Разказахме ви за Fitness Boutique Joy – място за смели и упорити жени, които са спрели да си търсят извинения и са намерили решение как да се погрижат за здравето и външния си вид. Днес в рубриката Смели момичета ви представяме Веселина Янева – жената, създала това място и помогнала на стотици жени в нелеката им битка с килограмите, мускулната треска и ниското самочувствие.

Твоята история е много любопитна, как от филолог стана фитнес инструктор?

Да, хората се впечатляват от личната ми история. В интерес на истината и аз се впечатлих, когато я прочетох написана, защото, докато сбъдвах мечтата си, откровено казано, не съм си давала сметка през колко много трудности минавам. Просто вървях напред, понякога се връщах назад, понякога спирах да се движа, но никога не забравих къде искам да стигна.

Колкото до смяната на професията ми, ще цитирам любима моя мисъл: “Ако не ти харесва къде си, премести се. Ти не си дърво.” Така направих и аз. Неудовлетворена от административната си работа, реших да се захвана с нещо, което ме прави истински щастлива – да превърна хобито си в професия.

А защо фитнес бутик, защо не просто фитнес зала?

В моите представи бутикът е уютно и приятно място, където се предлагат индивидуални решения, а отношението към посетителите е твърде лично. Всяка жена, влязла в бутик, очаква да излезе преобразена. Това беше и моята идея, да създам място, където момичетата да се чувстват като у дома си, да се почувстват обгрижени за един час, да забравят житие и битие, да нямат усещането, че са в зала за фитнес, защото в крайна сметка това, което правим, съвсем условно наричаме по този начин. Ние не отговаряме на представата за традиционния фитнес салон, работим със собственото си тяло, развиваме женствеността си по един малко по-странен за околните, но напълно естествен за нас начин и наистина излизаме преобразени след тренировка. А това преобразяване е на много нива, не само чисто физически.

Какво имаш предвид?

Ние, жените, сме палитра от емоции и всеки ден, а понякога и всеки час избираме различен цвят, с който да демонстрираме какви сме. Почти никога дамите, които прекрачват прага на залата ни, го правят, защото си дават сметка, че имат проблем, който не касае килограмите им или начина, по който изглеждат. Но търсят решение, което да могат да материализират. От личен опит зная, че спортът развива една елегантна увереност у жената, ясно усещане за привлекателност. Жените, които се грижат да изглеждат добре, флиртуват по-често, по-усмихнати са, по-леко приемат ежедневните си задължения, повече им спори в работата. Изобщо светът е едно по-добро място за спортуващата жена, отколкото за останалите.

Да се върнем на твоята история, твоята лична борба с килограмите...

Тя никога няма да спре. Това е моята доживотна присъда, но с право на обжалване.

Ако аз започна да се храня безразборно, да не внимавам с количеството храна, всичко ще се завърти постарому. Веднъж вече ми се случи, когато забременях. Всяка седмица от бременността си, знаеш общо 40, аз качвах по един килограм. Когато влязох да раждам, анестезиологът се пошегува с мен, че е нужен още един екип, за да ме вдигнат.

Няма да занимавам читателите с всички емоции, които бушуваха в мен след раждането. Дотогава смятах, че следродилната депресия е нещо, за което всички жени говорят, но никоя не е преживявала.

Неудовлетвореността от външния вид може да накара една жена да си причини ужасни неща. Спомням си, че започнах да тренирам у дома само няколко седмици след това. Дали съм спала или яла, въобще не ме интересуваше. Това, което исках най-много, беше да се кача на кантара и по възможност да не го счупя.

Мислиш ли, че винаги е нужно да имаме външен стимул, за да предприемем някаква промяна?

Тук вече можем да говорим за разделение на половете. На мъжете не им е необходим външен стимул – те го правят, защото им харесва, защото им доставя удоволствие и, не на последно място, защото са мъже и е редно да бъдат физически силни. Докато една жена, за да започне да се грижи за себе си, трябва да стигне дъното. Своето собствено, там, където се чувства сама, безпомощна, непривлекателна…

Това не говори много добре за нас…

Както вече казах, това сме ние, ураган от емоции, който рядко успяваме да укротим, но, успеем ли, всичко си идва по местата.

Имаш ли физически белези от загубата на толкова много килограми?

Да, разбира се. Имам и стрии, имам и кожа, на която мястото й не е по тялото ми. Но какво мога да направя, като вече правя най-доброто за себе си?! Това са моите белези от спечелените ми битки.

