Защо диетите спират да работят в 4 следобед?

Забелязала съм любопитството, с което хората наблюдават с какво е пълна чинията ми и как структурирам собствените си тренировки. Забелязала съм и облекчението, с което въздъхват, когато ме видят да похапвам шоколад или неочаквано да намаля броя на повторенията на дадено упражнение.

Момичетата в залата, а и голяма част от обкръжението ми, често ме наричат „машина“, само защото притежавам умения, воля и сила на духа и тялото, които те все още не са придобили. Да, приятно е да си заобиколен от хора, които са целеустремени и полагат усилия да преборят слабостите си, физически и/или емоционални, а ти си техният личен пример и мотивация да повярват, че ще се справят.

Като всяка работа и моята включва огромна отговорност, която съм поела първо пред хората, с които работя и след това към самата себе си, а последната, въпреки че е на второ място, е най-тежка.

Да поемеш отговорност за себе си е трудно начинание, в което мнозина се провалят, но за да си спестят срама и неудобството, маскират с правдоподобно извинение.

В какво се провалих аз, защо се случи и как поправям последиците от последните седмици, са въпросите във фокуса на днешната статия.

Вчера имах разговор с една жена, която ме попита кое е по-трудно – тренировките или храненето. Ако сте от хората, които нямат афинитет към спорта, ще кажете първото. Ако сте от тези, които комбинират първото с второто, ви е пределно ясно, че храненето е това, което обърква иначе добрите намерения, защото е лесно да си физически активен за 45 мин, и трудно да откажеш храна, с която мозъкът ти жонглира цял ден.

what-people-think-is-difficult-what-is-actually-difficult-the-gym-versus-healthy-eating-1459291936

Следвам високомазнинен – нисковъглехидратен режим на хранене вече 4-5 години, наясно съм и съм изпитала на гърба си всичките му плюсове, уверена съм в правилността на избора си, полагам усилия да го популяризирам, изготвям хранителни режими базирани на него и не на последно място, никога не съм имала спънки и трудности при спазването му вече толкова време.

Начинът ми на хранене никога не ме е ограничавал, така както се случва на хората, подложени на диета. При спазването му следвам правилото на Парето – 80/20 или иначе казано, ако 80% от храната ми следва правилата,  с останалите 20% мога да се насладя на изключенията. А изключенията подхлъзват, особено в случаи като моя, когато човек е абсолютно уверен, че може да натисне спирачката по всяко време.

Някъде между 3 и 4 часа, всеки следобед, моята слабост рязко и категорично се настаняваше в мислите ми. Дали ми се ядеше шоколад, не съм сигурна, но трябваше да се подчиня, защото рискувах да стана непоносимо нервна. Тази мания нямаше заместители, трябваше да хапна нещо сладко и това е – нито режимна храна, нито други алтернативи работеха във въпросния часови диапазон.

Still life with white, dark and milk chocolate

Нямаше да пиша този текст, ако този един час от деня беше без последствия. Само че малко шоколад днес, води до повече шоколад утре. Една бисквитка сега, води до нищо няма да ми стане от две. А какво се случва след като сме се отдали на тази женска слабост, наречена нещо сладко? Искаме още. И обикновено го получаваме, под един или друг претекст.

В моя случай шоколадовата ми мания в 4 следобед, водеше до поредица от грешки, които продължаваха до към 9 вечерта. Омагьосан кръг, от който излизах всяка сутрин, уверена че днес няма да го позволя и влизах по същото време на следващия ден.

Минаха 3 седмици, чувствах се зле, излагах се, не понасях тази зависимост, вече виждах и къде точно шоколадът се е залепил по тялото ми и въобще не изглеждаше толкова сладък, колкото беше вкусът му. През това време не спирах да тренирам, в опит да изчистя гузната си съвест.

15032673_1801714629845123_8631570284414867950_n

Но хубавото на грешките е, че човек придобива нова опитност и ако е достатъчно разумен започва да търси причината да се случват и начини да ги избегне за в бъдеще.

