Като човек, чиято прехрана преди години беше основно на плодове, мога категорично да заявя, че не изпитвам никакъв сантимент към тях. Напротив, доволна съм, че вече не е нужно да хрупам ябълки и круши и да обикалям пазарите в търсене на „истинска храна“.

Не, плодовете далеч не са толкова полезни, колкото ни се иска да бъдат.

Плодовете далеч не са храната, на която трябва да разчитаме, за да бъдем здрави, слаби и красиви.

Плодовете не са нищо повече от захар и спорно количество витамини, минерали и  фибри. Не ги заклеймявам, но не ми е приятно, когато същите се митологизират.

Да, първия път, когато се разделих с 40 кг, се подложих на плодолечение / гладолечение за около 3 години. През този период спрях да консумирам всякакви животински продукти, които по онова време така или иначе не ми бяха присърце.

Защо сега пропагандирам точно обратното? Защото човек се променя, чете, образова се, прилага наученото, започва да разпознава сигналите на тялото си, възпитава вкуса си и не на последно място иска нещата да му се получават по-лесно, по-вкусно и с по-малко усилия. Някои ще кажат „Да, ама в крайна сметка си отслабнала!“ Както казва, д-р Емилова „И луд да вържеш, ще отслабне.“

Да, отслабването ви е 99 % гарантирано, когато сте подложени на продължителен глад. Много други странични (д)ефекти също.

От опит зная, че когато една жена иска да се раздели с n- брой килограми, нищо друго не я вълнува – нито здравето й, нито последствията от настоящите й действия и решения. Според мен това предстои да се промени, защото все повече хора, или поне тези около мен, желаят да направят информиран избор за здравето си, желаят да го запазят и подобрят, а най-много от всичко не желаят да прекарат живота си в лишаване от храна.

Всички сме чували поговорката „Апетитът идва с яденето“. Факт! Защо ви я припомням ли? Защото твърде дълго бях ограничила приеманите калории, потисках апетита си, избягвах да сядам на масата, изкарвах седмици на плодове и наричах глада пречистване, както е модерно и сега.

Вкусът се изгражда и възпитава, когато човек разбере коя храна му дава живот , тонус и енергия и коя му ги отнема. За съжаление, това не се случва моментално. Последствията от начина ни хранене стават факт след време…. за добро или за лошо.

Съгласна съм, че човек намира, това което търси и аз не търся статии в подкрепа на глада и вегетирането. А, те са навсякъде и носят какви ли не гръмки заглавия – детокс, прочистване, освобождаване, рестартиране и какво ли още не. Бих ги нарекла преднамерени, подвеждащи, базирани на лични убеждения, а в нередки случаи чисто комерсиални.

Днес ще предложа превод на статия, която разказва за видовете захар, доколко е полезна захарта в плодовете и  кога е нужно да ограничим консумацията и на естествените й източници.

Моето мнение по въпроса:

ЗА

• Ако начинът ви на хранене следва въглехидратна рестрикция, тоест не консумирате често зърнени и бобови, 1-2 плода на ден не са проблем;
• Ако нямате регистрирани здравословни проблеми, спортувате редовно и не страдате от наднормено тегло, 1-2 плода на ден също не са проблем;

ПРОТИВ

• Ако стомахът ви се подува след прием на плодове, може би сте от тези, които не абсорбират добре фруктоза, затова ограничете консумацията й;
• Ако страдате от диария или синдром на раздразненото черво, може би сте от тези, които не усвояват добре пектин (вид фибри в повечето плодове);
• Ако имате проблем с отслабването, въпреки че сте изчистили максимално храненето си, но същевременно не сте ограничили консумацията на плодове, може би приемате твърде много захар, все пак количеството въглехидрати в един банан е равно на същото в 2 филии хляб;
• Ако не успявате да контролирате апетита си, задължително намалете плодовете. Защо? Фруктозата не спомага отделянето на хормона лептин, който сигнализира ситост, точно обратното – стимулира синтеза на хормон наречен грелин, който сигнализира глад. Това е причината 30 мин след прием на плод да искате да изядете още един или пък някаква друга стабилна храна. С две думи фруктозата разяжда;

Странична бележка: в режимите, които подготвям за клиентите си, понякога включвам плодова закуска – ябълка с тахан, бананова палачинка и т.н. Правя го поради две причини:

1. Някои от клиентите ми обичат плодове, съгласни са да ограничат количеството им, но не и да се разделят с тях;
2. Втората, по-важна причина е, че когато плодовете се консумират с продукт, който е богат на мазнини и протеин, последните значително намаляват ефекта от фруктозата.

