38 неща, които научих преди да стана на 38

Периодът, в който се намирам в момента, е печално известен като Сатурнова дупка. Сещате се, онези 40 дни, когато се чудиш какъв ти е проблема генерално.

Символиката на числото 40 – правим сладка питка на бебетата на 40-я ден от раждането им, изпадаме в заслужена депресия 40 дни преди да отбележим рождението си, не празнуваме 40-тата си годишнина, поради многобройни и незнайни причини, отбелязваме 40-ят ден, когато нечий житейски път е приключил…

Само че аз след няколко дни ще стана на 38. Както ми каза една позната наскоро „Още си от по-добрата страна на четиридесетте“ и ако трябва да съм честна Сатурновата дупка ми е последна грижа. Пише ми се, затова ще изпреваря малко дните и ще ви разкажа за 38-те неща, които научих преди да стана на 38.

cropped-15419342_10211105658538371_1834947758_o

  1. Да сбъднеш нещо, което силно желаеш, не е чак толкова трудно. Трудното идва малко по-късно.
  2. Да обявиш себе си за късметлия е акт, който ще бъде наказан скоро след това. Но да вярваш в късмета си е задължително.
  3. Да вярваш в себе си, когато никой не вярва в теб, е условие за успех.
  4. А успехът няма почивен ден. Буквално.
  5. Да си честен, открит и прям са качества, които дори на 40 няма да знаеш добри ли са или са лоши.
  6. Да си честен, открит и прям винаги е за предпочитане, независимо дали е за добро или за лошо.
  7. Много неща в живота зависят от настроението ти. Щастието е едно от тях.
  8. Хората по-лесно биха преживели собственото си нещастие, отколкото чуждото щастие. Не обръщай внимание.
  9. Не съди хората. Всеки има причина, за която ти нищо не знаеш.
  10. Повярвай, че някои бури са нужни, за да изчистят около теб.
  11. Не предпазвай сърцето си от следващо разочарование, то знае как да се справи.
  12. Бъди внимателен както със своето, така и с чуждите сърца.
  13. Не забравяй да благодариш. На себе си също.
  14. Научи се да си прощаваш. Грешките не са етикети.
  15. Променяй се. Промяната е трудна, но обратното е фатално.
  16. Не забравяй, че винаги можеш да започнеш отначало.
  17. Не забравяй, че винаги можеш да се провалиш и отново да започнеш отначало.
  18. Грижи се за себе си. Когато не го правиш, не страдаш само ти.
  19. Една от най-големите трудности в живота е да преодолееш начина, по който мислиш за себе си.
  20. А трудностите често превръщат един обикновен живот в необикновен.
  21. Работи това, което обичаш. Само тогава то ще заработи за теб.
  22. Колкото повече успяваш в нещо, толкова по-самотно ще става около теб. Това не бива да те притеснява, неизбежно е.
  23. Ако много искаш да успееш в нещо, да оставиш следа, да се отличиш от тълпата, трябва да приемеш простия факт, че си различен.
  24. Научи се да се разделяш. Когато грешните хора напуснат живота ти, ще започнат да ти се случват правилните неща.
  25. Никога не затръшвай вратата след себе си. Ще си спестиш много неудобства в бъдеще.
  26. Ако в живота ти не се случват хубави неща, то е защото не ги привличаш. Онова, което ни се случва е същото, което излъчваме.
  27. Много е важно да се чувстваш добре в собствената си компания. Понякога тя ще е единствената наоколо.
  28. Чети поне по една книга на месец, иначе личи.
  29. Не копирай мъдри мисли в статуси. Като цяло не копирай, не прави добро впечатление.
  30. Научи се да ползваш правилно препинателните знаци. Не слагай многоточие, там където е място за точка.
  31. Разбери, че нищо не е вечно в този живот, дори проблемите ти.
  32. Не се оплаквай. Никого не го интересува и на никого не му се слуша.
  33. Научи се да поемаш отговорност. Най-вече за себе си.
  34. Не обвинявай. Тук никой не ти е длъжен. За нищо.
  35. Приеми факта, че ти не си центъра на света, а центъра само на собствения си свят.
  36. В живота няма карта за ориентиране. Трябва да си я напишеш сам.
  37. „Бъди промяната, която искаш да виждаш в света.“ (Ганди).
    Давай пример, особено на децата.
  38. С всяка изминала година размера на егото ти ще намалява. Ако това не се случва значи не порастваш, просто остаряваш.
Copyright: Mariana Petrova - mamuri
Copyright: Mariana Petrova – mamuri

