Не харесвам хора, които постоянно чакат най-подходящото време, за да направят нещо.
Не харесвам хора, които чакат чудеса, а самите те не вярват в тях.
Не харесвам хора, които не правят дори малки крачки напред, а очакват големи промени.
Не харесвам и такива, които избират комфорта пред предизвикателствата.
След около 20 дни всяка една от нас ще бъде в компанията на най-близките си хора, ще има шум, ще има смях, но ще има и тишина… тишината отвътре. За мен Коледа и рожденият ми ден са едни от най-личните, най-веселите, но и „най-тихи“ празници. Вярвам, че и за повечето от вас е така.
Изминала е година, и колкото и да прогонваме нежеланите мисли, те са си там и ни чакат…това време на равносметка не винаги носи красиви емоции, но пък носи надежда. И ако сме достатъчно умни, целенасочени и постоянни, тази надежда ще бъде спасение.
Не чакайте новата година, за да бъдете добри хора.
Не чакайте новата година, за да се промените.
Не чакайте новата година, за да започнете на чисто.
Всеки ден, в който има светлина е вашето ново начало, всяка секунда, в която поемате въздух е шанса ви да го изживеете.
Обичам една мисъл, която гласи…че за да постигнете нещо желанието ви да успеете трябва да бъде по-голямо от страха ви да се провалите.
Искрено се надявам преди да затворите вратата на тази година да чуете тишината, за която говоря, да не си спестите нито едно от тежките й признания, да повярвате в чудото, което носите в себе си и да отворите книгата, която сами вие пишете…. и да задраскате всички страхове, ограничения и извинения, защото никой не обича да чете истории за провали….особено, ако те са нашите собствени.