Напоследък са ме връхлетели едни средностатистически философски мисли, които не е нужно да споделям с вас, но ще поема риска, може и да сме на една честота.

Ако си спомняте, около третия рожден ден на фитнеса, имаше една поредица от статии „Какво научих през последните три години“. Бях планирала да я разделя на три отделни части: за храненето, спорта и хората. Стигнах до първите две и реших, че трета няма да има, защото в крайна сметка списвам блог за хранене и спорт, а не за човешките взаимоотношения.

Да, но аз работя с хора ежедневно и ежеминутно, вие предполагам също. Общуваме под различна форма, но постоянно, обменяме информация, изобщо комуникацията е в основата на всички дейности и сфери от живота. И заради главната роля, която изпълнява, заслужава да й се обърне внимание, въпреки темата на блога…в крайна сметка и той е вид комуникация – между мен и вас, и ако се наложи да разширя първоначално установения му статут, ще го направя, но към момента не е нужно.

Чели ли сте Стайнбек? Не съм голям почитател на американското кино и литература, но този писател е едно прекрасно изключение, заради което си струва да прочетете и Керуак , и Хемингуей, и Марк Твен.

Няколко пъти съм чела „На изток от рая“ и винаги, когато го правя е със свито сърце, все едно за пръв път. Винаги има страници, които ми се иска да пропусна, защото са толкова истински, колкото не искам да бъдат. Цялата книга е посветена на човешките взаимоотношения – суровите, необработените, първичните, безкомпромисните, неразбиращите и неразбираемите. Това е една от книгите, които трябва да се препрочита, за да не се случи, така че да забравим, че ние хората, имаме способността да показваме предимно социално-желателното си лице пред света, а истинското да пазим за онези моменти, в които решим, че сме незаслужено добри към някого.

На мен самата все по-често ми се налага да играя себе си, да бъда такава, каквото съм  и да прилагам собствените си норми и разбирания за правилно и неправилно, добро и лошо, приемливо и неприемливо. И нека ви кажа нещо, с което едва ли ще ви изненадам – моите разбирания срещат отпор всекидневно. Постоянно ми се показва как не съм права, как трябва да проявявам разбиране, как трябва да бъда по-адаптивна и снизходителна, как всеки има своите слабости и не всеки притежава сила на характера, как трябва да бъда преди всичко добър човек.

Ами, аз съм добър човек, поне според собствените си разбирания, но ми се струва, че другите грешно разбират добротата и точно тук е момента за следния цитат: „ Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.“  Стайнбек!

На вас случва ли ви се да се възползват от добротата ви? Реторичен въпрос….и ще го правят при всеки удобен случай, докато комуникирате неправилно и не посочите границите.

Няколко неща научих за хората през последните три години, още по-малко ще споделя с вас, останалото ще го направи Стайнбек…

1. Хората не обичат да посочвате с пръст слабостите им – нито физическите, нито тези, които пазят в сърцето си.
2. Хората не са склонни да се променят, дори заради себе си. Обикновено това е крайна мярка при необратими обстоятелства.
3. Хората най-много обичат да чуват собствения си глас, защото той най-рядко ги съди.
4. Хората не обичат правилата, защото се чувстват ограничени, дори прецакани и не разбират, че правилата определят свободата.
5. Хората имат мечти и много по-рядко цели. Твърде често наивно вярват в мечтите, вместо да преследват целите си.
6. Хората са склонни да обвиняват, това отнема от собствената им вина.
7. Последно…хората, най-много от всичко, искат да бъдат ценени, уважавани и обичани, и това е съвсем естествена човешка реакция, която да ни напомня, че сме хора.

….и въпреки че работя с хора ежедневно и ежеминутно,  всеки ден се изненадвам колко малко зная за тях….и ако някога ви нараня или обидя, знайте че не е умишлено…просто и аз съм човек. 🙂