А мислиш ли, че има някаква промяна напоследък? Все пак има известна тенденция към здравословен живот..

Мисля, че София Лорен беше казала това, което ще цитирам сега: “На 25 жената разполага с тялото, което Господ й е дал, а на 50 – с това, което е заслужила.” Все повече жени на средна възраст осъзнават, че не са се грижили достатъчно добре за себе си на 25, и на една по-зряла възраст се опитват да поправят ситуацията. И това е радостно.

Как според теб може да се повлияе върху хората, за да спортуват повече?

Ако има повече такива зали, в които отношението да е лично, да знаят името ти, от какво имаш нужда, как да те мотивират, ще има и повече трениращи. Не на последно място, времето, което човек може да отдели, също е фактор, затова са важни кратки и ефективни тренировки, които да натоварват качествено.

Много хора, особено жените, имат психологическа бариера да отидат на фитнес…

Защото не знаят какво да правят, когато попаднат в зала, откъде да започнат, коя машина за какво се използва, как да съставят тренировката си. Изключително важно е да се работи с треньор, а за повечето жени е от значение да работят с жена инструктор. В никакъв случай не упреквам мъжете треньори, но в крайна сметка мъжете тренират по друг начин, постигат много по-бързи резултати с далеч по-малко усилия, тялото им функционира по различен начин. А ние се съобразяваме и с много други фактори – с емоционалното състояние, с моментното физическо състояние и прочие.

Спортът може да бъде изключително приятно занимание, ако попаднеш на правилното място и на правилния треньор, на такъв, който си обича работата, влага сърце и мисъл и не гледа да претупа нещата, защото смяната му свършва.

Какво те мотивира най-много?

Аз съм човек на делата, затова ме мотивират само и единствено резултатите. Откровено ти казвам, че има хора, които ме демотивират да работя. Демотивира ме мрънкането, липсата на резултатност, на организираност. Но аз вече зная, че с подобни случаи няма как да помогна особено, рано или късно и те се демотивират и се отказват.

Кои са най-големите заблуди, с които си се сблъсквала?

Най-голямата заблуда, в която жените упорито вярват, е, че мазнините могат да се превърнат в мускули. Но, ако беше така, аз щях да съм най-здравата.

Другата глупост е, че, когато спортуваш, можеш да си позволиш да хапваш от всичко. Напротив, точно тогава е толкова важно да се спазва хранителен режим. Спортът в никакъв случай не компенсира лошото хранене. Тим Ноукс, южноафрикански учен и лекар, разпространяващ начина на хранене, който спазвам вече 4 години, казва, че, ако човек трябва да спортува, за да държи килограмите си под контрол, значи нещо в диетата му не е както трябва.

Друга широкоразпространена заблуда е, че много жени се страхуват да не придобият прекомерно големи мускули. Но това няма как да стане, ние биологично не сме предопределени за това. Аз например клякам със сериозни тежести, а краката ми съвсем не изглеждат като на щангистка.

Ти изготвяш и хранителни режими. Как започна?

Радвам се, че разговорът ни ще обхване и темата за храненето, която ми е любима. Започнах да изготвям хранителни режими преди година, когато получих обаждане от непозната жена, изчела цялото съдържание на блога. Тя настояваше да й изготвя такъв, въпреки че не съм диетолог и знанията ми се базират единствено на личен опит.

Моите проблеми с теглото датират от ранна детска възраст, на 15 години аз тежах 80 кг, на 20 вече бях 100 кг и така до 21, когато родителите ми взеха нещата в свои ръце и ме изпратиха на “дебелариум”. Платихме една доста добра сума, за да стоя гладна. След това реших, че няма да консумирам месо и така в продължение на 4 години гордо се самоопределях като вегетарианец.

Как приключи този етап в живота ми? Рязко и категорично, когато се появиха първите хормонални нарушения, които много жени биха игнорирали. Нередовният цикъл е знак, който сигнализира, че има проблем в женското тяло. За щастие, в повечето случаи той може да си коригира с промяна в храненето.

Какво препоръчваш ти?

Ако бях завършила специалност Диететика, отговорът на този въпрос би звучал така: „Здравословно и балансирано хранене.“ Но какво означава здравословно и балансирано – думи, които могат да се интерпретират по толкова различни начини?