И не забравяй, че преди да станеш стар и мъдър, първо трябва да бъдеш млад и глупав. А кога свършва едното и започва другото….някой знае ли?
…защото всичко е тук и сега. Винаги е тук и сега.

Advertisements

Асансьорът не работи, ползвай стълбите.

Твърде често ми се случва да разказвам на момичетата, с които работя личната си история с наднорменото тегло, последствията от безконтролното ядене и обездвижването. И го правя, не защото съм единствена на тази земя, успяла да се пребори с килограмите и комплексите си, между другото битката с вторите се оказа далеч по-сложна, а защото не минава ден, в който да не ме попитат „Какво да (не) ям?“, „Колко бързо ще отслабна?“, „Ти как успя?“, „Колко пъти в седмицата да тренирам?“ и прочие.

Дали ми е интересно да отговарям на едни и същи въпроси? Не ми е, досадно ми е дори и вече го правя само тогава, когато усетя, че човекът срещу мен не си запълва свободното време с малки разговори, а наистина търси верния път в лабиринта. Как разбирам от кои е? През последните 6 години ми се наложи да опозная човешката природа в детайли, но това, за съжаление, не ме обогати духовно.

Днес посетих магазин, който разполага с подземен паркинг и за да отидеш на горния етаж, можеш да ползваш асансьор или да се качиш по стълбите. Нерядко ходя там със сина си и винаги, независимо дали е съгласен или не, поемаме по стълбите с обяснението, че имаме два крака и сме здрави, а асансьорът е за хората, които не могат да качват стълби поради една или друга причина. Той винаги се сърди, защото става свидетел на това как другите, със същия брой здрави крайници, предпочитат по-удобния вариант, а ние едва ли не сме глупави и се морим ненужно. Както и да е, това никога не ме спира.

Паркирах си автомобила заедно с още едно момиче, видима възраст 24-26 години, килограми – според мен между 115-120. За пореден път притъпих вътрешния си порив да отида при някого и да му кажа, че има начин да не изглежда така, когато тя застана пред асансьора и зачака. Както винаги, аз поех по стълбите. Засякохме се горе, пред вратите, бях там преди нея. Продължих напред, изгубих я от поглед, но остана в главата ми – хубава, млада жена, облечена в черно, която чака пред асансьора, вярвайки, че това е прекия път.

Стана ми тъпо за това момиче, въпреки че днес, на годините, на които съм и опита зад гърба си, съм твърдо убедена, че човек е точно това, което заслужава да бъде….спомних си себе си, когато аз бях тя – хубаво, младо момиче, облечено в черно.

Знаете ли, ние хората съвсем не сме толкова сложни същества, за колкото се възприемаме. Ние сме, това което мислим и всичко, което правим. Нашите действия, говорят повече от думите ни. Толкова е просто…

Ако работите скапана работа и това продължава с години, значи това искате.

Ако живеете с човек, без когото знаете, че ще бъдете по-добре, значи това искате.

Ако не се грижите за себе си и сте допуснали да се занемарите, значи така ви е добре.

Ако намирате оправдания за всичко, което не искате да бъдете, значи сте точно такива, каквито трябва да сте.

Това боли. Знам го от опит…но няма пряк път, за да стигнеш до себе си, а и асансьорът не работи, ще трябва да ползваш стълбите.

