Вместо равносметка

Не помня дали съм ви разказвала как започна всичко с черната дъска в залата, затова простете, ако се повтарям.

Като повечето нормални хора и аз не обичах понеделниците, а как се постъпва, когато се налага да живееш с нещо, което не обичаш, но не можеш да промениш? Променяш отношението си и намираш начин да създадеш атмосфера на взаимна търпимост.

Зная, че за много от вас черната ни дъска е чаканото начало на седмицата, най-сниманата стена в залата, думите, които дават надежда и вяра.

Така беше и през изминалата година. От началото до самия й край.

1. Казват, че съществуват два вида болка. Едната идва с промяна, другата от това да останем същите и обикновено избираме тази, която мислим, че ще издържим.
2. Зовът за помощ често е маскиран като гняв, който намира отдушник в лицата на най-близките ни хора. Не е ли това висша форма на егоизъм?
3. Повлечени от графика на работните си ангажименти и домашни задължения, неусетно започваме да отлагаме себе си и да смаляваме мечтите и желанията си, за да запазим онзи удобен синхрон с ежедневието, който обикновено е всичко, което не искаме.
4. Моментите в човешкия живот, които отварят очите ни за наистина важното и ценното, обикновено са драматични ситуации. Винаги се случват, когато най-малко ги очакваме и най-много имаме нужда от тях.
5. Може би не е грешно да “караме” по утъпкани пътища, но те няма да ни направят добри шофьори.
6. Горчивата истина е, че пътя никога не свършва, просто понякога ние спираме да вървим.
7. Тук си припомнихме, че щастието не заема много място и рядко вдига шум, затова често не го забеляваме, докато не си тръгне от нас.
8. Хода на времето е само напред, затова е важно всичко, което оставяме зад гърба си, да ни носи спокойствие и удовлетворение.
9. Когато слабостта се превърне в нежна сила…
10. Помните ли текста от тази черна дъска? Говорихме си за видовете приятелства, които още Аристотел е дефинирал. При първото (friendship of convenience), сме си взаимополезни, но ако нуждата изчезне, връзката се разпада. При второто (friendship of pleasure), споделяме времето си с хора със сходни интереси и съществува възможността приятелството да продължи по-дълго от очакваното. Третото (friendship of good), е онова, което може да започне като първото или второто, но продължава завинаги, защото в основата му се е зародило доверието, че си приет, ценен и няма да бъдеш съден или отхвърлен, заради своите човешки слабости.
11. С тази черна дъска, на 13.03, започна истинската 2020.
12. А всеки следващ понеделник, носеше много тъга и малко надежда.
13. Още тогава трябваше да разберем, че усилията на всеки поотделно, ще спасят всички заедно.
14. Когато всеки си създаваше реалности, но всички обитавахме една обща.
15. Беше Великден, когато разбрахме, че всяко сърце е купол на храм и там трябва да запалим свещ само ние.
16. Тази година ни даде безброй доказателства за това.
17. Поредния ден, когато поезията помагаше… “И да се смеем, и да плаче – живеенето е за малко. За малко само нещо значим. Една черта от химикалка. Приятели – дано са здрави. Деца – дано да са щастливи. Това най-много да оставим. Довиждане – и си отиваме. И нищо няма да си вземем, и нищичко не притежаваме. Освен назаем малко време и радостта, която даваме. “
18. Това беше 18-ят понеделник от годината. 8 понеделника по-рано се сбогувахме с илюзиите си.
19. Имахме идеи да преживеем катарзис, но не станахме по-чисти, по-смирени или по-добри. Просто добрите хора си останаха добри. Другите също.
20. Месец май, когато много решиха, че ще продължат постарому.
21. И дойде време да забравим за страха. А той, страха, е здравословна емоция, която е хубаво да изпитваме понякога, защото ни кара да търсим нови решения на стари проблеми, учи ни да бъдем гъвкави и да се защитаваме. Чрез него опознаваме себе си откриваме силните и слабите си страни, а накрая ако имаме късмета страховете ни да се сбъднат, разбираме, че страшен е само той – страхът, защото с всичко друго, можем да се справим.
22. Знаете ли кой е най-лесния начин да се отърсим от чувството на гняв, разочарование и обида? Да си представим човека, предизвикал тези чувства у нас в тялото на дете. Опитайте следващия път.
23. “Не забравяйте, че разстоянието от мечтата до реалността, се нарича действие” – съвет от човека, който е на “вие” с мечтите.
24. “Трябва ти сила, само ако възнамеряваш да направиш нещо лошо. Във всички останали случаи, любовта ти е напълно достатъчна.” Чарли Чаплин
25. Прошката е свободата, която даваме на себе си.
26. А колко пъти трябва да разбиеш сърцето си, за да се отвори?
