Кога за последно си благодарихте?

И вие ли сте от хората, за които нуждите на другите са по-важни от вашите собствени? Желанията им по-стойностни, а действията и думите им винаги склонни да ви подчинят на тяхната воля?
В това кратко изложение на мислите ми искам да ви подтикна да се цените малко повече, да си благодарите и да се обичате.
Отново момиче от залата е във фокуса на всичко. Прекрасна млада жена, която започна да спортува преди не повече от 2 месеца. В последния ми разговор с нея ми обясни как вече няма да й остава време за спорт, защото започва да учи, а времето, което е отделяла за себе си сега трябва да отдели за свой близък, на когото помага професионално.
Не изразих гласно възмущението си, но се замислих как лесно се отказваме от себе си в името на другия, пък бил той и наш близък. Така се случва и в живота. Заради любовта зарязваме приятелите си, заради децата, зарязваме себе си, заради работата си – семейството, заради изкарването на пари рискуваме почти всичко.
А колко е важно да сме в покой с мислите си, в хармония с делата си, в синхрон с желанията си! Какво първо ви минава през главата, когато видите дебел човек? Вероятно е лаком, или пък е болен, или е от стрес. И за трите може би сте прави. Когато липсва баланс нещо винаги страда и ако ежедневно ни се налага да правим компромиси, било то с работата си, било то със семейството си за сметка на нашето собствено благополучие, дисбаланс винаги ще има. Не ви насърчавам да бъдете егоисти, насърчавам ви единствено да се цените малко повече, защото начина, по който се отнасяте със себе си, е същия, по-който другите ще се отнасят с вас. Кажете ми кога за последно ви благодариха, че сте се пренебрегнали заради чужда кауза?!