесите хляб или забъркате кекс. Ако дойде момент да разберете смисъла на култовото изречение „Никой не е по-голям от хляба“, изяжте една филия обикновен бял хляб и дотам. Ако пък идеята за нещо сладко ви преследва настоятелно ден и нощ, купете си един черен шоколад, насладете му се и разберете, че промяната в хранителните навици изисква много повече време, отколкото предполагате, и неизбежно ще има моменти, когато ще се поддавате на лакомите си очи. Гледайте на тези моменти като на малки препятствия, които ще ви спъват за известно време, но в един момент ще започнете да прескачате. Тогава ще разберете, че има много други неща по-сладки от шоколад, а и далеч не толкова калорични.

  • Мании от най-различен тип

По традиция най-важното оставям за накрая, а обсесивното поведение е запазена територия за много жени. Сигурна съм, че имате поне една приятелка, която не спира да говори за детето си, втора – за кантара като за уред от първа необходимост, трета, която поставя работата си на челно място, четвърта – маниак на тема спорт и хранене… И разбира се, нито една от тях вече не ви е приятелка.

Нормално, подобно поведение е отегчително и изключително натоварващо околните. На мен често ми се случва, когато попадна в компания на непознати хора и споделя, че се занимавам със спорт и хранене, да се наложи да разбера за хранителните и (не)спортни навици на всеки един от тях. Комичното идва накрая, когато си поръчам десерт, който иначе режимът и професията ми не позволяват, и всички в един глас възкликнат: „Ама това ще го ядеш ли?!“.

Аз не съм от друга планета. Избрала съм си определен начин на живот и като всички нормални хора имам моменти, когато нарушавам собствените си правила, когато пропускам тренировка или считам, че порция пържени картофи определено не е смъртен грях. Не бих искала да бъда съдена за изборите си, не натрапвам същите на околните и съм ОК с техните. Това не означава, че ще ви правя компания, докато закусвате баничка с айрян, но няма да откажа да опитам, ако сами сте я приготвили, независимо че не е сред нещата, които обикновено консумирам, всъщност точно заради това ще го направя.

А колкото до маниите… всяка една е (не)доказано психично разстройство.

Бъдете здрави!

Отслабване: най-честите грешки (II част)

В първата част на Отслабване: най-честите грешки се фокусирах върху основната грешка, която аз забелязвам, а именно драстичното намаляване на калорийния прием.

Рязкото ограничаване на калории е съпроводено от редица странични (д)ефекти като:

– забавен метаболизъм;
– спад на тонус и енергия;
– чести моменти на неконтролируем глад, предимно за сладко и тестено;
– влизане в икономичен режим на тялото, тоест колкото по-малко се приема, толкова по-малко се гори;
– невъзможност за поддържане в дългосрочен план, рано или късно всички гладуващи решават, че жертвата не си струва (и са прави между другото).

В днешната втора част ще коментирам други две грешки, които се допускат предимно поради припряност, нетърпение и „остава един месец до морето“.

Изтощителни тренировки

Имала съм такива случаи на момичета, които са начинаещи и въпреки умората, която ги обзема още на втория кръг от тренировката, те упорито отказват да приемат факта, че на този етап толкова могат. Неглижират ситуацията и се подлагат на всевъзможни изтезания в името на каузата. А каузата е загубена, защото аз лично не познавам човек, който да е постигнал много за 20-30 дни в залата.

Моят съвет: ако искате следващото лято да се радвате на повдигнато дупе, стегнати бедра, плосък корем и всички други екстри, започнете да се подготвяте отсега. Поставете си реалистични цели, като например минус 1-2 килограма на месец, в съчетание с 2-3 средно интензивни тренировки на седмица и балансиран хранителен режим, в който съотношението на качество и количество на приеманата храна е оптимално. И не забравяйте, че честите и тежки тренировки изискват повече енергия, тоест колкото повече тренирате, толкова по-завишен апетит ще имате.

Изтощителните тренировки обаче не са грешка, която допускат само трениращите, но и треньорите. Амбицирани от надъхани клиенти, те решават да дадат всичко от себе си, да покажат на горкия човек колко немощен е, да му напомнят, че „кога яде баницата, не рева“, а след това да го изпратят сломен да ближе рани у дома.