• Ако сте любител на плодовите сокове и смутита, имайте предвид, че чрез изстискването на плода, фибрите, които остават са точно 0. Няма да обсъждам колко захар поглъщате от 250 мл сок, получен от 4-5 плода;
• Забравете за плодовете ако страдате от диабет, инсулинова резистентност (процес, при който клетките стават резистентни към инсулина и поради това той запазва постоянни високи стойности), метаболитен синдром (най-често под формата на затлъстяване), стеатоза (омазняване на черен дроб).

А, полезна ли е наистина плодовата захар? Не бих казала. Има хора, при които тя не създава проблеми, но има и такива, при които задълбочава съществуващите.

Zoe Harcombe е автор на множество книги, две от които са Why do you overeat? When all you want is to be slim, издадена през 2004 и Stop Counting Calories & Start Losing Weight, 2008. Чест гост е в телевизионни и радио програми, чиито теми са здраве, отслабване и хранителни навици. Прави проучвания в областта на храненето и диететиката, а целта й е овладяване на елидемията със затлъстяването.

 Различните видове захар:

Когато говорим за захар, обикновено имаме предвид сукроза или захароза, която представлява добавена бяла захар, без витамини или минерали, просто празни калории от въглехидрати.

Има и други видове захар:

• Монозахариди са: глюкоза, фруктоза и галактоза.
• Дизахариди са :
• захароза (една молекула глюкоза и една фруктоза), позната като трапезна захар;
• лактоза (х 1 молекула глюкоза и галактоза), т.нар млечна захар;
• малтоза (х 2 молекули глюкоза) или малцова захар, която се съдържа в зърнените храни и зеленчуците.
• Полизахаридите съдържат смилаеми видове въглехидрати:
• гликоген – начинът, по който животните и хората съхраняваме енергия – в черния дроб и в мускулите на тялото;
• скорбяла – начинът, по който растенията съхраняват енергия – зърнени, варива, кореноплодни;
• Несмилаеми видове въглехидрати , общо наречени фибри:
• неразтворими фибри, са тези които не се разтварят във вода – целулоза пълнозърнестото пшенично брашно, трици, зеле, грах, зелен боб, броколи, брюкселско зеле, кората на краставиците, чушки, ябълки, моркови); хемицелулоза (трици, зърнени храни, цвеклото, брюкселско зеле и др); лигнин (зърнени храни, трици, дълготрайни зеленчуци – при продължително съхранение на зеленчуците лигнинът, съдържащ се в тях, се увеличава и те стават по-лесни за усвояване от организма- патладжан, зелен фасул, ягоди, грах, репички).
• разтворими фибри, са тези които се разтварят или подуват във вода – пектин (ябълки, цитрусови плодове, моркови, зеле, карфиол, зелен фасул, картофи, ягоди, плодови напитки), клей, смола.

 Плодова захар

Плодовата захар се възприема като фруктоза, което обаче не е точно така, защото тя е една част фруктоза и една глюкоза. При съотношението между фруктоза и глюкоза в бананите и фурмите, в крайна смета получаваме захароза. Ябълките съдържат два пъти повече фруктоза, отколкото глюкоза, но това не означава непременно здравословно.

Когато разглеждате таблицата по-долу не се подвеждайте по това, че бананите имат по-малко захар от ябълките и гроздето. Един среден по големина банан с 14 г захар (3,5 ч.л.) съдържа общо 27 г въглехидрати. Дори да отметнем 3 грама фибри, остават 10 грама общо количество въглехидрати, които също така се разпадат под формата на захар.

Да, захарта в плодовете е малко по-различна от тази в пицата. Тялото ни, обаче,  не разбира дали го захранват с глюкоза или фруктоза от банан или от шоколад. То регистрира ЗАХАР, с която трябва да се справи.

Източник на таблицата – US Department of Agriculture database 

Източник на статията: http://www.zoeharcombe.com/

Оригинална статия: http://www.zoeharcombe.com/2015/12/sugar-in-fruit/