Колко често ви се случва една грешка да доведе до поредица от такива?
В случая говоря конкретно за храненето и спорта и веднага давам пример със себе си. Преди години, когато страдах от наднормено тегло, грешките бяха най-добрите ми приятели. Бях стигнала 90 кг., и всеки път, когато посягах към храна, която знаех, че ще ми „добави стойност“, си казвах „Е, +/- 2 кг, въобще няма се забележат.“
Факт, дали тежах 91 или 93 кг, наистина не беше от голямо значение. Никой нямаше да забележи дали съм кило отгоре или кило отдолу.
Тогава една филия хляб (първа грешка) водеше до втора филия хляб (втора грешка), след това до пържени картофи (трета) и накрая десерт (поредна). Всеки ден! И всеки ден гузната ми съвест намираше пристан в храната. Тогава не тренирах. Физическото усилие не ми беше приятно и нямаше как да е другояче.
Преди време си направих експеримент в залата. Изкарах няколко тренировки с раницата на гърба, а тя добавя само 6-7 кг. Не беше лесно, признавам. Определени упражнения си бяха направо ужасни. Тогава се замислих за това какво уважение заслужават хората, които въпреки наднорменото си тегло, продължават да посещават фитнеса и да се съгласяват (не)охотно на всичко, което им казваме да правят. Респект! Зная, колко ви е трудно, защото когато аз бях вас, на мен ми беше невъзможно. Изисква се чудовищна воля и мотивация да изкараш глава над водата и да доплуваш до брега.
Но да се върна на грешките и как една една-единствена може да ни изкара от равновесие. По време на, а и дълго след 4-седмичното предизвикателство, в което много от нас участвахме, бях изгубила вкус към „моят ад“, а именно Шоколадът. Не ми липсваше, не се сещах дори за „нещо сладичко“. До момента, в който толкова си повярвах, че съм станала непобедима, че си купих един шоколад и го ометох за отрицателно време. Тогава си казах „Взе си дозата, от утре пак без него. Виждаш, че можеш.“
Утрото на новия ден винаги идва с безброй добри намерения. А, за мен и с още един шоколад. 🙂 Не зная, дали някога ще успея да контролирам тази зависимост с малко. Опитът ми до този момент показва, че без едно мога, но с едно не мога.
Затова и началото на тази седмица се увенча с елиминиране на нещо толкова незначително като шоколада, което ме държи в плен и ме подчинява. А, свободата ….. тя е по-сладка от шоколад!
Изберете да бъдете свободни!