Моята година, моите години..

Станах преди час, а вече пия второ кафе. Все по-трудно ми се получава това със ставането от леглото, все повече време ми отнема да дойда на себе си сутрин. През последните няколко години сънят ми е неспокоен, на пресекулки и в никакъв случай разкрасителен. Да се чуди човек как все още изглеждам прилично. Козметиката ми струва все по-скъпо, забравих да кажа…Мажа се дълго и напоително, гледам да не пропусна и милиметър. И само тогава ще се намери някой да каже „Янева, много си намазана днес, бе. Виж, каква си хубава.“

Да се смея ли, да плача ли?! И от двете по малко. Някъде между 34-тата и 37-та си година претърпях значителни загуби. Загубих спонтанността си, загубих и онова дете, което всички казват никога да не губим, загубих съня си, а с него и част от блясъка си. Загубих хора, за щастие не в онзи трагичния смисъл, загубих онази моя отличителна, широка усмивка, която никога дотогава не ме беше предавала…загубих се.

Навигацията ми заработваше отвреме-навреме, само за да ме обърка още повече – завийте наляво, след това рязко надясно. Виждате ли онази голямата стена? Разбийте я с глава. Заболя ви? Така ви се струва….

Много съм добра в монолозите, натрупах опит да си говоря сама. Случва ми се постоянно и навсякъде. Даже наскоро ми хрумна като седна в любимото си кафе, да поръчам 2, все едно наистина очаквам някой да се появи….този, който е все там, на място и навреме. Аз и аз. Не знам защо хората винаги наричат партньорите си „половинки“, дори им добавят местоимение за притежание – моята половинка. Аз никога не съм се чувствала разполовена, само наскоро доброволно и без колебания подарих сърцето си на едно момче, което след години ще се превърне в страхотен мъж, но засега е само на 6 и все още стиска здраво ръката ми, докато заспива.

Много пъти Господ е бил щедър с мен и днес ви разказах за загубите, които ми подари. Онези най-трудните, които ти остават празно място в тялото и в главата….място, което ще се запълва с всяка следваща загуба, защото ако имаш късмет в този живот ще загубиш много и ще откриеш себе си, само за да подариш сърцето си на някого, който да го нарече мое и да го пази като свое.

PhotoGrid_1514715906690

Advertisements