U5drGKiJaVq7nbjDUZLxG4Kcxge5zrD_1680x8400

За жените и сезоните

Напоследък се случва така, че пиша по един текст на сезон и ми стига. Отдавна количеството не ми е най-важно. Не го търся и в живота. Нямам нужда от гардероб пълен с нови дрехи, от шкаф с неудобни обувки, от хора, които просто да ми запълват пространството, от думи, които само правят тишината още по-ценна или от шум, който да заглушава мислите ми….Толкова малко са вече нещата и хората, които искам да задържа до себе си, че чак е плашещо. Дали е от възрастта? Може би, нямам представа, не се отъждествявам с годините си. Дали е от опита? Вероятно да, с опита се трупа печал, категорична вселенска истина. Дали е от времето навън? Мисля, че и то има вина, но нищожна.

Този текст не е годишната ми равносметка, твърде банално е да правя такава и го пиша сега, защото предстои време, когато всеки ще побърза да претегли доброто и лошото от изминалите 365 дни, успехите и неуспехите, усмивките и сълзите, победите и загубите, радостта и тъгата. А нужно ли е да огласяме тези толкова тихи моменти, когато най-важното всъщност е внимателно да затворим вратата след себе си и да чуем какво има да ни каже тишината.

Не са приятни тези разговори, предполагам това е и причината много хора да не понасят самотата. Тя освен, че задава въпроси, знае всички отговори, които ние така умело пазим в тайна от себе си. Аз я обичам, приятелки сме. Много често предпочитам нейната безмълвна компания пред малките разговори. Думите ме уморяват, губят стойността си, защото хората искат да чуват само онова, което са избрали за своя истина, а това е така предвидимо и отегчително.

Всеки ден се срещам с много жени и всички те са различни. С някои си приличаме, с други – почти нямаме общо, но ни се получава, с трети се харесваме от пръв поглед и без конкретна причина, с четвърти се налага да правим компромиси, ако искаме да останем заедно, а с пети – просто усещаме, че пътищата ни не се пресичат.

Напоследък все по-често оприличавам жените в залата на сезоните от годината – цветни, топли, меки, уютни, сурови, студени, дъждовни, екстремни. И всички носим черти от четирите сезона, които разкриваме малко по малко, в зависимост от обстоятелствата.

Жените-пролет говорят тихо и напомнят свеж полъх. Носят топла прегръдка и благост в очите. Не натрапват  присъствието си, създават усещане за домашен уют и някак пречистват душите ни. Разчитат ни с поглед, разбират от малко, не държат да са център на внимание, но около тях винаги има тълпа, защото всеки иска да сгрее сърцето си и да не бъде съден строго за грешките си.

Жените-лято налагат себе си доста по-категорично. Обичат силните страсти, изгарящите емоции, говорят високо, смеят се гръмко, обичат да си играят с огъня, за тях съществува тук и сега, всичко или нищо, и често остават неразбрани от околните, защото малцина са онези, които издържат на жаркото слънце и неочакваните летни бури. Трудно преживяват разочарованията, защото какво по-тъжно от това да дойде есента….

Жените-есен са като удобен и мек люлеещ се стол, който премерено и ритмично се поклаща напред и назад, но няма опасност да паднеш. Чувстваш се сигурен да споделиш сълзите си, да се разходиш из пътеките на душата си и да изплачеш всяко неизречено разочарование. Тези жени не поставят условия на обичта, маркират грешките ни, но не ни ги натякват, усмихват се и прощават, без дори да молим за прошка. Затова са и толкова тъжни понякога, защото самите те търсят в сезоните пристан за болката си…

Дали остана нещо и за последните? Онези най-трудните за обичане и разбиране, суровите и безкомпромисните, онези които ни гледат строго и осъдително, които говорят малко, защото всяка дума е или въглен, или острие по лицето. Онези, в чийто живот ще участваме, само ако играем според техните правила и затова непрестанно отварят и затварят вратата, за да ни напомнят, че студът е на една ръка разстояние, точно на колкото е и сърцето им. А то копнее за пролетта…

Мили момичета, познати и непознати, всички ние сме и топлата пролет, и жаркото лято, и тъжната есен, и студената зима….и никога няма да бъдем само едното или другото, защото животът е многолик, пъстър, цветен, понякога сив, но много по-често такъв, какъвто си го направим.