27. Съжалявам, но все още вярвам, че хората не се променят. Съществуват само кратки моменти, когато вярват, че са способни да го направят заради някого. Уви, точно това е проблема. Промяната никога не идва отвън.
28. Страхът е убил повече мечти, отколкото провалите някога ще успеят. А никога не е късно да започнем отначало, както не е късно да се провалим и отново да започнем отначало.
29. “Ако не промениш нещо от това, което правиш всеки ден, твоето утре ще е като вчера.”
30. От години не използвам думата “здравословно”, но точно тук е на място.
31. Беше август, когато най-лесно е да обичаш, а някой разбра, че не обича дори себе си…
32. Ако едно яйце се счупи отвън, това е края на един живот. Ако се счупи отвътре – началото. Промяната винаги започва отвътре, защото само тогава светът отвън, може да се промени.
33. В какъв цвят ще оцветим живота си, зависи от цветовете вътре в нас. Ще има дни, които ще напомнят на ранна есен – тъжни, но въпреки това, красиви. Ще има дни, когато ще разпознаваме лятото – волно, дръзко, смело и непримиримо. Ще дойде и “зимата на нашето недоволство”, когато тихо ще посадим семейната на мислите си и ако успеем да ги отгледаме с любов, грижа и внимание, ще се родят цветовете на пролетта… Защото зад всеки облак, се крие слънце.
34. Често искаме да знаем предварително какво ще ни се случи – дали ще ни сполети беда или пък неочакван късмет, дали да поемем риск или да останем на завет, дали щастието ни дебне от ъгъла или пътя до него е доста по-дълъг. Често искаме да разберем какво крие утрешния ден – дали ще повтори миналото или ще ни разкрие бъдещето, и чудейки се как да прекроим първото и да предвидим второто, забравяме, че единственото време, с което разполагаме е тук и сега и именно този момент е най-важния.
35. Много труден личен момент, когато разбрах, че Господ не е дал на всекиго всичко, за да имаме нужда един от друг.
36. Края на лятото… ще срещаш хора, за които ще има място в сърцето ти, но не и в живота ти. И от това ще боли. Дълго.
37. Ние се движим по кривата на живота, а тя изглежда така: горе – долу, възход – провал, изгрев – залез, мрак – светлина, щастие – тъга. Да, това се нарича крива на живота, другото е права линия и там няма движение.
38. Кога можем да сме сигурни, че сме взели правилното решение? Когато нямаме колебания, угризения, съмнения, въпросителни, а в сърцето си усещаме единствено мир. Само тогава ще позволим и на щастието да дойде при нас.
39. Прочетете “Шантарам”.
40. Подобни мисли и цитати, правят живота да изглежда обидно прост и лесен, все едно всичко зависи от това да проявиш малко воля, търпение и сила на характера. Уви, не е точно така. Истината е, че решението за всяка промяна е само началото на дълъг път, изпълнен с колебания, неувереност и немалко трудности. Но понякога само едно решение, може да промени целия ти живот.
41. Ако по една пътека няма препятствия, то тя най-вероятно не води доникъде, а онези които не преживяват провали, просто не опитват нищо ново.
42. Октомври и 8-ят рожден ден на залата… Животът не ни дава гаранции, дава ни възможности.
43. Животът се живее напред, но се разбира, само когато погледнеш назад.
44. Има дни, когато трябва да се “лекуваме” с тишина и красота, създавайки си ги.
45. Независимо колко прилежно планираме дните си, най-ярките и запомнящи се моменти никога не са част плана ни. А именно те се превръщат в онези истории, в които по-късно откриваме смисъла. Твърде често ни се иска да знаем какво предстои, как да избегнем разочарования и търпеливо изчакваме дни, месеци и дори години напред, забравяйки, че единствения начин да изживеем нашето бъдеще, е като го създадем в настоящето.
46. Дали някога отново ще можем да бъдем?
47. Времето е безценен и невъзвръщаем ресурс, с който разполагаме само тук и сега, затова е важно да се научим да правим разлика кога е нужно да бъдем търпеливи и кога просто си губим времето, защото във втория случай от надеждата остава само разочарованието.
48. Три са опорните точки, които могат да изградят трайно усещане за благополучие: първата е чувството за принадлежност, че си част от общност и това е доверието; втората е чувството за споделяне, за взаимопомощ и това е обичта; третата е чувството за служене, как да бъдем полезни един на друг и това е грижата.
49. Когато малкият акт на милосърдие и съпричастност, умножен многократно – спасява.
50. Прочетете молитвата на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Всъщност четете я често.
51. Дано поне тази година сме проумели, че най-хубавите неща, всъщност не са неща.
52…. и пак тръгни.