За жените и сезоните

Напоследък се случва така, че пиша по един текст на сезон и ми стига. Отдавна количеството не ми е най-важно. Не го търся и в живота. Нямам нужда от гардероб пълен с нови дрехи, от шкаф с неудобни обувки, от хора, които просто да ми запълват пространството, от думи, които само правят тишината още по-ценна или от шум, който да заглушава мислите ми….Толкова малко са вече нещата и хората, които искам да задържа до себе си, че чак е плашещо. Дали е от възрастта? Може би, нямам представа, не се отъждествявам с годините си. Дали е от опита? Вероятно да, с опита се трупа печал, категорична вселенска истина. Дали е от времето навън? Мисля, че и то има вина, но нищожна.

Този текст не е годишната ми равносметка, твърде банално е да правя такава и го пиша сега, защото предстои време, когато всеки ще побърза да претегли доброто и лошото от изминалите 365 дни, успехите и неуспехите, усмивките и сълзите, победите и загубите, радостта и тъгата. А нужно ли е да огласяме тези толкова тихи моменти, когато най-важното всъщност е внимателно да затворим вратата след себе си и да чуем какво има да ни каже тишината.

Не са приятни тези разговори, предполагам това е и причината много хора да не понасят самотата. Тя освен, че задава въпроси, знае всички отговори, които ние така умело пазим в тайна от себе си. Аз я обичам, приятелки сме. Много често предпочитам нейната безмълвна компания пред малките разговори. Думите ме уморяват, губят стойността си, защото хората искат да чуват само онова, което са избрали за своя истина, а това е така предвидимо и отегчително.

Всеки ден се срещам с много жени и всички те са различни. С някои си приличаме, с други – почти нямаме общо, но ни се получава, с трети се харесваме от пръв поглед и без конкретна причина, с четвърти се налага да правим компромиси, ако искаме да останем заедно, а с пети – просто усещаме, че пътищата ни не се пресичат.

Напоследък все по-често оприличавам жените в залата на сезоните от годината – цветни, топли, меки, уютни, сурови, студени, дъждовни, екстремни. И всички носим черти от четирите сезона, които разкриваме малко по малко, в зависимост от обстоятелствата.

Жените-пролет говорят тихо и напомнят свеж полъх. Носят топла прегръдка и благост в очите. Не натрапват  присъствието си, създават усещане за домашен уют и някак пречистват душите ни. Разчитат ни с поглед, разбират от малко, не държат да са център на внимание, но около тях винаги има тълпа, защото всеки иска да сгрее сърцето си и да не бъде съден строго за грешките си.

Жените-лято налагат себе си доста по-категорично. Обичат силните страсти, изгарящите емоции, говорят високо, смеят се гръмко, обичат да си играят с огъня, за тях съществува тук и сега, всичко или нищо, и често остават неразбрани от околните, защото малцина са онези, които издържат на жаркото слънце и неочакваните летни бури. Трудно преживяват разочарованията, защото какво по-тъжно от това да дойде есента….

Жените-есен са като удобен и мек люлеещ се стол, който премерено и ритмично се поклаща напред и назад, но няма опасност да паднеш. Чувстваш се сигурен да споделиш сълзите си, да се разходиш из пътеките на душата си и да изплачеш всяко неизречено разочарование. Тези жени не поставят условия на обичта, маркират грешките ни, но не ни ги натякват, усмихват се и прощават, без дори да молим за прошка. Затова са и толкова тъжни понякога, защото самите те търсят в сезоните пристан за болката си…

Дали остана нещо и за последните? Онези най-трудните за обичане и разбиране, суровите и безкомпромисните, онези които ни гледат строго и осъдително, които говорят малко, защото всяка дума е или въглен, или острие по лицето. Онези, в чийто живот ще участваме, само ако играем според техните правила и затова непрестанно отварят и затварят вратата, за да ни напомнят, че студът е на една ръка разстояние, точно на колкото е и сърцето им. А то копнее за пролетта…

Мили момичета, познати и непознати, всички ние сме и топлата пролет, и жаркото лято, и тъжната есен, и студената зима….и никога няма да бъдем само едното или другото, защото животът е многолик, пъстър, цветен, понякога сив, но много по-често такъв, какъвто си го направим.

Бъдете здрави, грижете се за душите и телата си, смейте се от сърце, не крийте сълзите си, прегръщайте по-често, търсете истината и извън себе си, вярвайте си достатъчно и се обичайте. 

А за протокола… беше една смела година. Толкова стига. 

 

Advertisements