Бъдете здрави, грижете се за душите и телата си, смейте се от сърце, не крийте сълзите си, прегръщайте по-често, търсете истината и извън себе си, вярвайте си достатъчно и се обичайте. 

А за протокола… беше една смела година. Толкова стига. 

 

Изборът да бъдеш

Започвам този текст, знаейки единствено как ще го завърша. И това не е никак лошо, защото човек винаги помни началото и края. Склонни сме да забравяме срещи, дати и случки, но накарайте една жена да ви разкаже за голямата си любов…началото винаги предизвиква смях и умиление, а краят въздишки.

Думите ми ще са малко, но ще стигнат, за да ви разкажа за усещанията на сърцето. Направих му сянка през последната година… да го предпазя от изгаряне. Почти го бях забравила, покрай всички сърца, които трябваше да разтуптя, когато един ден просто заби силно и настоя за внимание.

19578592_1368390846614598_742013039_o

Разговорите ми с него винаги са кратки. Няколко минути, в които успяваме да си кажем всичко. Като със стар приятел, с когото тишината е по-удобна. Разказва ми истории, които ме карат да се усмихвам, да притихвам, да очаквам, да тъгувам, да закривам лицето си с ръце, да се смея с глас, да искам пак, да обещавам, да не забравям. Чувам всяко тупкане. Сами сме…за кратко.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri
Кати

Даваме си дума да прекарваме повече време заедно, да се чуваме по-често, да не се разделяме за дълго. И не бързам да си тръгна, защото истината е, че не зная кога пак ще успея да му обърна внимание. А и нали така се разделят старите приятели, с обещание скоро отново да бъдат заедно и всяко обещание е в различен цвят по кожата ми, за да си спомням.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri
Нана

Вървя напред. Уморена съм. Искам да спра за малко, да събера сили отново да скоча. Защо избрах път, който никога не е равен? Не, всъщност той избра мен. Пътят, който тръгва от сърцето ми и нима е редно да се надявам на лек път?

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Но въпреки всичко, така съм спокойна, поне зная кого да виня. Пак е сърцето, чието туптене ми напомня коя съм, защо съм, каква съм.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri
Петя

Извадих късмет с приятел като него. Обича ме, въпреки грешките, прощава ми, въпреки раните, приема ме с недостатъците, разбира ме в тишината. С мен е заради мен самата. Но затова са приятелите.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

В живота всичко изисква усилие, дори когато трябва да спреш и да останеш в покой и да приемеш, че той, животът, продължава със или без теб, заради или въпреки теб, и точно тогава ще чуеш онова „туп-туп, туп-туп“, което ще ти подскаже посоката. Ослушай се, то знае всичко… малко по-долу вляво.

mamuri-0611

Не се страхувай, скочи! Страхът не ти е приятел. Там е, за да те държи на земята, а гледката отгоре винаги е по-добра.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Ще видиш колко малки са всъщност препятствията, колко малки са и някои хора, и ще разбереш, че много от тях никога няма да те харесат, защото твоята сила ще им напомня за техните слабости.

mamuri-0580

В живота всичко изисква усилие, дори да останеш себе си. Ще разочароваш много хора, още толкова ще разочароват теб. Ще разбереш, че няма радост без мъничко тъга, че няма успех без падане преди това, че няма щастие преди любовта, а любовта – това си ти.

mamuri-0718

Усмихваш се, нали? И аз се усмихвам, защото зная, че само тогава животът се усмихва на мен.

Ти си цветната дъга , след гръмотевичната буря.

Ти си светлото утро, след тъмната нощ.

Ти си топлото лято, след студената зима.

Ти си сърцето…парче по парче.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri
Веси

Коя съм аз? Аз съм стихия. Името ми е Жена.

Благодаря на всички жени, чиито сърца туптят заедно с нашите. Нямаше как да ни се получи без вас.

Тези страхотни снимки ни бяха направени от mamuri photography

Урок по щастие

Днешната статия отново е базирана на действителни лица и събития. В залата работя с жени и част от работата ми е да слушам какво говорят и да разпознавам тревогите и притесненията им. Текст, провокиран от хората, с които работя, но съм сигурна, че ще достигне и замисли много повече.

