За трудния път до целта

Скорошна среща с млада жена с наднормено тегло ме накара да се замисля за неща, които ще споделя днес с вас.
Влезе много плахо в залата, почти се усмихна, все едно влизаше на преглед при доктор, който щеше да й постави не диагноза, а присъда (по-късно разбрах, че тя самата е медицинско лице). Нейна приятелка ни е препоръчала. Винаги много се радвам, когато печелим нови клиенти чрез препоръки, но това си е нож с две остриета. Защо ли? Защото обикновено препоръчаните очакват аз/ние да свършим цялата работа и ентусиазма им много бързо си отива, когато разберат, че това си е изцяло тяхна борба и ние сме само фасилитатори.
Но да продължа с историята на тази млада жена. След като си облече трикото за масаж ме погледна притеснено и ме попита „Има ли шанс за мен?”. Честно казано заболя ме от този въпрос…заради самата нея. Та нали тя е доктора, тя трябва да дава надежда, тя трябва да (се) лекува. Коя съм аз, да казвам дали има или няма надежда?!
Искаше ми се да отговоря, че тя е направила първата и много малка крачка към новото си аз, към човека, когото ще заобича, но щеше да прозвучи твърде клиширано, затова само се усмихнах и казах „Разбира се.” От опит знам, че дори един такъв неутрален отговор понякога върши чудеса, защото хората копнеят да чуят две добри думи. При този дефицит на добри обноски, добри дела и добри хора в днешно време, какво ни остава освен да повярваме в доброто като започнем да го правим.
Тази кратка среща предизвика много мисли, които ми се въртят в главата от няколко дни. Какво ни кара да се отказваме толкова лесно от желанията си, кой определя стандартите за това дали изглеждаме добре, дали сме в крак с модата, дали живеем пълноценно, кой определя ценностите ни, и още много други кой и какво…и в конкретния случай защо, по дяволите 10-15 кг, дефинират щастието на една жена??
Кажете ми наистина толкова ли ви е трудно да решите да се отървете от излишния товар в телата и мислите си? Не, не е, трудното идва след това. Да превърнете решението си в действия, които ще ви откарат до целта. Казвам цел, защото по мое мнение мечтите са за децата и наивниците. Ние живеем в реален свят, с реални проблеми и ще бъде наивно от наша страна да се натоварим на крехките крила на една мечта и да се реем в небитието.
Пътят към една цел винаги е неравен, труден, криволичещ, понякога съмнителен, да бъдем това което искаме, да имаме това, което искаме образно казано ни излиза през носа. И всяка наша крачка е борба, всяко наше падане е урок, и нито един урок не е последен.
Докато сме хора и сме живи, ще падаме, ще ставаме, ще губим надежда, после две добри думи ще ни я върнат, ще се лутаме и ще се намираме, ще печелим и ще губим, ще ни удрят и ще ставаме по-силни, ще търсим смисъла и него ще го има! Вярвам в това и искам и вие да повярвате.
А сега ми кажете 10-15 кг наистина ли са ви такъв проблем, който да не можете да разрешите?!
Не, мили момичета, не са, но когато целта ви е недостижима, не сменяйте целта, сменете подхода си!

One thought on “За трудния път до целта

Comments are closed.