За гликемичния индекс и инсулина

Обичам да споделям с вас истории от ежедневието си, защото само тогава думите не са празни, а хората и събитията реални.
Днешната ми случка разказва за жена, която от години иска да махне едни 10 кг от ханша и корема. Няма заболявания, които да я спъват, но очевидно няма и силна воля, за която да се хване. Постоянно ме кара да й направя тренировъчна програма, което няма как да се случи, защото не изготвям такива, но дори и да го направя съм сигурна, че ще бъде прочетена няколко пъти и изпълнена николко.
Наскоро обядвахме заедно и докато чакахме за храната тя отново подхвана темата с тренировките. Като много други и тя не си дава сметка, че тренировките са едно прекрасно и задължително ДОПЪЛНЕНИЕ към хранителния ви режим. Тренировките правят телата ни да изглеждат добре оформени, стегнати, релефни, хармонични и здрави, НО само и единствено избора на правилната храна позволява гореописаното да се превърне в реалност. Вие можете да тренирате докато всяко мускулче в тялото ви изкрещи „Не мога повече!”, а резултата да е незадоволителен.
Храната на мен и моята позната пристига. В моята чиния 2 телешки кюфтета и салата от зеле, в нейната лазаня. Бях откровена с нея, че заради мързела си никога няма да влезе в залата, но поне може да започне да се храни прилично. Посъветвах я в продължение на една седмица да си поръчва, това което аз поръчвам за обяд. Само тази малка промяна! Зная, че ще прозвучи като заучена фраза, но малките неща наистина могат да направят голяма разлика.
Адресирам това съобщение до всички момичета в залата, за които захарта и брашното са все още демони, които ги преследват неуморно. Зная, че големите промени в навиците са много стресиращи и колкото по-голяма е планираната промяна, толкова по-голям е шанса да се провалите. Затова ви предлагам да започнете да елиминирате вредните храни една по една.
Тази седмица е седмицата на картофите и ориза. Мисля, че това ще бъде най-лесното предизвикателство, защото по мое мнение тези храни са абсолютно лишени от смисъл и дори няма да коментирам хранителните им стойности.
Чували ли сте за гликемичен индекс (ГИ)? Това е мерилото на нивото на отделяната глюкоза в кръвта след приема на определена храна. А какъв е порочният кръг? Колкото по-висок е ГИ на храната ви, толкова по-високо скача нивото на инсулин в кръвта ви. Инсулина от своя страна започва да се бори да нормализира нивото на кръвната захар и когато не успее на горкото ви тяло не му остава нищо друго освен да складира приетата и неизразходена енергия под формата на мазнини.
ГИ се измерва в скала от 0 до 100, а за храни с висок ГИ се считат тези между 100 и 60. Да ви кажа ли кои храни влизат там? Любимите на мнозина картофи и ориз. И не, не си мислете, че кафявия ориз е по-добрия вариант! Неговият ГИ е „само” 63. Ами по-добре изяжте 2 лъжици захар, защото така поне ще ви е сладко.
Разгледайте хранителната пирамида, това са храните, които съдържат най-малко количество въглехидрати, съответно имат най-нисък ГИ и си направете изводите какво си причинявате ежедневно, защо имате слаб имунитет и все не успявате да изчистите мазнините от ханша и корема. Ами с лазаня не става!

Advertisements

One thought on “За гликемичния индекс и инсулина

Comments are closed.