Предварително пояснявам, че не чета утопична литература, не намесвам луната и звездите, освен ако не става дума за практична астрология, а за Ошо и Руми съм чувала от Фейсбук статуси.

Поради тези няколко причини:

– говоря/пиша в прав текст, без това да налага търсенето на скрит смисъл;
– вярвам в свободата и остротата на словото и се възползвам прекрасно и от двете;
– не вярвам в илюзии, защото смятам, че изкривяват реалността и я правят по-удобна за слабохарактерните;
– внимавам да не общувам с хора, които постоянно търсят извинения, напрягам се;
– винаги пиша за нещата от живота – твоя, моя, нашия. Все пак живеем на една и съща планета и е твърде възможно да ни вълнуват едни и същи събития.

По-мъдрите казват, че щастието е вътре в нас. Почти се съгласих. Никой не казва обаче как да го извадим оттам и да го използваме.

Не помня кой е авторът на тези думи, но звучат правдоподобно: “Ако щастието имаше къща, най-голямата стая щеше да е чакалнята.”

И вие ли сте от чакащите? Какво чакате да ви се случи? Да се събудите един ден като в приказката за Спящата красавица и после цял живот романтика? Да ви осени някакъв луд късмет и животът ви да се подреди от само себе си (за по-сигурно купете няколко билета на Държавната лотария)? Да срещнете любовта, която да ви окрили, защото без любов няма и щастие?

Не се получава така, момичета. Аз съвсем не съм най-щастливият човек на света, дори на семинар на Кобилкина не съм присъствала и не мога да имам претенции да съм експерт по темата, но си мисля няколко неща.

Щастието никога не продължава толкова дълго, за да разберем, че сме щастливи. Уви! Тъжен емотикон…

Щастието се отглежда, за него се полагат специални грижи, а дали ще бъдете щастливи зависи от:

– гледната ви точка;
– характера ви;
– възпитанието, което сте получили;
– уменията, които сте развили;
– обкръжението ви;
– работата, която работите;
– заплатата, която получавате;
– начина, по който си харчите парите;
– храната, която ядете;
– хобито, което практикувате;
– начина, по който се грижите за тялото си;
– начина, по който се грижите за душата си;
– книгите, които четете;
– местата, които посещавате;
– свободното време, с което разполагате;
– … и най-вече от това как възприемате себе си.

В една друга статия ви попитах как според вас изглеждат щастливите хора. Никой не се осмели да ми отговори. Да, защото отговорът не е никак лесен. В наши дни щастливите хора са по-скоро изключение. Защо е така? Защото никой вече не вярва в щастието, много по-лесно е да говорим за НЕщастието.

И аз се улавям, че вместо да махна с ръка, когато синът ми падне и все пак не се удари, започвам да говоря за това какво е можело да се случи. А колко по-добре би било да не казвам нищо, да не предизвиквам съдбата, да не чертая лоши сценарии и просто да се усмихна и да кажа “Виж, какъв късметлия си, не се нарани!”.

Ако вместо сутрешна мантра за щастие и благополучие всяка вечер си лягате с мисълта “Поредният скапан ден, нищо не свърших, нищо не ми се получи, толкова да не ми върви!”, не се учудвайте, че птичката не каца на рамото ви, най-вероятно ще я е страх и да ви наака, за да не й донесете лош късмет.

А сега се усмихнете и бъдете от хората, които носят щастие с присъствието си, а не с отсъствието си.

Аз отивам в залата и ако искате да ви направя една идея по-щастливи… часът и мястото на срещата ни са известни.

Запомнете, че щастието е въпрос на избор, не на късмет.

“Не е толкова важно как се храниш между Коледа и Нова Година, по-важно е как го правиш между Нова Година и Коледа.”

Втора част от интервюто за Момичетата от града

Наскоро в рубриката Смели момичета ви представихме Веселина Янева от Fitness Boutique Joy – място за смели и упорити жени, които са спрели да си търсят извинения и са намерили начин да се погрижат за здравето и външния си вид. Веселина е помогнала на стотици жени в нелеката им битка с килограмите, мускулната треска и ниското самочувствие. Днес тя ни разказва за начина на хранене, който е жизнено важен в борбата за идеална форма. 

