Много се радвам, че ми се налага да напиша този текст. Радвам се, също така, че е първият след много дълга пауза по време, на която просто нямах нужда да изразявам себе си в писмен вид. Получих и критики, но в крайна сметка моята първа цел не е да бъда автор, писането просто добавя стойност към основната услуга, която предлагам.

Дотук с интродукцията, сега към темата, която е толкова сладка и приятна, че нямам търпение да ви запозная. А тя, темата на този разказ се казва Петя и притежава най-широката усмивка, която e озарявала нечие лице.

Ако не ме лъже паметта, защото не съм сверявала с нея, се срещнахме в края на април, в старата зала. Помня колко беше смутена при първата ни среща. Искаше да ми разкаже някакви неща за себе си, но хем я беше страх, хем я беше срам, а и въздуха не й стигаше, за да говори, докато тренира. За пръв път се захващаше с фитнес и какъв „късмет“ да попадне на нас. 🙂

От много години Петя си отглежда автоимунно заболяване или по-точно казано хипофункция на щитовидната жлеза. За страдащите от подобен тип заболявания е ясно, че трудностите са много. Конкретно при нея, видимите (д)ефекти са напълняване в горната част, безпричинно подуване, задържане на течности, забавен метаболизъм. Невидимите, тези които само тя си усеща, са сърцебиене, липса на тонус и енергия, бърза умора при физическо натоварване.

Факт беше, че трябваше да свали килограми и то спешно, излишните просто не й отиваха, нещо като в онази смешка защо мъжете нямали целулит. Ами не е красиво, затова.

В началото на месец май стартирахме нашата оздравителна програма. Започнахме със задължителния хранителен режим и три тренировки седмично. Много й беше трудно, защото имаше огромно желание да спортува, а издържаше едва около 15 минути. С течение на времето, започна да придобива увереност, че се е захванала с нещо по силите си. Удължавахме продължителността на тренировките с по няколко минути всеки път. Спираше винаги, когато пулсът започваше да бие в ушите й. За малко, 2-3 минути, колкото да се нормализира и пак наново.

Бях сигурна, че ще се откаже, когато замина за Бургас през август. Нямаше я месец, а бяхме на самия праг на нещо много хубаво. Така силно се надявах да ме изненада приятно и както се казва на есен да продължим с песен.

Върна се още по-доволна, защото по време на лятната си почивка беше разбрала колко лесно и организирано е да следваш режим на хранене, който въпреки някои ограничения, изобилства от вкусове. Към стандартната програма от хранене и тренировки, добавихме и масажи, но за разлика от повечето жени, за които масажите са удоволствие, а тренировките мъчение, при нея беше обратното.

В началото на ноември, отбелязахме 6 месеца. 6 месеца заедно и 6 кг надолу, а най-хубавото тепърва й предстои. Мисля си дори, че е редно да й предложат да стане лице на онази марка, чието рекламно съобщение гласи „Наистина съм на толкова, просто годините не ми личат.“

Много съм горда с теб, Петя! За мен е истинско удоволствие да се познаваме и да работим заедно. На теб пожелавам да не спираш да си вярваш, а на себе си – много момичета като теб, които да не спират да ми вярват.