За щитовидната жлеза и Хашимото (част 2)

Макронутриенти  vs микронутриенти

До тук стана ясно, че балансът на макронутриенти в диетата е от изключително значение, като акцентът пада върху въглехидратите, които оказват най-голямо влияние върху функцията на щитовидната жлеза. Един от нутриентите, който е особено важен е йодът. Дефицитът на йод  провокира хипофункция, но при други хора с вече съществуващи проблеми на щитовидната жлеза допълнителният прием на йод може да влоши проблема.

Йодът е малко като нож с две остриета, когато става дума за тироидни проблеми, затова правилната дозировка, особено при автоимунни заболявания, е от изключително значение. Имайте предвид, че суплементацията на йод върви ръка за ръка с тази на селен. Тези минерали се приемат винаги в комбинация. Селенът действа противовъзпалително, освен това помага в преобразуването на Т4 в Т3. Затова недостигът на селен може да доведе до хипотиреоидни симптоми дори, когато щитовидната жлеза работи добре.

В заключение балансът между йод и селен е от първостепенно значение. Предозиране на един от двата ще нанесе двойно повече щети и ще доведе до дефицит на другия. Като начало приемайте храни богати на йод и селен, а това са: месо (органи – дроб), риба и морски дарове (най-добрият източник са скаридите), йодирана сол, водорасли (келп).

Следя блога на д-р Крис Кресър, който е един от водещите лекари в сферата на наследственото здраве и палео хранене, признат за една от 100-те най-влиятелни личности за приноса си към здравето и спорта (повече за него можете да прочетете тук ). При работата си с пациенти, които имат заболяване на щитовидната жлеза, той казва следното.

„В моята практика винаги правя тест за йоден дефицит и Хашимото, когато пациентът има симптоми на хипофункция. Ако тестът е положителен, започвам с ниски дози йод и селен приемани заедно. В повечето случаи настъпва значително подобрение. В по-малко случаи пациентите са нетолерантни към суплементация на йод, дори ако тя е придружена с прием на  селен.

Стартовата доза йод е 325 mcg под формата на таблетка келп, която с времето бавно и постепенно  увеличавам . Приемът на селен е 200 mcg, като това количество предпазва от потенциалните обратни ефекти на йода, особено при автоимунни тироидни заболявания.

В никакъв случай не препоръчвам да се предприема самолечение, както и сами да решавате какви да бъдат дозите на йод и селен. Това трябва да се случва под лекарско наблюдение. Също така трябва да се има предвид, че високи дози йод могат да доведат до временно увеличение на нивото на TSH, което погрешно да бъде изтълкувано като знак за хипофункция.

Последно по място, но не и по значение, по-малко от пациентите с Хашимото  (състояние потвърдено чрез биопсия) не дават положителни резултати за антитела. Това е така, защото  тяхната имунна система е толкова депресирана, че производството им е невъзможно. Ако страдате от комбинация от симптоми на хипо- и хиперфункция, отново бих заподозрял Хашимото, дори ако тестът за антитела е нормален.“

Витамин Д е също много важен фактор за превенцията и третирането на щитовидни проблеми. Недостигът на този витамин не е свързан единствено с автоимунните заболявания, а също така с инсулиновата резистентност (ИР). Стрес, подуване на корема, метаболитен синдром и възпаление са все фактори, които намаляват възможностите на тялото да използва вит. Д. Това е причината пациенти с тироидно заболяване да увеличат приема на този витамин, който пък трябва да се приема в комбинация с вит. А и К, и магнезий.

Диетата

trenirovki niski ceni hranene

Ще започна с това какво трябва да спрете да консумирате веднага, незабавно, на момента. ГЛУТЕН ВЪВ ВСИЧКИТЕ МУ (НЕ)ЗДРАВОСЛОВНИ ФОРМИ! Тоест всички видове брашно и продуктите, в които се съдържа: паста, макарони, ориз, бисквити, бира, кексове, салатни сосове, пържени храни. Многобройни са проучванията, които доказват връзката между глутен и Хашимото. Всъщност връзката между глутенът и автоимунните заболявания като цяло не се поставя под съмнение.

Ако страдате от автоимунно заболяване, трябва да забравите за:

  • Всякакъв вид пшеница и зърнени;
  • Млечни продукти;
  • Рафинирана захар;
  • Растителни мазнини;
  • Преработени храни.

Като допълнение към този лист се явяват:

  • Яйца (особено белтъка);
  • Ядки;
  • Семена (какао, кафе, разни видове подправки);
  • Картофи, домати, патладжан, чушки, червен пипер, годжи-бери;
  • Фруктоза;
  • Алкохол;
  • Не приемайте лекарства, които съдържат аспирин и ибупрофен;
  • Подсладители (дори стевия);
  • Хлорела и спирулина.

Консумацията на кои храни трябва да увеличите:

  • Органи и карантия – поне 5 пъти в седмицата;
  • Риба – поне 3 пъти седмично;
  • Всякакви видове зелени и цветни зеленчуци – броколи, зеле, кейл, ряпа, карфиол, брюкселско зеле, рукола, лапад, спанак;
  • Качествено месо – има се предвид от пасищни животни;
  • Качествени мазнини – животински, рибни, маслини, авокадо, кокосова мазнина;
  • По-малко плодове, за да се поддържа здравословно ниво на кръвна захар;
  • Пробиотични храни – ферментирали зеленчуци, комбуча, кефир, кокосово мляко;
  • Храни богати на глицин, т.е. тъкани, органи, костен бульон.

Това е така наречената Палео Диета, която е в основата на Високомазнинното хранене (ВМХ), което практикувам аз. Тя е по-рестриктивна от ВМХ, но и по-често се прилага от хора, които се предполага, че лекуват заболяване. Имайте предвид, че за да доведете едно автоимунно заболяване до ремисия трябва да бъдете безкомпромисни с диетата!

Няма да се спирам на хормоналната терапия при установено заболяване на щитовидната жлеза, защото това вече наистина не е моя работа. Уверявам ви обаче, че с правилно хранене и редовна физическа дейност, бихте могли да повлияете до голяма степен на едно автоимунно заболяване, защото е важно вие да контролирате тялото си, а не то вас.

В следващи публикации ще ви разкажа по-подробно за Палео диетата, много популярна в скандинавските страни и очевидно има защо. 🙂

Връзка към част 1 

Slide1

Advertisements

3 thoughts on “За щитовидната жлеза и Хашимото (част 2)

Comments are closed.