Здравей, не те познавам, но имам да ти кажа нещо. Всъщност няколко неща…и не всички са приятни, но обещай да не ми се сърдиш. Голямо момиче си вече, трябва да си разбрала , че рядко някой друг е виновен за несполуките ти, а и не живеем в приказка.

Да, зная, никой не те е научил да си силна от малка и моята майка все искаше да ми спести разочарованията и да ми изтрие неизплаканите сълзи, но те така или иначе ми се случиха. Много хора ми даваха поводи за тях, но най-вече аз. Не зная кога идва онзи момент, в който детството завършва и се очаква от теб да бъдеш разумен, сериозен, отговорен. От гледна точка на времето нещата са ясно дефинирани, от гледна точка на опита …минава много време след 18-тата годишнина, докато прогледнем през собствените си очи.

Не се кори, децата никога не са виновни. А, възрастните, поне някои от тях грешат в старанието си да не сгрешат. Прости им.

Много ми се иска думите ми да достигнат до ума ти и да осъзнаеш как всяка грешка, която си допуснала е наистина опит, а всеки опит е знание и сила и от теб зависи как ще ги използваш.

Върни си лентата назад, спомни си кога беше най-щастлива и кой е бил виновникът за щастието ти. Ти, мило момиче, винаги си била ти. Защо сега допускаш някой или нещо да пречат на това прекрасно вътрешно усещане?

Аз се срещам с много хора, такава ми е работата. Грижа се за телата им, поне за това ми за плащат. Останалото им го подарявам, за него нямам ценоразпис. И знаеш ли, няма човек, който да идва само заради това, за което плаща.

Душата и тялото са най-прекрасния тандем. Ако не полагаш грижи за едното, другото ще ти отвърне. Силата се гради отвътре навън и ти си точно толкова силна, колкото е най-голямата ти слабост. Не се страхувай от страховете си, точно те определят кое си струва. Не си поставяй граници, защото те ще те направят затворник и разбери, че единственият враг, който имаш живее в теб, другите не са ти врагове – те или са приятели, или са учители.

Аз съм Веси, приятно ми е. Не те познавам, но бих се зарадвала ако съм те накарала да се усмихнеш? 🙂

Виждаш ли отне минута и не струваше нищо. Така е, защото най-скъпият подарък никога не е толкова евтин, че да струва пари.