Да, да, трябва да пиша по-често. Повтаряте ми го постоянно и вярвам в добрите ви намерения, но знаете ли кои са двете основни причини един автор да бъде успешен? Малко лудост и много тъга или обратно. И си мисля, в крайна сметка, не е пък чак толкова лошо, че през последната година съм написала общо 3-4 статии, защото това директно ме поставя в класацията на нормалните и щастливи хора. Не ми повярвахте, ли?

Истината е, че последната една година изобилстваше от причини да пиша и от невъзможност да го направя по начин, който да остави добро чувство у вас. А това е важно за читателя. Защо ли? Защото най-голямата сила на словото е да лекува, но за да лекуваш чужди рани, първо трябва да заздравиш собствените си.

Пиша този текст ужасно дълго време. Обикновено под формата на кратки бележки в телефона си след случайни срещи, безмълвни разговори, оглушително мълчание или многолюдна самота. 12 месеца, които ми крадяха вярата, а после ме галеха снизходително по главата, обръщаха ми гръб, а после ми даваха втория шанс, който сама си отнемах, прегръщаха ме, за да не усещам силата на вятъра, но ми припомняха, че светът е и за един, палеха огън в очите ми, а след него ми пращаха дъжд, за да го загася.

Моите 12 урока, които не заменям за нищо. Връщам лентата назад и започвам от януари.

Урок 1: Хората обичат празните думи, онези които правят мълчанието да изглежда наистина златно. Празните думи имат огромно значение за изричащите ги, защото маскират страховете и успокояват съвестта им. Думите не са без значение, но е важно да се научите да чувате с очите си, защото делата говорят по-силно. Всичко, което остава след като успеете да игнорирате шума, е най-важното, което никой няма да ви каже.

Урок 2: Всеки се ползва с правото си да допуска грешки и вие не сте човека, който да ограничава броя им. Ако все пак решите да го направите, не забравяйте, че някои хора нямат смелостта да понесат цялата сила на доброто ви отношение, затова не им го натрапвайте.

Урок 3: По един или друг начин, някой ще иска да „открадне“ нещо от вас – уменията ви, знанията ви, чувството ви за хумор дори. Колкото по-често се случва това, толкова по-щастливи трябва да бъдете. Защо ли? Явно имате много за раздаване, а щастието винаги е в ръцете на даващия.

Урок 4: Ще бъда кратка и ще цитирам: „Най-много ритници в живота ще получите именно от хората, на които сте купили обувки.” И ако ритника ви събори, а не ви бутне напред, значи сте си го заслужили. (Мариус Куркински)

Урок 5: Има хора, които никога няма да разберат разликата между вдигнатата глава и вирнатия нос. Както вече го е написал Стивън Кинг, причината е в онази невидима кост, наречена достойнство. Този тип хора ще предизвикват редица неприятни емоции у вас, подарете им безмълвна забрава.

Урок 6: Независимо колко тъжни ще ви направи познанието, не спирайте да търсите, да четете, да пътувате и да се обогатявате. Единственото непоправимо е бедността на душата.

Урок 7: Всеки ден ще имате поне една причина да се усмихнете и още толкова, за да го не направите. Изберете първата. Заради себе си.

Урок 8: Колкото по-често знаете какво искате, толкова по-рядко ще ви се налага да правите компромиси. Първоначално, това ще ви донесе тъга и неудовлетворение. С времето ще разберете, че е бил единствения възможен начин да заобичате себе си.

Урок 9: Дано сте си избрали професия, която да ви вълнува ежедневно. От първостепенно значение е да обичате работата си, но за да бъде тази любов дълголетна е особено важно да не я практикувате всеки ден. Разделяйте се всеки път, когато усетите, че я обичате по-малко, отколкото тя вас.

Урок 10: Давайте втори шанс, защото съвсем скоро някой ще го даде и на вас. Грешките не са етикети и ако един ден успеете да погледнете на миналото с усмивка, означава, че сте се помирили със себе си.

Урок 11: Купете си роклята, обувките или обеците, които толкова ви харесват, защото с времето, списъкът на нещата, които ще имате желание да си купите с пари, ще намалява.

Урок 12: Измина година, в която все бързах да бъда някъде и навреме, а най-много се забавих за срещата със себе си, защото избрах дълъг и живописен път. Днес съм силна, но и много уморена и имам нужда да си го призная. Направете го и вие, а сега оставете телефона, затворете очи и си спомнете кои искахте да бъдете…и се усмихнете.

Предстоят 12 месеца, в които всеки ден можете да сте.