Ти изготвяш и хранителни режими. Как започна?

Радвам се, че разговорът ни ще обхване и темата за храненето, която ми е любима. Започнах да изготвям хранителни режими преди година, когато получих обаждане от непозната жена, изчела цялото съдържание на блога. Тя настояваше да й изготвя такъв, въпреки че не съм диетолог и знанията ми се базират единствено на личен опит.

Моите проблеми с теглото датират от ранна детска възраст, на 15 години аз тежах 80 кг, на 20 вече бях 100 кг и така до 21, когато родителите ми взеха нещата в свои ръце и ме изпратиха на “дебелариум”. Платихме една доста добра сума, за да стоя гладна. След това реших, че няма да консумирам месо и така в продължение на 4 години гордо се самоопределях като вегетарианец.

Как приключи този етап в живота ми? Рязко и категорично, когато се появиха първите хормонални нарушения, които много жени на мое място биха игнорирали. Нередовният цикъл е знак, който сигнализира, че има проблем в женското тяло. За щастие, в повечето случаи той може да си коригира с промяна в храненето.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Какво препоръчваш ти?

Ако бях завършила специалност Диететика, отговорът на този въпрос би звучал така: „Здравословно и балансирано хранене.“ Но какво означава здравословно и балансирано – думи, които могат да се интерпретират по толкова различни начини?

За едни това е липсата на животински продукти в менюто им, тоест избрали са да бъдат вегани, вегетарианци, фрутарианци – консумират основно плодове и зеленчуци, пескетарианци – хранят се основно с риба и морски дарове, не че рибата не е месо, и всякакви други модерни названия, които не владея добре.

За други здравословен начин на хранене е следването на традиционната хранителна пирамида, която знаеш как изглежда, все пак ни я вменяват още в детската градина. В основата, тоест най-препоръчвани, са зърнените продукти, а най-горе, тоест най-вредни, са мазнините.

За трети това би било следването на лунния цикъл, което означава периодично гладуване в рамките на няколко дни всеки месец. Наричат го още пречистване, лунуване, рестартиране, изобщо правят се всякакви опити нещо много неприятно като глада да ни го поднесат в луксозна опаковка.

Друга мания е еко, био, органик животът – индустрия, която се развива повече от успешно през последните години именно защото хората се загубиха измежду всички алтернативи, които им се предлагат.

Но да мина към въпроса ти как се храня аз и защо препоръчвам този режим. Диетата, която следвам, е позната под абревиатурата LCHF на английски или ВМ-НВ на български. Това е високомазнинно-нисковъглехидратно хранене. Представи си отново хранителната пирамида, но наобратно. В основата са всички „забранени“ неща – животински мазнини и продукти, а най-горе е „негово величество“ хлябът. С няколко думи препоръчвам диета, богата на животински мазнини, умерена на животински протеин и бедна на въглехидрати. Звучи супер балансирано, нали? А колко е вкусно, ако знаеш…

15409933_10211105659018383_1683053685_o

Значи ти се храниш с нещата, които повечето хора демонизират – животинските мазнини? Това ли е най-често срещаната заблуда по отношение на храненето – че мазнините са най-големият ни враг?

Мазнините са най-големият ни враг, когато са по тялото ни, не в храната ни. Но знаеш ли, това схващане за вредата от мазнините трябваше да потъне с Титаник, за жалост обаче се оказа по-устойчиво.

Няма по-голям враг за човешкия организъм от захарта и, за да бъда по-точна и по-добре разбрана, ще уточня, че под захар трябва да се разбира всяка храна, която тялото ни бързо превръща в глюкоза, а именно въглехидратите. В това число са хлябът, тестените и зърнени продукти.

Друга широко разпространена заблуда е полезното действие на плодовете. Да, те съдържат така наречената естествена захар, фруктозата, но колко полезна може да бъде захарта, била тя и плодова?! Заради натрапването на плодовете като суперхрана, вече има плодови барове на всеки ъгъл, откъдето човек спокойно може да развие диабет, разбира се, от „най-здравословен“ вид.