За едни това е липсата на животински продукти в менюто им, тоест избрали са да бъдат вегани, вегетарианци, фрутарианци – консумират основно плодове и зеленчуци, пескетарианци – хранят се основно с риба и морски дарове, не че рибата не е месо, и всякакви други модерни названия, които не владея добре.

За други здравословен начин на хранене е следването на традиционната хранителна пирамида, която знаеш как изглежда, все пак ни я вменяват още в детската градина. В основата, тоест най-препоръчвани, са зърнените продукти, а най-горе, тоест най-вредни, са мазнините.

За трети това би било следването на лунния цикъл, което означава периодично гладуване в рамките на няколко дни всеки месец. Наричат го още пречистване, лунуване, рестартиране, изобщо правят се всякакви опити нещо много неприятно като глада да ни го поднесат в луксозна опаковка.

Друга мания е еко, био, органик животът – индустрия, която се развива повече от успешно през последните години именно защото хората се загубиха измежду всички алтернативи, които им се предлагат.

Но да мина към въпроса ти как се храня аз и защо препоръчвам този режим. Диетата, която следвам, е позната под абревиатурата LCHF на английски или ВМ-НВ на български. Това е високомазнинно-нисковъглехидратно хранене. Представи си отново хранителната пирамида, но наобратно. В основата са всички „забранени“ неща – животински мазнини и продукти, а най-горе е „негово величество“ хлябът. С няколко думи препоръчвам диета, богата на животински мазнини, умерена на животински протеин и бедна на въглехидрати. Звучи супер балансирано, нали? А колко е вкусно, ако знаеш…

Значи ти се храниш с нещата, които повечето хора демонизират – животинските мазнини? Това ли е най-често срещаната заблуда по отношение на храненето – че мазнините са най-големият ни враг?

Мазнините са най-големият ни враг, когато са по тялото ни, не в храната ни. Но знаеш ли, това схващане за вредата от мазнините трябваше да потъне с Титаник, за жалост обаче се оказа по-устойчиво.

Няма по-голям враг за човешкия организъм от захарта и, за да бъда по-точна и по-добре разбрана, ще уточня, че под захар трябва да се разбира всяка храна, която тялото ни бързо превръща в глюкоза, а именно въглехидратите. В това число са хлябът, тестените и зърнени продукти.

Друга широко разпространена заблуда е полезното действие на плодовете. Да, те съдържат така наречената естествена захар, фруктозата, но колко полезна може да бъде захарта, била тя и плодова?! Заради натрапването на плодовете като суперхрана, вече има плодови барове на всеки ъгъл, откъдето човек спокойно може да развие диабет, разбира се, от „най-здравословен“ вид.

Не е ли е прекалено трудно да се спазват такива ограничения?

Всяка диета налага ограничения, тази поне не ги налага силово и против волята на човек, защото в крайна сметка вкусът се възпитава. Като всяко начало, и това е трудно, особено ако храненето до този момент е било в тотална опозиция.

Знаеш ли коя е най-честата грешка, която жените допускат в опитите си да отслабнат? Гладуват и не си дават сметка, че, за да отслабнат трайно и красиво, трябва да започнат да се хранят!

Да, точно така, това не е оксиморон – за да отслабнем, е нужно да се храним. Въпросът е как да го правим.

Колко дълго може човек да издържи на глад? Седмица, две и после какво се случва, колелото се завърта отново. Известно време задържаме постигнатия резултат, след това започваме да правим малки, но съществени грешки – бисквита сега, парче торта утре, пица, че нямам време за друго, и след това отново принудителен глад. Докога така?

Ние имаме ограниченото време на тази земя и, да го прекараме гладни и недоволни, просто не е редно. Диета, богата на животински мазнини, дава усещане за ситост, намалява честотата на храненията, лекува тялото, добре се вписва в социалния ни живот, лесна е за употреба и, не на последно място, е много приятна за консумация.

Къде хората срещат по-голяма трудност – с тренировките или с храненето?

С тренировките е трудно да започнеш, с храната да спреш. Ще си позволя една игра на думи – няма по-трудно упражнение от това да се научиш да си затваряш устата навреме, буквално и преносно.

А как да избегнем традиционното празнично преяждане?

Отнякъде съм запомнила следното изречение: “Не е толкова важно как се храниш между Коледа и Нова година, по-важно е как го правиш между Нова година и Коледа.“

Тези, които са спазили втората част от изречението, могат с удоволствие да се насладят на коледната трапеза. Останалите също, но с обещание да променят някои навици в най-скоро време.