Какви са причините диетата ни да се провали с наближаването на залеза?

  • Най-разпространената е спада в нивото на серотонин, хормонът на щастието, който се синтезира не само в мозъка, но и в стомашно-чревния тракт. Ключов хормон, който наред с всички функции, които изпълнява в тялото, е отговорен за психологическата стабилност, емоциите, настроенията и апетита ни. Особено много се влияе от слънчевата светлина, стимулира отделянето си при физическа активност и прием на сладко, а намаленото му ниво води до депресивни състояния, нарушен сън и различен тип нервни разстройства.
  • Друга причина е значителното ограничаване на приеманите въглехидратите, при тези които следват нисковъглехидратна диета.
  • Нарушеният сън, умората и стресът са съвкупност от причини да налитаме на сладко, не само в следобедните часове. В случай на редовно недоспиване или продължителен стрес в ежедневието си, тялото ни дава знак, че има нужда от повече енергия, за да се справи със ситуацията, а най-бързата и достъпна такава е под формата на шоколад.
  • Недохранване в светлата част от деня и наваксване с храна в тъмната.Практикуването на всякакъв вид цикличен фаст (периодично гладуване), подобрява редица здравни показатели, както и помага за редуциране на теглото и здравето при хора с метаболитни нарушения, но ако се спазва твърде дълго и се прави твърде често, е нож с две остриета и води както до недохранване, така и до неконтролируеми пристъпи на глад.
  • Прием на предимно въглехидратни храни, които поддържат едно постоянно високо ниво на кръвна захар в тялото и ни вкарват в порочния кръг на инсулина.
  • Последно по ред, но не и по значение е навикът да хапнем нещо сладко след основно хранене, но ако основното е било в добро съотношение качество и количество, навикът може и да се пребори.

Конкретно в моя случай, след проведеното продуктивно търсене на причините да не успявам да контролирам апетита си за сладко, стигнах до следните заключения, които мисля ще бъдат полезни и на вас:

  • скъсяването на деня и апетита ми към сладко, съвпаднаха;
  • в продължение на около 2 месеца съвсем незабелязано, бях намалила въглехидратите в менюто си до минимум;
  • в последните няколко месеца стресът преобладаваше в ежедневието ми;
  • не се хранех редовно и достатъчно,а в рамките на 3-4 месеца, практикувах периодично гладуване, което поради дългия период на спазване ми изигра лоша шега;
  • да, накрая шоколадът се превърна в навик.

Вероятно загубих пред вас част от ореола си на “машина”, но човек, разбирайки къде греши, е много по-вероятно да намери и начин да поправи грешката, във всички сфери на живота.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2 thoughts on “Защо диетите спират да работят в 4 следобед?

  1. Здравейте, всичко, което изчетох до голяма степен се препокрива със спънките, които срещам и аз.
    Умопомрачителната ми борба с шоколада е безнадежна след 4 следобяд….Няма да описвам в подобрости колко стевия изяждам под форма на белтъчни бисквитки, кисело мляко с натурално какао и прочие….
    Нищо не замества шоколада.
    Въпросът ми към вас е, като човек занимаващ се със здравословен начин на хранене и фитнес, вие как в крайна сметка се справихте?
    Не разбрах от статията какво е решението на тази луда мания да се плъзваме в 20% процента “недоброжелателен изкусител”, който на другия ден е малко повече…. Как да се измъкнем от шоколадовата зависимост?
    Благодаря ви, безкрайно, че споделяте с нас, читателите ви, вашия опит и натрупани знания!

    Like

    1. Здравейте, Рени. Мерките, които лично аз предприех са следните:
      1) Възстанових закуската;
      2) Промених часовете, в които тренирам. Започнах да спортувам между 16 и 17 часа, в опит да потуша надигащата се буря;
      3) Започнах да приемам хомеопатия, за да спя по-добре;
      4) Вдигнах калорийния си прием.
      Дано моите мерки са ви от полза. 🙂

      Like

Comments are closed.