Не е ли е прекалено трудно да се спазват такива ограничения?

Всяка диета налага ограничения, тази поне не ги налага силово и против волята на човек, защото в крайна сметка вкусът се възпитава. Като всяко начало, и това е трудно, особено ако  храненето до този момент е било в тотална опозиция.

Знаеш ли коя е най-честата грешка, която жените допускат в опитите си да отслабнат? Гладуват и не си дават сметка, че, за да отслабнат трайно и красиво, трябва да започнат да се хранят!

Да, точно така, това не е оксиморон – за да отслабнем, е нужно да се храним. Въпросът е как да го правим.

Колко дълго може човек да издържи на глад? Седмица, две и после какво се случва, колелото се завърта отново. Известно време задържаме постигнатия резултат, след това започваме да правим малки, но съществени грешки – бисквита сега, парче торта утре, пица, че нямам време за друго, и след това отново принудителен глад. Докога така?

Ние имаме ограниченото време на тази земя и, да го прекараме гладни и недоволни, просто не е редно. Диета, богата на животински мазнини, дава усещане за ситост, намалява честотата на храненията, лекува тялото, добре се вписва в социалния ни живот, лесна е за употреба и, не на последно място, е много приятна за консумация.

Къде хората срещат по-голяма трудност – с тренировките или с храненето?

С тренировките е трудно да започнеш, с храната да спреш. Ще си позволя една игра на думи – няма по-трудно упражнение от това да се научиш да си затваряш устата навреме, буквално и преносно.

А как да избегнем традиционното празнично преяждане?

Отнякъде съм запомнила следното изречение: “Не е толкова важно как се храниш между Коледа и Нова година, по-важно е как го правиш между Нова година и Коледа.“

Тези, които са спазили втората част от изречението, могат с удоволствие да се насладят на коледната трапеза. Останалите също, но с обещание да променят някои навици през идната 2017 г.

Снимки: Марияна Петрова mamuri photography

Светът е едно по-добро място за трениращата жена

Първа част от интервюто в сайта с най-многобройна женска аудитория Момичетата от града

Разказахме ви за Fitness Boutique Joy – място за смели и упорити жени, които са спрели да си търсят извинения и са намерили решение как да се погрижат за здравето и външния си вид. Днес в рубриката Смели момичета ви представяме Веселина Янева – жената, създала това място и помогнала на стотици жени в нелеката им битка с килограмите, мускулната треска и ниското самочувствие.

Твоята история е много любопитна, как от филолог стана фитнес инструктор? 

Да, хората се впечатляват от личната ми история. В интерес на истината и аз се впечатлих, когато я прочетох написана, защото, докато сбъдвах мечтата си, откровено казано, не съм си давала сметка през колко много трудности минавам. Просто вървях напред, понякога се връщах назад, понякога спирах да се движа, но никога не забравих къде искам да стигна.

Колкото до смяната на професията ми, ще цитирам любима моя мисъл: “Ако не ти харесва къде си, премести се. Ти не си дърво.” Така направих и аз. Неудовлетворена от административната си работа, реших да се захвана с нещо, което ме прави истински щастлива – да превърна хобито си в професия.

15419342_10211105658538371_1834947758_o

А защо фитнес бутик, защо не просто фитнес зала?

В моите представи бутикът е уютно и приятно място, където се предлагат индивидуални решения, а отношението към посетителите е твърде лично. Всяка жена, влязла в бутик, очаква да излезе преобразена. Това беше и моята идея, да създам място, където момичетата да се чувстват като у дома си, да се почувстват обгрижени за един час, да забравят житие и битие, да нямат усещането, че са в зала за фитнес, защото в крайна сметка това, което правим, съвсем условно наричаме по този начин. Ние не отговаряме на представата за традиционния фитнес салон, работим със собственото си тяло, развиваме женствеността си по един малко по-странен за околните, но напълно естествен за нас начин и наистина излизаме преобразени след тренировка. А това преобразяване е на много нива, не само чисто физически.

