Напоследък много се спекулира по темата Глутен. Имам усещането,че сме част от таен заговор и група хора правят всичко по силите си да ни вменят поредната мания. Да, понякога глутенът върши пакости и премахването му от хранителния ни режим е най-доброто, което можем да направим. Друг път, обаче, подведени от модни течения или от съвети на специалисти, сами се вкарваме във филм на ужасите.

Какво е глутен?

Какво може да ни причини?

Кой трябва да ограничи консумацията му?

Кои заболявания се повлияват от спирането му?

Вреден ли е ако не страдаме от заболяване, което да налага премахването му от диетата ни?

Това са все въпроси, на които трябва да си отговорите, преди изобщо да вземете мерки срещу глутена.

Да, глутенът се съдържа във всички видове хляб и печива, на които изрично не е отбелязано, че са произведени от безглутеново брашно. Глутенът (от латински “gluten”, glue – лепило) е протеин, който се намира в пшеницата, ръжта и ечемика. Изграден е от две молекули – глутенин и глиадин, които „встъпват в съюз“. Ако някога сте се чудили как пекарят докарва еластичността на тестото или пухкавостта на хляба, отговорът е чрез връзката между тези две „съставки“.

Глутенът не е враг номер 1 на съвременното общество, но разбира се има и изключения. Организмите на някои хора са нетолерантни към усвояването му. Какво означава това? Имунната система на тези хора реагира по неадекватен начин основно при прием на зърнени храни.

Как да разберем дали се налага да ограничим консумацията им? 

Необходимо е продължително самонаблюдение и елиминиране, за известен период, на глутен -съдържащи продукти. Ако след консумация на хляб, макаронени изделия, чипс, бира, сосове и други подобни, се оплаквате от подуване на корема, диария, болки в коремната област, газове или дори обрив, може би е добра идея да самотестувате толерантността си към този вид протеин. Изключете въпросните храни за период от 3 до 6 седмици, след което бавно и постепенно, както се захранва малко дете, започнете да ги добавяте към дневното си меню. Ако забележите същите симптоми, новините не са добри и може би сте един от тези, при които спирането му няма да бъде наложено от модните тенденции.

Ако липсват симптоми на алергия, аз лично не виждам причина да го ограничавате напълно. Да, моето мнение е, че зърнените храни, като цяло, нямат чак толкова предимства, колкото им се приписват. Убедена съм, че всеки може да се нахрани без хляб на трапезата, стига храната, която консумира да бъде питателна и засищаща. Трудно е да се вмени това на хора, които като деца са закусвали попара, а недоимъка ги е принуждавал да ядат хляб ежедневно, но е факт е, че българинът все още консумира тесто в големи количества.

Доказателство за това са и стандартите за хранене в детските заведения. Моят син посещава държавна детска градина и закуската му всеки ден е едно от изброените: попара, хляб с колбас, зърнени продукти от типа на овесените ядки или онези, които се добавят в прясното мляко, филия с шоколад, макарони. На голям плакат, залепен на видно място, информират децата за хранителната пирамида и без елемент на изненада, на върха е Негово величество Хлябът! Не съм си правила труда дори да питам кой е съставил това „страхотно меню“. Зная, че училищата и детските градини  следват нечии заповеди и палеативни възледи, които не съвпадат не само с моите, но и с най-съвременните препоръки за балансирано хранене, но всеки решава за себе си как да постъпи – дали да си гледа детето вкъщи и да го храни, както счита за добре, или да се съгласи някой друг да го прави вместо него.

Защо чак сега започва да се лансира вредата от глутена?

Някои ще кажат баба ми все хляб е яла и доживя до 90 години. Да, но когато баба ви е била “фаталната жена” не е имало такова разнообразие от семена и сортове, както сега. С течение на времето модификациите за самото зърно, обедняването на почвите, замърсяването на околната среда, химическата им обработка и други, са фактори, които са изиграли лоша роля върху качеството на реколтата.

Кои заболявания се повлияват положително от спирането на глутен?

Като цяло автоимунните, т.е. тези, при които имунната система е хиперактивна и сама разрушава здрави тъкани. Сред тях са печално известните Хашимото, болест на Крон, цьолиакия, лупус и др. Пълен списък на автоимунните заболявания тук.

Състояние, което тепърва ще печели слава е цьолиакията. Много често остава незабелязано поради неправилно диагностициране. Симптомите са общи и трудно разпознаваеми, щетите, които нанася на организма – големи.

Какво е цьолиакията (coeliac disease)?

Хранително разстройство, което е реакция на организма към глутен. Както казах по-горе – протеинът, който се съдържа в ръжта, пшеницата и ечемика, а и в десетки други храни, произведени от тях. Имунната система на тялото реагира към глутена и оказва негативно въздействие върху червата. Цьолиакията, позната още като глутенова ентеропатия, е често срещано заболяване, което много пъти остава неразпознато.

