Зная, че момента не е най-подходящия, но въпреки това ще напиша тази история преди да я заключа в сърцето си, където да си я препрочитам сама.

Няколко пъти съм описвала пътуванията си. Някои ще ги нарекат чести, но винаги кратки, колкото да подишам друг въздух и да го издишвам бавно до следващата си спирка. Върнах лентата малко назад, за да си спомня, че винаги съм го правила единствено и само за нея – Италия.

Решихме да поемем на юг, където красотата й е в най-ярките багри, слънцето е най-топло, храната е най-вкусна, а ние нямахме търпение.

Всичко започна една късна вечер, когато един човек без работа (аз) сподели идеята си за бягство от реалността с още няколко себеподобни. 7 жени, за да бъда по-конкретна, на които им отне по-малко от 24 часа да се съгласят.

Качихме се на борда за Катания и въпреки ранния час на полета, нямаше вариант нещо да помрачи възбудата ни от всичко, което ни предстоеше. Имахме скромен план да обходим всяко кътче в радиус от 100 км, but first coffee. А кой пие кафе без канола за закуска?! Аз не, защото не искам да трупам грехове на оня свят.

Хвърлихме чантите в уютния дом на Селена, нашия домакин, и се качихме на влака за Таормина.

Без rent-a-car, с местен транспорт, шест жени и двама мъже, слязохме на гарата и тръгнахме да извървим някакви си 2.8 км. Да, но не знаехме, че пътя от гарата до града криволичи по най-стръмните улици, за които и фитнес треньорите не са подготвени, защото Таормина е на върха, а пътя до там винаги е труден.

И всичко започна да се нарежда. Улиците се вплитаха една в друга, очите се отваряха все по-любопитни, за да уловят и най-малките камъчета.

И така, докато не огладняхме твърде здравословно, но нямахме избор, да не говорим за желание за друга храна.

Животът ти се променя след първата хапка, сериозно! След това започваш да гледаш по-трезво на нещата, но оставаш над тях и отпиваш спокойно.

…защото си готов за десерта.

В моменти като този, най-трудно се взема решението да спреш, за да не започнеш да се търкаляш по склоновете. А те нас чакаха. Стълбите – също. Боже, по колко стъпала се изкачихме и слязохме, за да стигнем до местния рай – Isola Bella.

Минахме и през градската градина, където хода на времето е различен. Беше спряло, за да ни изчака.

А камерата ми успява да хване само нещата, които очите ми виждат. И това е друга дефиниция за щастие.

Бяхме готови за ден втори и всичко, което Сиракуза и Ното имаха да ни предложат.

Пазарът е най-автентичното място, където човек може да попадне в Италия и задължителна спирка от нашия маршрут.

Врявата е до небесата, всеки иска да продаде стоката си, аромати идват отвсякъде, викове също, а на теб не ти се тръгва, просто ти се гледа. Представяш си, че си един от тези, които пазаруват, за да сготвят и съберат цялата си шумна, италианска фамилия около масата на двора някъде в Южна Италия…

Прекрасно е, когато мечтите ти зависят само от един самолетен билет. Моите са толкова малки и включват няколко добри приятели.

С които просто ти се получава.

Без много приказки и излишни обяснения къде правят най-добрите коктейли,

защо пастата трябва да е al dente,

как се чистят скаридите,

какво трябва да е кафето, за да е вкусно едно тирамису,

колко минути се пече лава-кейка, за да е с течен център.

А с изключение на дънките, всичко друго ти е по мярка.

Макар и да не е твоето, го усещаш по най-топлия начин, защото сърцето не греши.

Краката сами те водят по пътя, а той ще продължи, докато има пътешественици.

Знаете ли, когато преди по-малко от 8 години създадохме Fitness Boutique Joy, мечтаех за клиенти. Никога, обаче, не съм допускала, че ще намеря ново семейство.

Благодарна съм.