Много ми се иска да ви пожелая нещо различно от масовката “Жива и здрава, обичана и ценена, истинска и прочие…”. Но, точно в дни като този, когато се празнува Ин, половинката на Ян, случайно или не, вдъхновението ме напуска.

Няма как да публикувам и мъдри цитати, в които жената е обрисувана като божество от извънземен характер, защото този натрапчив навик да се изразява мнение, като се прекопира нечие чуждо, просто ме влудява. Отдавам го на естествена тъпота и дефицитна мисъл.

Затова, с думи лишени от фалшив патос, ще изкажа пожеланията си към вас и към себе си, валидни не само днес, а доживот. Няма да ви губя времето, едно изречение е, но в края на статията. Имайте търпение.

С толкова много жени се срещнах през последните няколко години, че искрено се надявам в следващия си живот да имам възможността да отворя мъжки фитнес, където дори „нацепените батки“ ще бъдат добре дошли.

До какви заключения стигнах след многобройни живи разговори и продължителни онлайн  сесии…

Основно задължение на всяка жена е да си намира кусури, да подсилва комплексите си и да разказва за тях с такова умиление и ентусиазъм , с каквито говори всяка баба за първородното си внуче.

Второ основно задължение на всяка жена е да не може да намери време за себе си, защото е длъжна да намери време за всички останали , около себе си. Дори за онази неблагодарница, която звъни само при нужда…

Трето основно задължение, за да запази ореола си на съвременна и модерна българка, включва да бъде перманентно уморена от първите си две задължения. Ами то си е уморително, да ви кажа…аз се изморявам, само докато слушам.

Четвърто по ред, но не и по значение, е да се е специализирала в мултитаскинга, но по начин, който не само буди възхищение, но и огромна доза съжаление.

Петото задължение на жената е да се самонаказва, живеейки гладна, жадна и незадоволена, което включва и реален глад за храна, по всяко време на деня и нощта, просто защото не може всичко да й е наред на истинската жена, бе, не разбирате ли? Тук понятията за мъченица, светица и грешница, много се преплитат. Не се знае кой, кой е.

Стигаме до номер шест в нашата класация и Златният скункс отива при  всички онези дами, които съжаляват по миналото, рисуват образи в бъдещето и реално въобще не разбират значението на думата настояще…не коментирам тези, които не знаят къде се намират, дори.

Това е. Аз не искам да съм такава. Вие също.

Честит празник!