Симптомите могат да бъдат от умерени до доста тежки. Има хора, които не изпитват симтоми, но въпреки това са развили заболяването. Цьолиакията най-често е  бъркана със синдром на раздразненото черво, болест на Крон или гастрит. Симптомите включват:

• Подуване и болка в коремната област
• Диария
• Повръщане
• Запек
• Мазни изпражнения

Много хора не изпитват нито един от гореизброените симптоми, но неспособността да абсорбират нутриенти може да доведе до други проблеми, свързани със загуба на тегло и недохранване:

• Анемия
• Умора
• Остеопороза
• Безплодие или спонтанен аборт
• Язви в устата
• Изтръпване, скованост в ръцете и краката

При някои хора заболяването предизвиква сърбеж или обрив, познат още като дерматит херпетиформис. Той може да започне с усещане за парене около лактите, коленете, скалпа, задните части и гърба. Съпроводено е от появата на червени, сърбящи  пъпчици. Много често първите симптоми се проявяват през юношеството, като момчетата са по-податливи от момичетата. Обривът се успокоява след преминаването към диета, която изключва консумацията на глутен. Има и хора, чиито симптоми са депресия, раздразнителност, слаба памет и невъзможност за концентрация.

Симптоми за цьолиакия могат да бъдат забелязани още в ранна детска възраст, дори при бебета, които се захранват с храни, съдържащи глутен. В резултат на нетолерантността могат да се забележат: диария, повръщане, подуване, болки и раздразнителност. Заболяването може да доведе до забавяне на разстежа. Зъбният статус е пряко свързан с въпросното заболяване при децата – обезцветени зъби, вдлъбнатини по зъбите.

Цьолиакия или алергия към пшеница?

При двете имунната система играе ключова роля, но реакцията на тялото е различна. Първото е автоимунен процес, който предизвиква нарушаване на обвивката на червата и е нещо, с което трябва да се „сприятелите“ до живот. Симптомите при алергия към пшеница включват кожни обриви, хрипове (свирене на гърдите), болки в коремната област или диария. Най-често обаче тази алергия се израства с възрастта.

Кой най-често се разболява от цьолиакия?

Без да има научно доказателство, изследванията в областта сочат, че следните фактори ви поставят в неизгодна позиция:

• Генетична предразположеност (друг член от семейството, който страда от това заболяване);
• Захранване с глутен-съдържащи храни преди навършване на 3 месечна възраст;
• Стрес, бременност или операция, при хора, които са предразположени;
• Диабет 1 тип, заболяване на щитовидната жлеза или друго автоимунно заболяване;
• Други генетични заболявания като синдром на Даун или синдром на Търнър.

При хората, страдащи от цьолиакия, имунната система се повлиява от глутена в храната. Антителата атакуват обвивката на червата, изтъняват я и разрушават миниатюрните ганглии (власинките) в тънките черва. По този начин приеманата храна остава неусвоена, което пък води до недохранване, анемия и загуба на тегло. Връхчетата на ганглиите освен това обработват млечния протеин лактоза, затова и много страдащи от цьолиакия имат нетърпимост към лактоза,

Заболяването може да ви споходи във всяка възраст, дори да сте били толерантни към глутен с години, отново не сте застраховани. Времето необходимо за диагностициране, след развитие на първите симптоми, е около 4 години.

Как да разберем дали сме болни?

Кръвните тестове могат да покажат високи нива на определени антитела, които да подсетят доктора ви, а биопсия на тънките черва може да потвърди резултата от кръвния тест. Как протича тя: поставя се ендоскоп в устата, който минава през стомаха, а след това в тънките черва, откъдето се взема проба.

Според изследвания около 60% от децата и 41 % от възрастните, които са болни от цьолиакия, не са диагностицирани, а в един по-напреднал етап от живота това може да доведе до остеопороза, безплодие и неврологични проблеми. Най-предразположени към заболяването остават страдащите от Диабет 1 тип, при които недиагностицирана цьолиакия може да доведе до ниски нива на кръвна захар и резки промени в нивата на глюкоза.

Все още няма лекарство за цьолиакията, но стриктното ограничаване на глутена доказано  спира симптомите и тогава червата започват самолечение.

Витамини и минерали: осигурете си дневна доза от Б витамини, желязо, калций, вит Д, фолиева киселина.

Статията в оригинал можете да прочетете тук.

Други източници:

http://www.newyorker.com/magazine/2014/11/03/grain

http://centralhospital.bg/index.php?p=22&id=25

http://www.webmd.com/diet/ss/slideshow-gluten-free-diet