Наближават едни от най-светлите празници, които бележат край, но и начало. Много често вместо да донесат светлина и покой в душите ни, се случва точно обратното. Носят ни горчивина заради неуспехите, които сме преживяли през изминалите 12 месеца, съжаление, че не сме били достатъчно волеви да постигнем съкровените си желания или просто тъга по отминаващото време, което вместо като дар, приемаме като даденост.

Пиша за това, защото и аз не съм изключение. При мен също има такива моменти, които дори не изчакват края на календарната година, за да ме свият в ъгъла и да ме накарат да направя пълни самопризнания защо не ми се е получило, какво съм си спестила, къде съм сгрешила, защо съм отложила, какво е трябвало да променя. Нещо, което знам със сигурност , е че за причината винаги трябва да се говори в първо лице, единствено число.  Не бих могла да допусна дори, някой друг да е виновен и така ми се иска всеки първо да погледне в собствената си купичка и да разбере, че кашата в нея е по негова уникална рецепта.

Силно се надявам да не сте от тези, които на 1 януари ще се събудят доволни и щастливи, само защото предния ден са си написали 10 пожелания за новата година и са си свършили работа, като са залепили лист хартия с магнит на хладилника. Ако все пак го сторите, зная, че ще бъде с най-добри намерения, но не забравяйте, че добрите намерения могат да ви отведат навсякъде.

Силно се надявам да вложите малко повече разум и практичност и да си начертаете маршрут, със знаци и табели. Представете си, че ще карате по автомагистрала Хемус  при зимни условия. Първо ще минете по недобре укрепените мостове, пътят ще бъде хлъзгав, на места ще трябва да намалите скоростта. Едни ще профучават покрай вас, други ще пробват да ви изхвърлят от пътя, трети ще ви пускат къси-дълги светлини, за да демонстрират нетърпимост и раздразнение от вашите шофьорски умения. Ако можете да четете по устните на хората, ще установите неща за себе си, и най-вече за майка си, от които няма да ви стане приятно. Ще отбиете ли встрани? Ще спрете ли колата? Не, така както няма да го направите на магистралата, така не го правете и в живота.

Ако сте решили, че искате да стигнете някъде, намерете начин да го направите.

Ако сте си избрали желание, намерете начин да го удовлетворите.

Ако имате мечта, намерете начин да я докоснете, направете я осезаема.

Можете да сте сигурни в едно – слънцето ще изгрява всеки ден и всеки ден ще сте поставени пред Хамлетовски избор– да бъдете или да не бъдете. Светлината на слънцето е еднакво ярка за всички, но ако предпочитате на сянка, не се сърдете на никого, че в края на годината ви е тъпо и празно.

Аз, със сигурност, не съм човекът, сбъднал всички свои мечти, но определено зная какво се изисква, за да не успея. Когато бях на 25 знаех какво искам, сега, 10 години по-късно, зная какво не искам. Повярвайте ми, това е далеч по-добрия вариант.

Ето, къде сгреших аз, а може би и вие.

1. Поставяне на неясни цели с още по-неясни срокове– това адски много обърква, защото винаги ще си казвате, че имате време и ще отлагате. Междувременно ще се заблуждавате, че имате цел, а то ще бъде някакъв мираж, в който наивно ще намирате утеха.
2. Поставяне на нереални цели – сещам се за една сладурана, която ми изпрати снимка на фитнес модел, висока около 1.70 м, на която много й се иска да прилича. Мацката от снимката участва в състезания, следва спартанска диета и прекарва поне по 8 часа ежедневно, тренирайки! Моето момиче е високо малко над 1,55 м., не спи в залата и има и друг живот. Нека бъдем реалисти.
3. Съкращаване на срока на изпълнение на целта – това е огромен проблем, който обикновено отказва хората най-бързо. Пример: жена, която тежи 85 кг, 20 от които е натрупала през последните 10 години, идва в залата и първия въпрос, който задава е колко бързо ще отслабна. Ако съкратя времето наполовина и отговоря 5 години, звучи ли добре?
4. Удължаване на срока на изпълнение на целта – това е не по-малък проблем от предходния. Причината най-често е липса на воля, търпение и старание. Някой да е казвал, че ще бъде лесно?!
5. Влиянието на околните – това е фактор, който не бива да се подценява, защото най-често биваме саботирани от близките ни хора. Пример: решавате, че ще минете на диета и точно тогава майка ви, съквартирантката ви, гаджето ви решават да изкупят магазина на Линдт, за да ви докажат, че животът има и своята сладка страна.
6. Силата на непредвидените обстоятелства – нещата не винаги ще следват вашия мастър-план, затова отново ще употребя метафора. Декември е, Виктория Петрова с усмивка ни напомня да сменим гумите на колата си. Правим го, нас зимата не може да ни изненада. Два дни по-късно пукаме гума, защото Столична община не е запълнила поредната дупка на улицата ни. И какво сега, зазимяваме колата, докато не пукне пролет и ясно виждаме дупките или просто сменяме гумата? Винаги ще има непредвидени обстоятелства, но вие останете на фокус, те не бива да ви разсейват, дотолкова, че да ви откажат от целта.
7. Рисковете на успеха – поставяте си цел, следвате я, постигате част от нея, остава ви още малко, но вие сте толкова омагьосани от ореола си на победители, че вече визуализирате грандиозния си успех. И после се чува едно Тряссссс! и идва приземяването….и как боли тогава, и отново в изходна позиция. Аз харесвам уверените хора и не чак толкова самоуверените.
8. Разсейвате се – за да постигнете една цел, не е нужно само ясно да я формулирате в главата си. Нужни са постоянни усилия и силна воля, за да доведете идеята си до реализация.

Сега помислете какво не успяхте да свършите тази година, остава малко до края й, мобилизирайте се и започнете да се сбъдвате днес.