3 дни, 3 острова, 3 града, 3 жени

“Ще ни върви по вода.” – каза Петя, когато Нана леко и ефирно натисна спирачката на наетия електромобил и за части от секундата яркожълтия и ухаещ на скъп прах потник на Веси, придоби цвета на употребен бебешки памперс.

“Май наистина ще ни върви по вода.” – съобщи Нана, когато същата вечер разля бира за 5 евро по още по-скъпите и неприлично дълги крака на Петя.

“Не знам по какво ще ни върви, но да спрем да се оливаме.”-предложи Веси, когато бутна телефона на Петя, той бутна кафето й, а то оцвети пространството наоколо в цвят (к)аки.

И като заваля, и като заплющя, а Венеция нас чакаше и срещата ни беше важна. Да, вървя ни по вода, газихме във вода, плавахме по вода, но не спряхме, защото жена и вода веднъж тръгнат ли, нямат спиране.

Но да спазим хронологията на събитията.

Полетяхме и кацнахме съвсем навреме за кратка обиколка в Тревизо, а и до съседния град.

На път за Конелиано, градусите все още са високи, а влаковете по принцип са климатизирани, но точно този не е..

Конелиано е малък, много тих и уютен град, на 30 км северно от Венеция и още по-малко от Тревизо.

Винаги обръщам специално внимание на врати и прозорци, а тези са ми любими – дървени, стари, тъмни, олющени на места, където тишината е заключена в прашен сандък със стари книги.

Замъкът, датиращ от 10 век, разположен на хълма на града, към момента помещава скромна камбанария и малък музей и прави впечатление, защото е единствен.

И тук типичните за Италия дървета, чиито имена така и не запомних. Всичко е безупречно чисто, приятно тихо, почти безлюдно и дори романтично.

А момичетата просто искат да се забавляват.

Предупредиха ни да очакваме буря, но не ни казаха, че точно това ще се случи.

Последва най-красивото буреносно небе, с всички нюанси на тюркоаз и сиво. А тя, бурята, беше толкова драматична, колкото само италиански скандал може да е.

А чували ли сте за онази Италия на върха на езика? Със специалното джелато, от което целулита става по-хубав?

..с прегорялата, хрупкава коричка на пицата,

щедро поръсена с пармезан и рукола.

С биволската моцарела, поднесена грандиозно, в чиния с размера на масата.

С най-обикновените неща, които всъщност никога не са обикновени, защото въпреки изречено от французин, съвършенството не е постигнато, когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се махне.

..и разбираш защо италианците никога няма да научат английски, за да се разбират със света… защото светът им е длъжен.

С пастата al dente, заради която ти става пределно ясно, че това между теб и калориите никога не е било нещо специално и май-май е приключило.

С всички онези изкусителни брускети, които няма да имаш смелостта да си приготвиш вкъщи.

С десертите, заради които губиш концентрация, а по-късно съзнание..

Даа…”Разликата между дългия живот и добрата вечеря е в това, че при вечерята десертът идва накрая.”

Но разглезени от романтиката,

тишината

и спокойствието на Конелиано и Тревизо

беше време да стигнем и до Венеция,

където шума от хората, диктува ритъма на града.

А гълъби почти нямаше,

но лодките бяха пълни с мързеливи туристи, тръгнали на лов за съкровища.

А те са навсякъде, имат примамлив цвят, вкус и аромат и е трудно да им устоиш.

Малко след това разбираш, че това което не те убива, просто те напива и Венеция засиява още по-ярко,

защото три жени много обичат да се смеят.

А други да вълнуват останалите с доброто си настроение и танцовите си (не)умения.

Наехме си корабче, малко нескромно, но цената беше приемлива.

Първа спирка – остров Мурано, известен с фабриката за цветно стъкло

и с по-малкото си цветни сгради.

Но слизайки на съседния остров, Бурано, ти светва, че цветовете наистина могат да лекуват,

стига да си свалиш тъмните очила,

да хапнеш на две, на три

и дъждът да отмие и последната капка съмнение, че красотата е в очите на гледащия.

Ако един ден имам къща, не непременно на остров, обещавам да бъде такава

и да ви каня редовно на коктейли

мили, мои момичета.

Казват, че човек не е самотен остров, затворен в себе си.

въпреки че тишината дава много отговори

и най-важния – пътят е един и посоката е напред.

Това бяхме ние…

Три жени, които обичат да обичат.