Урок по щастие

Днешната статия отново е базирана на действителни лица и събития. В залата работя с жени и част от работата ми е да слушам какво говорят и да разпознавам тревогите и притесненията им. Текст, провокиран от хората, с които работя, но съм сигурна, че ще достигне и замисли много повече.

Предварително пояснявам, че не чета утопична литература, не намесвам луната и звездите, освен ако не става дума за практична астрология, а за Ошо и Руми съм чувала от Фейсбук статуси.

Поради тези няколко причини:

– говоря/пиша в прав текст, без това да налага търсенето на скрит смисъл;
– вярвам в свободата и остротата на словото и се възползвам прекрасно и от двете;
– не вярвам в илюзии, защото смятам, че изкривяват реалността и я правят по-удобна за слабохарактерните;
– внимавам да не общувам с хора, които постоянно търсят извинения, напрягам се;
– винаги пиша за нещата от живота – твоя, моя, нашия. Все пак живеем на една и съща планета и е твърде възможно да ни вълнуват едни и същи събития.

По-мъдрите казват, че щастието е вътре в нас. Почти се съгласих. Никой не казва обаче как да го извадим оттам и да го използваме.

Не помня кой е авторът на тези думи, но звучат правдоподобно: “Ако щастието имаше къща, най-голямата стая щеше да е чакалнята.”

И вие ли сте от чакащите? Какво чакате да ви се случи? Да се събудите един ден като в приказката за Спящата красавица и после цял живот романтика? Да ви осени някакъв луд късмет и животът ви да се подреди от само себе си (за по-сигурно купете няколко билета на Държавната лотария)? Да срещнете любовта, която да ви окрили, защото без любов няма и щастие?

Не се получава така, момичета. Аз съвсем не съм най-щастливият човек на света, дори на семинар на Кобилкина не съм присъствала и не мога да имам претенции да съм експерт по темата, но си мисля няколко неща.

Щастието никога не продължава толкова дълго, за да разберем, че сме щастливи. Уви! Тъжен емотикон…

Щастието се отглежда, за него се полагат специални грижи, а дали ще бъдете щастливи зависи от:

– гледната ви точка;
– характера ви;
– възпитанието, което сте получили;
– уменията, които сте развили;
– обкръжението ви;
– работата, която работите;
– заплатата, която получавате;
– начина, по който си харчите парите;
– храната, която ядете;
– хобито, което практикувате;
– начина, по който се грижите за тялото си;
– начина, по който се грижите за душата си;
– книгите, които четете;
– местата, които посещавате;
– свободното време, с което разполагате;
– … и най-вече от това как възприемате себе си.

В една друга статия ви попитах как според вас изглеждат щастливите хора. Никой не се осмели да ми отговори. Да, защото отговорът не е никак лесен. В наши дни щастливите хора са по-скоро изключение. Защо е така? Защото никой вече не вярва в щастието, много по-лесно е да говорим за НЕщастието.

И аз се улавям, че вместо да махна с ръка, когато синът ми падне и все пак не се удари, започвам да говоря за това какво е можело да се случи. А колко по-добре би било да не казвам нищо, да не предизвиквам съдбата, да не чертая лоши сценарии и просто да се усмихна и да кажа “Виж, какъв късметлия си, не се нарани!”.

Ако вместо сутрешна мантра за щастие и благополучие всяка вечер си лягате с мисълта “Поредният скапан ден, нищо не свърших, нищо не ми се получи, толкова да не ми върви!”, не се учудвайте, че птичката не каца на рамото ви, най-вероятно ще я е страх и да ви наака, за да не й донесете лош късмет.

А сега се усмихнете и бъдете от хората, които носят щастие с присъствието си, а не с отсъствието си.

Аз отивам в залата и ако искате да ви направя една идея по-щастливи… часът и мястото на срещата ни са известни.

Запомнете, че щастието е въпрос на избор, не на късмет.

Advertisements