4-те типа трениращи момичета, които срещам в залата

На мнение съм, че в събота човек трябва да се отдаде на приятни занимания и по възможност да игнорира факта, че понеделник е само след ден. Да се разходи в парка или в планината, да изгледа хубав филм, да приготви вкусна храна, да прочете нещо леко и забавно, да направи всичко възможно, за да бъде стартът на новата работна седмица свеж и приятен, а не тежък, тромав и тягостен.

Целта на тази статия е точно такава – да ви накара да се усмихнете, да не се задълбочавате в сериозни теми, защото емоциите със знак минус отпред са навсякъде, а нашата задача е да търсим и да носим в себе си такива със знак плюс.

Работя в сферата на фитнеса вече почти пет години, срещала съм се със стотици жени и от всяка една от тях получавам различни по звучене, но приблизително еднакви по смисъл въпроси.

Веднага подкрепям с примери:

Кога ще започне да личи, че спортувам?

Кога ще отслабна?

Кога ще ми се оформят ръцете?

Тези бричове няма ли да изчезнат вече?

Кога ще видя плочки по този корем?

Ако дори част от тези въпроси получа при първата или втората ни среща, моментално ми става ясно, че човекът „не е от тук и е за малко“. Какво имам предвид ли? Хората, които са нетърпеливи да видят резултати, никога не остават достатъчно дълго време в залата, за да ги постигнат. Недоволството от външния вид в комбинация с разгара на лятото често е повод, но не добра причина за физическа активност.

Опитът ми като треньор ме накара да съставя една забавна класация на най-често срещаните типове трениращи във фитнес залите.

Летните трениращи се разпознават отдалече. Те влизат в залата, като нервно въртят очи, пълни с трепет и надежда. Притежават ентусиазъм, с който без кислородна маска и хранителни провизии могат няколко пъти подред да изкачат планината Олимп, само за да се появят в Bedroom по бански. Тренировките им основно се състоят във взиране в огледалото и безброй селфита, които все пак да демонстрират на околните как се помпат мускули. Малко след това с неприкрита досада разбират, че да влезеш във форма, изисква труд, пот и усилия. Тръгват си с облекчение и леко раздразнение, още преди да е настъпила астрономическата есен.

Вторият тип трениращи, които правят малко по-добро впечатление, са тези които се появяват след Великден. Изяли прилично количество кифли и козунаци, те поставят ясно и категорично условията си още при първото си посещение: „Аз и преди съм тренирала, обаче напоследък, не знам от възрастта ли, от какво, но започнах много да трупам около ханша и бедрата. Това тук (сочат безразборно по цялото тяло) трябва да се разкара до лятото.“ В началото с този тип трениращи се срещаме по-често отколкото с половинките си. Ако имат сили, ще тренират двуразово, триразово, няма да излязат от залата дори. Веднага минават на диета, после за по-сигурно на житен режим, а след него правят пречистване с лимон и зехтин, защото хубавите хора просто не трябва да задържат кофти неща в себе си. Срещите ни обикновено продължават месец-два. След това, почти на ръба на физическия и душевен катарзис, си тръгват преди тотално да се разпаднат.

Третият тип са завършили поне едно висше, умни и далновидни хора. С тях се запознавам в средата на месец март, малко преди преминаването към лятното часово време. Периодът, когато палтата се дават на химическо и се подготвят за следващата зима. При първоначалната ни среща този тип трениращи се кълнат, че факторът време въобще не е от значение. Гледат на новозародената си спортна кариера като на инвестиция в здравето и добрия си външен вид. Малко по-късно става ясно, че поради кратките срокове за изпълнение на поръчката тези жени са готови на чудеса от храброст – скачат, падат, търкалят се по земята, правят двойно повече повторения, тройно повече серии, вярват, че борбата е безмилостно жестока, а те са жени – нинджи, не лигли!

Четвъртият, последен тип, са много готини жени. Те не бързат, тренират редовно, за тях сезоните все още са четири и те държат да изглеждат добре със или без дрехи. Нямат спешна работа, приемат спорта като удоволствие, забава, игра, предизвикателство, ежедневие, сигурност, разтоварване, натоварване, здраве, живот. Точно те са благодат за всеки треньор. Никога не почиват толкова, че да излязат от форма. Никога не прекъсват за дълго, че да разрушат добрите си навици. Никога не преяждат, защото знаят колко усилия са положили, за да стигнат дотук. Ценят и обичат себе си, защото полагат грижи за „съдържанието и опаковката“.

Вече ви казах, че целта на тази статия е да ви накара да се усмихнете… и малко да се замислите. Ако от известно време темата за спорта все по-често навестява мислите ви, преди да започнете, е много важно да изчистите съзнанието си от тревоги и притеснения, свързани с времеви срокове и излишни килограми. Изберете място, където ще се чувствате комфортно и където няма да бъдете съдени или подигравани за текущото си състояние, а насърчавани към едно по-добро „аз“. Само тогава спортът ще се превърне в едно от удоволствията в живота ви и ще продължи толкова дълго, че да видите резултатите от работата си.

Успех, момичета от града!

Advertisements