Ами няма нужда. Лесно е да покажеш на някого, който и без това едва е събрал смелост да дойде в залата, колко много не може. Лесно и ужасно грешно. Вместо това е нужно още в началото да се обясни, че тренировъчният ритъм трябва да бъде умерен, защото въпреки наивния ентусиазъм, обзел всеки начинаещ, адаптирането на тялото към този вид физическо натоварване, а и формирането на един нов навик отнемат приблизително два месеца или, за да бъда научно обоснована, около 66 дни. Тренировките могат и да станат неизменна част от живота ви, но и за това се изисква време, воля, търпение и практика.

Тренировки vs други физически дейности

Това е нещо, което ми се случва доста често. Задавам въпрос „Тренирали ли сте досега?“ и получавам отговор „Ходя на (народни) танци.“, „Бягам всяка сутрин.“, „Правя йога.“

Добре, но тренирали ли сте?

Заслепени от изваяните тела на треньорите по танци, йога и пилатес, дамите моментално решават, че тези форми се дължат само на танци, йога и пилатес. Честно ли? Не е така.

Но и самите треньори най-вероятно ще ви спестят цялата истина, защото в рекламното съобщение на всяка дейност от спортно-развлекателен характер с целева група жени е обещанието за слабо, стройно и красиво тяло. 

В този ред кардио дейностите са чудесно допълнение към тренировката, но сами по себе си те не са тренировка. Дали ще отслабнете, ако бягате и подскачате? Да, ако сте с наднормено тегло, със сигурност ще загубите килограми. Друга тема е дали хората с повече килограми въобще трябва да практикуват подобен род дейности. Дали тялото ви ще изглежда стройно, стегнато и тонизирано? Не, просто ще сте се разделили с няколко килограма.

Зная, че за много жени кантарът е първа и последна инстанция, която дава присъда слаба или дебела, щастлива или нещастна, но е крайно време да се сбогувате с тези остарели предразсъдъци. Формата на тялото зависи от това какво преобладава в него – мазнини или мускулатура. Кардиото може и да топи мазнини, но не вае мускули.

Преценете кое ви е по-важно и от какво наистина имате нужда.

А ако отговорът е и двете, заповядайте в залата. 🙂

Следва продължение…

Отслабване: най-честите грешки

Тази статия идва точно навреме преди разгара на пролетно-летния сезон, когато плановете на жените екстремно бързо да влязат във форма се базират основно на лишения, извращения и издевателства.

Любимо занимание ми е да пиша и говоря с чувство за хумор и лека ирония за сериозни неща. Така ще бъде и днес, но апелирам девойките, които ще се разпознаят по-надолу в текста, да си изведат необходимите поуки и да преустановят процесите на самоубиване и самобичуване, защото все пак предстоят едни от най-хубавите месеци в годината, а да ги прекарате гладни, жадни и изтормозени, няма да е хубаво.

Ще започна с грешката, която се набива на очи при повечето момичета, чиято цел е да блеснат на плажа независимо от всичко.

Състои се три думи – трябва да отслабна.

Стъпвайки в залата, повечето от тези момичета реално поставят началото на един възродителен процес, и за да го направят още по-невъзможен, започват старателно да се лишават от храна, вярвайки че калориите, които приемат, трябва да бъдат по-малко от калориите, които изгарят.

Прочетете отново последното изречение и опитайте да намерите логика.

Теорията с калорийния дефицит е стара, непрактична и трудно приложима (особено последното). Основно се прилага от бодибилдъри преди състезание, за да бъдат в топ форма за едни 24 часа, след което минават на друг режим, именно защото топ форма е трудно да се поддържа за дълъг период от време.

За щастие, аз не работя нито с бодибълдъри, нито със състезатели. Във фокуса ми са обикновените жени, които учат, работят, домакинстват, отглеждат деца и т.н., и техен приоритет е да имат енергия за всички по-горе изброени дейности от ежедневието си. Целта им не е да се събудят с мъка, цял ден да се чудят къде да се подпрат, защото едва стоят на краката си, а вечер да паднат в леглото грохнали и облекчени, че и този ден е свършил.

Не, важно е да имате тонус и енергия, за да живеете пълноценно. В този ред на мисли, бързото и рязко отслабване чрез ограничаване на калории е това, което не бива да ви подмамва, защото цената не си струва.

