След предизвикателството и преди Великден

Малко преди, а и след края на 4-седмичното предизвикателство, започнах да получавам странния за мен въпрос „Как да се храня, когато менютата свършат?“. Казвам странен, защото в уводите на седмичните менюта надълго обясних неща, които считам за важни. Нищо, сега ще ги повторя, надявайки се да ги осмислите и приложите.

Ако за период от един месец сте били стриктни в предлаганите от мен препоръки за хранене и ви се е получило без мъчения и нощни бдения в кухнята, това означава , че сте открили своя режим. А, това беше точка първа и най-важна от моя план за вас.

Ако за период от един месец сте започнали да се харесвате повече, да се усмихвате повече, да не се дразните от битовизми, да имате енергия въпреки натовареността си, да ви е кеф да наредите масата вечер и без угризения да се нахраните доволно –  получавате моите аплодисменти! Това беше точка 1.1 от моя план за вас.

Ако за период от един месец сте разбрали, че има живот след спирането на хляба, картофите, шоколада и пр. –  чудесно! Продължавайте да живеете така, за да се събудите един ден (този ден наближава) и да си дадете сметка, че не сте се чувствали по-добре от сега и  това се дължи на една скромна промяна в съдържанието на чинията ви. Това беше точка 1.1.1 от моя план за вас!

Дотук обаче с моите планове, сега да обърнем внимание и на вашите притеснения.

Ако времето на предизвикателството ви е било скучно, безвкусно и трудно, и сте опитали поне 3 от моите рецепти… май ви губя като публика. Това би ме натъжило, ако не знаех колко е важно да НЕ се харесваш на всички. Аз нямам програма-максимум нито за вас, нито за себе си. Бих искала да съм здрава, да ми е леко – буквално и преносно и да мотивирам хората, с които работя да вярват в собствените си възможности, защото този който най-често ни реже крилете сме самите ние.

Ако времето на предизвикателството ви е носило повече дискомфорт, отколкото всичко останало – може би трябва да опитате нещо друго. Тук не мисля да говоря повече, защото аз съм пристрастна и пристрастена (както обичам да казвам) към това, което практикувам. Опитвала съм много неща свързани с хранене и спорт и нищо не ме радва повече от добрата тренировка и вкусната храна.

В разговорите си с различни хора съм забелязала колко честа и ненужна  е употребата на превъзходна степен: „С тази диета отслабнах най-много.“, „Това упражнение най-добре ми стяга корема.“, „С теб правя най-добрите тренировки.“

Моля ви, пазете се от това. Няма „най“. Не изпадайте в крайности, защото всяка крайност е (не)доказано психично отклонение, а ние не сме луди, нали така? Още по-малко искам да бъда главатар на луди хора 🙂 И в този ред на мисли бих искала да успокоя всички онези, които едва ли не се страхуват от предстоящите светли празници. Вие няма да изневерите на принципите си ако хапнете порция дроб-сарма с ориз. Няма и да ви обвиня в грях ако изядете парче козунак. Пак казвам не е добра идея да изпадате в крайности. Ние имаме хубави традиции свързани със семейната трапеза на Великден. Защо да се лишаваме от това удоволствие?!

Какво е важно по празниците? Всичко да е с мярка, за да не ги превърнем в кошмарни, заради собствената си лакомия. А, след това се върнете към новите си прекрасни навици. Да се надяваме, че дотогава и пролетта ще е дошла и всичко ще е по-ведро и по-цветно.

…и не позволявайте на никого да ви изяде яйцата! 😀

Advertisements