Писмо до теб

Здравей, не те познавам, но имам да ти кажа нещо. Всъщност няколко неща…и не всички са приятни, но обещай да не ми се сърдиш. Голямо момиче си вече, трябва да си разбрала , че рядко някой друг е виновен за несполуките ти, а и не живеем в приказка.

Да, зная, никой не те е научил да си силна от малка и моята майка все искаше да ми спести разочарованията и да ми изтрие неизплаканите сълзи, но те така или иначе ми се случиха. Много хора ми даваха поводи за тях, но най-вече аз. Не зная кога идва онзи момент, в който детството завършва и се очаква от теб да бъдеш разумен, сериозен, отговорен. От гледна точка на времето нещата са ясно дефинирани, от гледна точка на опита …минава много време след 18-тата годишнина, докато прогледнем през собствените си очи.

Не се кори, децата никога не са виновни. А, възрастните, поне някои от тях грешат в старанието си да не сгрешат. Прости им.

Много ми се иска думите ми да достигнат до ума ти и да осъзнаеш как всяка грешка, която си допуснала е наистина опит, а всеки опит е знание и сила и от теб зависи как ще ги използваш.

Върни си лентата назад, спомни си кога беше най-щастлива и кой е бил виновникът за щастието ти. Ти, мило момиче, винаги си била ти. Защо сега допускаш някой или нещо да пречат на това прекрасно вътрешно усещане?

Аз се срещам с много хора, такава ми е работата. Грижа се за телата им, поне за това ми за плащат. Останалото им го подарявам, за него нямам ценоразпис. И знаеш ли, няма човек, който да идва само заради това, за което плаща.

Душата и тялото са най-прекрасния тандем. Ако не полагаш грижи за едното, другото ще ти отвърне. Силата се гради отвътре навън и ти си точно толкова силна, колкото е най-голямата ти слабост. Не се страхувай от страховете си, точно те определят кое си струва. Не си поставяй граници, защото те ще те направят затворник и разбери, че единственият враг, който имаш живее в теб, другите не са ти врагове – те или са приятели, или са учители.

Аз съм Веси, приятно ми е. Не те познавам, но бих се зарадвала ако съм те накарала да се усмихнеш? 🙂

Виждаш ли отне минута и не струваше нищо. Така е, защото най-скъпият подарък никога не е толкова евтин, че да струва пари.

Advertisements