Пример, с който ще си послужа, е момиче, посещаващо залата ни от няколко месеца – горд собственик на атлетично тяло, което по мое скромно мнение почти няма нужда от корекции. Тя обаче е решила, че точно онези два допълнителни сантиметра около талията й са изключително непривлекателни и раздялата с тях е въпрос, който не търпи отлагане.

Мерките, които е взела, и моите коментари по тях:

– 3 тренировки седмично (одобрявам);

– прием на Л-карнитин (почти одобрявам, но имам едно наум);

– повишаване на количеството протеин в храненето (тук съм малко на кантар);

– ограничаване на въглехидратите в диетата (о, да!);

– рязко ограничаване на мазнините (о, не!).

Тези от вас, които следят работата ми, знаят за хранителните ми пристрастия, но в момента не става дума за тях, а за логическо мислене.

Девойката започва тренировка и още на първото упражнение въздъхва тежко и звучно и казва: „Не знам какво става, нямам никаква енергия, нищо няма да успея да направя днес. От една седмица съм на нов режим и се чувствам ужасно отпаднала.“

Следват много въпроси, скърцане със зъби от моя страна и прехапване на устни от нейна.

Въпросите:

– останал ли е източник на енергия, от който тялото да черпи;

– какви хормонални промени/нарушения ще настъпят след продължителното ограничаване на ккал;

– колко време ще е необходимо, за да се възстанови хормоналният баланс;

– ще отслабне ли?

Отговорите:

– Ограничаването на въглехидратите е първото нещо, което не само хората с наднормено тегло трябва да направят, а и всички онези, които биха искали да се радват на здраве и тонус в живота си. Но когато единият вид гориво бива намален или спрян (в случая бързата енергия от въглехидратите), трябва да се увеличи приемът на алтернативното гориво, а именно мазнините (правя компромис с думата алтернативен, защото считам, че мазнините трябва да бъдат основен и предпочитан източник на енергия). Няма други макронутриенти освен мазнините и въглехидратите, които да синтезират енергия в тялото. Протеините не са енергия, те са градивен материал, както обичам да казвам, „тухлите за къщата, която строите“, и е невъзможно да разчитате на тях да ви влеят тонус и жизненост, те имат друга функция в организма. Теорията за калорийния дефицит е подвеждаща и отдавна влезе в историята като много лош опит. Калориите имат значение, но не толкова количествено, колкото качествено и има разлика, когато приемете 500 ккал от въглехидрати (90 г шоколад) и 500 ккал от мазнини/протеин (200 г свинско месо или 5 средно големи варени яйца);

– Напълняването винаги е съпроводено от хормонално нарушение и тук отговорът на въпроса кое е първо, яйцето или кокошката, е ясен, защото хормоналният баланс е в основата на добрия или влошен здравен статус. Напълняването е следствие на хормонален проблем, а не обратното. Преди да намалите приема на калории, силно препоръчвам да смените източника им и да дадете шанс на отслабването, хранейки се разумно. Но ако докато четете тази статия, хапвате пълнозърнест сандвич със зеленчуци, гарантирам, че след 2 часа ще късате опаковката на шоколада и ще страдате от липса на енергия, защото храненето през два часа изисква много от нея.

А сега екзистенциалният въпрос: девойката все пак ще отслабне ли? От толкова зор оставаше и да не отслабне! Ама за кратко, седмица-две, колкото да мине лятната отпуска.

Следва продължение

4-те типа трениращи момичета, които срещам в залата

На мнение съм, че в края на седмицата, човек трябва да се отдаде на приятни занимания, да се разходи в парка или в планината, да изгледа хубав филм, да приготви вкусна храна, да прочете нещо леко и забавно, да направи всичко възможно, за да бъде стартът на предстоящата работна седмица свеж и приятен, а не тежък, тромав и тягостен.

Целта на тази статия е точно такава – да ви накара да се усмихнете, да не се задълбочавате в сериозни теми, защото емоциите със знак минус отпред са навсякъде, а нашата задача е да търсим и да носим в себе си такива със знак плюс.

Работя в сферата на фитнеса вече повече от пет години, срещала съм се със стотици жени и от всяка една от тях получавам различни по звучене, но приблизително еднакви по смисъл въпроси.

