Какво научих през последните 3 години. За спорта – моята слабост и сила

За тези три години (вече 4), през които правя всичко по силите си да будя интереса на дамите към движение и активен живот, си давам сметка, че резултатите са повече от задоволителни. Нека не звучи нескромно, но съм наистина горда, че чрез думите, делата и личния си пример, съм успяла да накарам не една или две жени да повярват в себе си, да ми се доверят и да превърнат спорта в неизменна част от ежедневието си (разбира се, има и такива, с които не ми се получи, но за тези случаи не съм склонна да поема цялата вина).

Какво ми дава спортът, на какво ме научи, направи ли ме по-силна, станаха ли поне с една по-малко слабостите ми…отговорите в статията по-долу.

Залата е моят храм. Там винаги съм сама, независимо колко хора има около мен, чувам само собствените си мисли, изпитвам собствените си сили, отнемам стойност от комплексите си, досаждам на слабостите си, подхранвам мечтите си, усмихвам се на страховете си, бърша потта си и вътрешно пея, защото няма по-страхотно чувство от това да се изправиш лице в лице с достоен противник и да го победиш. А, противникът ме гледа в огледалото. И всеки път поставя силите ми под съмнение.

Залата е моето изпитание. Буквално и преносно. Взема ми много, дава ми много. Изгражда ме отвътре навън и обратно, дава ми смисъл, отнема ми спокойствието, кара ме да усмихвам, кара ме да се съмнявам, изцежда силите ми и ми ги влива обратно. В залата е сърцето ми и ако някой иска да се докосне до мен такава, каквато съм, това трябва да бъде мястото на нашата среща. Това е времето, когато ще ме видите и усетите истинска, без преструвки и излишен грим.

Залата е моето спасение. Тя е моят лек срещу болката. Тя е моето хапче за добро настроение. Тя е всичко, което ми е липсвало през годините, а сега раздавам щедро, защото имам в изобилие. Създадена от неволята и живееща благодарение на волята ми, залата е моето място, което отглеждам с любов и душа.

Аз винаги пиша много практично и споделям ясно и категорично мислите си и никак не е трудно да си направите изводите какъв човек стои пред вас, дори през монитора. Признавам, никога не е ставало дума за онзи, най-важен мускул в човешкото тяло – сърцето.

Сложно нещо е човешката анатомия. Едно сърце, а толкова много емоции…днес ви направих съпричастни към усещанията на моето, свързани с мястото, което посещавате. Много бих искала да знаете за тях, когато прекрачвате прага на залата, защото това е моят малък свят, в който вие сте не просто гости, а семейство.

За да не изневеря съвсем на “суровата” си същност ще систематизирам няколко кратки заключения, които имате шанс да изпитате на собствен гръб, ако все пак  решите да ми се доверите.

Уроците на желязото от първо лице:

  1. Физически здравото тяло е устойчиво психически. Спортът тренира мускули в главата, върху които въздействието не е пряко.
  2. Мечтите не струват, ако не ги превърнете в цели, а ясно дефинираните желания, са съвсем постижими цели. Решете какво искате и действайте.
  3. Спортната дейност хигиенизира освен тялото и ума.
  4. Спортът е отношението към самия себе си.
  5. Спортът е отражение на характера ви, но в друга статия ще ви разкажа колко много зная за всяка една от вас само от поведението й в залата.
  6. Страхът на жените от тежести е абсолютно необоснован.
  7. Общата физическа активност сплотява и създава трайни и дълбоки взаимоотношения между хората.
  8. Спортуващите имат ясни приоритети, не им се сърдете, че ще закъснеят за среща, защото са били в залата.
  9. Спортът е себеоткриване, себеотдаване и прекрачване на собственоръчно начертани граници.
  10. Спортът е ред и дисциплина. Ако тези думи ви стряскат, може би сте за часове по танцова забава.
  11. В залата се ходи. за да се тренира. Ако искате да се пораздвижите, поразтъпчете или лежерно да се разходите, има паркове, молове, градинки.
  12. Спортът и мрънкането са взаимоизключващи се и второто никой не го очаква от вас, запомнете го.
  13. Противно на цялата еуфория около мускулната треска, която някои от вас изпитват, да знаете, че това не е повод за радост, напротив.
  14. От спорт не се отслабва. Това се постига със спазване на правилен хранителен режим. Има едно единствено упражнение за отслабване и то се нарича „да си затворя устата навреме”.
  15. От спорт не се и дебелее. Я, проверете хладилника си, дали пък там не е причината…една такава в лъскава опаковка, която шумоли при отваряне.
  16. Ролята на иснтруктора е много по-важна, отколкото предполагате. Добрият инструктор е ключа към вашите успехи.
  17. Последно! Усещането, което идва с края на тренировката е едно от най-удовлетворяващите чувства, които аз лично някога съм изпитвала. Дано и на вас да ви се е случвало, за да разберете ясно за какво говоря.

Завършвам с любим цитат от Сократ, който съдържа всичко, заради което си струва да спортувате.

“Срамота е да остарееш, преди да си станал свидетел на всичката красота и сила, на които е способно тялото ти.”

large

Advertisements

One thought on “Какво научих през последните 3 години. За спорта – моята слабост и сила

Comments are closed.