Или си запушете ушите, или им запушете устата

Неведнъж съм писала за това как самите ние се проваляме по пътя към осъществяването на една мечта или желание. Днес обаче ще пиша за случаите, в които другите го правят  – умишлено или несъзнателно, разликата е почти никаква стига да посяли съмнение.

Колко често ви е се е случвало да сте се устремили към нещо и да ви спънат? Да направят неприятен коментар, да ви кажат, че не разбирате, да ви се усмихнат иронично, да цитират Лиуз Хей или Хорхе Букай? Ако не сте психически стабилни или добре „бронирани“ много вероятно е да размислите, да се откажете, да махнете с ръка и да си кажете, че не е за вас.

На мен лично, откакто задълбочено и целенасочено съм избрала пътя, по който да вървя и промотирам  режим на хранене, който за щастие се възприема положително и начин на трениране, който налагам на хората, с които работя (а, те не са дошли при мен насила), не рядко съм ставала обект на подигравки.

„Стига, бе, пак ли яйца?“

„Великден е далече! Дай по-кротко.“

„Ти, сериозно ли ядеш сланина?“

„Кога ще започнеш да снасяш?“

„Скоро очаквам да започнеш да кудкудякаш.“

„Какъв е смисъла да се товариш с такива тежести?“

И все от този тип, много забавни коментари, които колкото и да опитвам да приемам спокойно, мнозина са тези, които са усетили остротата на словото ми и безкрайното ми речниково богатство.

Последният път, за който още съжалявам, че не замълчах, се случи на маса с много хора. Можех и да пропусна провокацията покрай ушите си, но тя дойде от човек със заболяване, който е на този хал заради вредни навици в комбинация с грешни съвети, дадени от доктор. Да, ама докторите учат n-брой години как да лекуват с лекарства, малко са тези, които след 10-годишна лекарска практика все още си спомнят Хипократовата клетва и я прилагат върху пациентите си.

Извинете ме, ако звуча грубо, но аз никога не съм могла да се похваля със завидно търпение, а от известно време съм на ръба съвсем да го изгубя. Да, когато човек трупа опит и знания, трупа и печал – не помня кой го е казал, но го чувствам някак си близък. 😦

Как да се справим със завистливата колежка, с мързеливата приятелка, с недоверчивите родители, със скептичния съпруг / приятел? Няма да е лесно, но ако искате да живеете по-спокойно, в мир не само със себе си, а и с околните, трябва да си изградите защита и …стратегия.

Ако вие сте убедени, че това искате, че това, което правите е правилно и не вреди никому, че има „хляб“ в идеята ви – никога не позволявайте да ви обезкуражат! Ако не ви се влиза в спорове – прехапете си езика, разходете се, редете пасианси, оттеглете се. Ако обаче сте като мен –  добре подготвени на теория и успели на практика – бог да им е на помощ!

Уводът ми стана някак дълъг, но сега конкретно по темата:

„Ауу, колко си отслабнала? Каква диета спазваш?“  – вие обяснявате с плам и ентусиазъм, докато накрая ви обявят за краен екстремист, а вие се чудите защо изобщо сте започнали да се обяснявате. В такива случаи казвайте, че пиете спирулина на гладно и кленов сироп разреден с ябълков оцет, а когато огладнеете, което почти не ви се случва, дъвчете сурова чия. И точка по въпроса.

„Мисля, че прекаляваш с тази диета. Не е нормално да изяждаш 20 яйца на седмица.“ – в подобни случаи, кажете че тази седмица не сте изяли 20, а 25 и всичко ви е 6 без 10.

„Не мога да разбера как го ядеш това мазното?“ – „Аз пък не мога да разбера ти как стана толкова мазна, а не ядеш мазно!?“ – този отговор е за хора, които наистина не харесвате!

„И откъде ти идват витамините, ако мога да попитам, като не ядеш плодове?“  – направете се, че мислите по въпроса и кажете „Абе, за какво са ми витамини, като си имам бактерии.“

„Ти знаеш ли колко холестерол е това? Осъзнаваш ли какъв риск поемаш?“ –  направете една много тъжна гримаса и кажете „Значи, така да ми се иска да имам достоен събеседник, с който да изкоментираме холестерола….“

„И сега няма ли да ми опиташ сладкиша?!“ – това обикновено са думи на майка ви или на баба ви и в този случай трябва да сте малко по-дипломатични, затова „Не бих искала да те обидя, но съм сигурна, че сладкиша ти е такава сладост, каквато не мога да си позволя.“

„Ти си станала е….. маниака!“ – „Да, и съм горда от този факт! Сега ще ме оставиш ли на мира?“

Ситуациите не се ограничават до вашата диета или начин на трениране.Хора всякакви – чели – недочели, чули-недочули, разбирали-недоразбрали..но не им позволявайте да ви спъват!

Бъдете малко по-уверени, за да живеете много по-щастливо!

Успех!

Advertisements