Подкрепям с примери:

Кога ще започне да личи, че спортувам?

Кога ще отслабна?

Кога ще ми се оформят ръцете?

Тези бричове няма ли да изчезнат вече?

Някакъв шанс за плочки по корема?

Ако дори част от тези въпроси получа при първата или втората ни среща, моментално ми става ясно, че човекът „не е от тук и е за малко“. Какво имам предвид ли? Хората, които са нетърпеливи да видят резултати, никога не остават достатъчно дълго време в залата, за да ги постигнат. Недоволството от външния вид в комбинация с разгара на лятото често е повод, но не добра причина за физическа активност.

Опитът ми като треньор ме накара да съставя една забавна класация на най-често срещаните типове трениращи във фитнес залите.

Летните трениращи се разпознават отдалече. Те влизат в залата, като нервно въртят очи, пълни с трепет и надежда. Притежават ентусиазъм, с който без кислородна маска и хранителни провизии могат няколко пъти подред да изкачат планината Олимп, само за да се появят в Bedroom по бански. Тренировките им основно се състоят във взиране в огледалото и безброй селфита, които все пак да демонстрират на околните как се помпат мускули. Малко след това с неприкрита досада разбират, че да влезеш във форма, изисква труд, пот и усилия. Тръгват си с облекчение и леко раздразнение, още преди да е настъпила астрономическата есен.

Вторият тип трениращи, които правят малко по-добро впечатление, са тези които се появяват след Великден. Изяли прилично количество бухнало тесто, те поставят ясно и категорично условията си още при първото си посещение: „Аз и преди съм тренирала, обаче напоследък, не знам от възрастта ли, от какво, но започнах много да трупам около ханша и бедрата. Това тук (сочат безразборно по цялото тяло) трябва да се разкара до лятото.“ В началото с този тип трениращи се срещаме по-често отколкото с половинките си. Ако имат сили, ще тренират двуразово, триразово, дори няма да излязат от залата. Веднага минават на диета, после за по-сигурно на житен режим, а след него правят пречистване с лимон и зехтин, защото хубавите хора просто не трябва да задържат кофти неща в себе си. Срещите ни обикновено продължават месец-два. След това, почти на ръба на физическия и душевен катарзис, си тръгват преди тотално да се разпаднат.

Третият тип са завършили поне една магистратура, умни и далновидни хора. С тях се запознавам в средата на месец март, малко преди преминаването към лятното часово време. Периодът, когато палтата се дават на химическо и се подготвят за следващата зима. При първоначалната ни среща, този тип трениращи се кълнат, че факторът време въобще не е от значение. Гледат на новозародената си спортна кариера като на инвестиция в здравето и добрия си външен вид. Малко по-късно става ясно, че поради кратките срокове за изпълнение на поръчката, тези жени са готови на чудеса от храброст – скачат, падат, търкалят се по земята, правят двойно повече повторения, тройно повече серии, вярват, че борбата е безмилостно жестока, а те са жени – нинджи, не лигли!

Четвъртият, последен тип, са много готини мадами. Те не бързат, тренират редовно, за тях сезоните все още са четири и те държат да изглеждат добре със или без дрехи. Нямат спешна работа, приемат спорта като удоволствие, забава, игра, предизвикателство, ежедневие, сигурност, разтоварване, натоварване, здраве, живот. Точно те са благодат за всеки треньор. Никога не почиват толкова, че да излязат от форма. Никога не прекъсват за дълго, че да разрушат добрите си навици. Не преяждат, защото знаят колко усилия са положили, за да стигнат дотук. Ценят и обичат себе си, защото полагат грижи за „съдържанието и опаковката“.

Вече ви казах, че целта на тази статия е да ви накара да се усмихнете… и малко да се замислите. Ако от известно време темата за спорта все по-често навестява мислите ви, преди да започнете, е много важно да изчистите съзнанието си от тревоги и притеснения, свързани с времеви срокове и излишни килограми. Изберете място, където ще се чувствате комфортно и където няма да бъдете съдени или подигравани за текущото си състояние, а насърчавани към едно по-добро „аз“. Само тогава спортът ще се превърне в едно от удоволствията в живота ви и ще продължи толкова дълго, че да видите резултатите от работата си.

Успех!