Първи стъпки в залата

“За здравето на човек може да се съди по това, от какво взима по две наведнъж – хапчета или стълби” – Джоан Уелш

Напоследък във фитнеса се забелязва увеличено присъствие на дами над 35-40 год., които се опитват да се противопоставят на времето и възрастта. Похвално за тях! За съжаление процента на жените, които „геройски загиват” в тази трудна борба е доста по-голям. Но да се предадеш винаги е по-лесно, да си намериш удобно извинение е по-комфортно, да се оставиш по течението и да си кажеш „това е нормално да ми се случва с възрастта” е успокояващо, някак си.
Първите стъпки в света на непознатото могат да бъдат доста обезкуражаващи за възрастните. Рано или късно те осъзнават колко много са пропуснали и как нищо вече не се случва без усилие от тяхна страна. Всички сте били свидетели как децата прохождат. Първо започват да лазят, като с интерес откриват нови и нови неща около себе си, след това започват да се хващат и подпират за различни предмети в опит да се изправят, правят крачка или две и падат. Губят ли търпение? Не! Продължават да се опитват да стъпят стабилно на двата си крака и да започнат да ходят без чужда помощ. В момента, в който проходят се засилва и желанието им да стигнат все по-далече.
Ами така е и със спорта, мили дами! Първият път влизате неуверено в залата, елементарно раздвижване ви кара буквално да лазите, 3 дни не спите от мускулна треска, но се връщате с намерението да се научите да „ходите”… и вие като малките деца:) Спъвате се, падате, ставате, мрънкате, имате си лошите дни, но вашето „прохождане” е вече факт. След няколко тренировки вече идвате усмихнати, знаете, че ви чакат нови предизвикателства, усещате се по-уверени, по-ентусиазирани – вече сте в ролята на откриватели… и вие като децата!:) Открили сте по-добрата си половинка, която през цялото време си е била във вас, но кротко е изчаквала да ви дойде ума:) Да осъзнаете, че човек може да се противопостави на времето овреме!
Възрастта е нещо, което не можем да контролираме и затова тя не бива да ни изнервя или обезсърчава. Възможно е обаче да контролираме начина, по който остаряваме. Отново ще цитирам една мисъл, която съдържа в себе си всичко, което трябва да осъзнаете „Какъв позор е човек да остарее без да види красотата и силата на собственото си тяло.” Казал я е не кой да е, а Сократ. Ако не вярвате на мен, доверете се на него и да започваме с клековете, че стана 11:)

One thought on “Първи стъпки в залата

Comments are closed.