Какво имаш предвид?

Спортът развива една елегантна увереност у жената, ясно усещане за привлекателност.

Ние, жените, сме палитра от емоции и всеки ден, а понякога и всеки час избираме различен цвят, с който да демонстрираме какви сме. Почти никога дамите, които прекрачват прага на залата ни, го правят, защото си дават сметка, че имат проблем, който не касае килограмите им или начина, по който изглеждат. Но търсят решение, което да могат да материализират. От личен опит зная, че спортът развива една елегантна увереност у жената, ясно усещане за привлекателност. Жените, които се грижат да изглеждат добре, флиртуват по-често, по-усмихнати са, по-леко приемат ежедневните си задължения, повече им спори в работата. Изобщо светът е едно по-добро място за спортуващата жена, отколкото за останалите.

Да се върнем на твоята история, твоята лична борба с килограмите…

Тя никога няма да спре. Това е моята доживотна присъда, но с право на обжалване.

Ако аз започна да се храня безразборно, да не внимавам с количеството храна, всичко ще се завърти постарому. Веднъж вече ми се случи, когато забременях. Всяка седмица от бременността си, знаеш общо 40, аз качвах по един килограм. Когато влязох да раждам, анестезиологът се пошегува с мен, че е нужен още един екип, за да ме вдигнат.

На мъжете не им е необходим външен стимул, докато една жена, за да започне да се грижи за себе си, трябва да стигне дъното.

Няма да занимавам читателите с всички емоции, които бушуваха в мен след раждането. Дотогава смятах, че следродилната депресия е нещо, за което всички жени говорят, но никоя не е преживявала.

Неудовлетвореността от външния вид може да накара една жена да си причини ужасни неща. Спомням си, че започнах да тренирам у дома само няколко седмици след това. Дали съм спала или яла, въобще не ме интересуваше. Това, което исках най-много, беше да се кача на кантара и по възможност да не го счупя.

Мислиш ли, че винаги е нужно да имаме външен стимул, за да предприемем някаква промяна?

Тук вече можем да говорим за разделение на половете. На мъжете не им е необходим външен стимул – те го правят, защото им харесва, защото им доставя удоволствие и, не на последно място, защото са мъже и е редно да бъдат физически силни. Докато една жена, за да започне да се грижи за себе си, трябва да стигне дъното. Своето собствено, там, където се чувства сама, безпомощна, непривлекателна…

Това не говори много добре за нас…

Както вече казах, това сме ние, ураган от емоции, който рядко успяваме да укротим, но, успеем ли, всичко си идва по местата.

Имаш ли физически белези от загубата на толкова много килограми?

Да, разбира се. Имам и стрии, имам и кожа, на която мястото й не е по тялото ми. Но какво мога да направя, като вече правя най-доброто за себе си?! Това са моите белези от спечелените ми битки.

15354057_10211105658898380_281293166_o

А мислиш ли, че има някаква промяна напоследък? Все пак има известна тенденция към здравословен живот…

На 25 жената разполага с тялото, което Господ й е дал, а на 50 – с това, което е заслужила.

Мисля, че София Лорен беше казала това, което ще цитирам сега: “На 25 жената разполага с тялото, което Господ й е дал, а на 50 – с това, което е заслужила.” Все повече жени на средна възраст осъзнават, че не са се грижили достатъчно добре за себе си на 25, и на една по-зряла възраст се опитват да поправят ситуацията. И това е радостно.

Как според теб може да се повлияе върху хората, за да спортуват повече?

Ако има повече такива зали, в които отношението да е лично, да знаят името ти, от какво имаш нужда, как да те мотивират, ще има и повече трениращи. Не на последно място, времето, което човек може да отдели, също е фактор, затова са важни кратки и ефективни тренировки, които да натоварват качествено.

15409933_10211105659018383_1683053685_o

Много хора, особено жените, имат психологическа бариера да отидат на фитнес…

Защото не знаят какво да правят, когато попаднат в зала, откъде да започнат, коя машина за какво се използва, как да съставят тренировката си. Изключително важно е да се работи с треньор, а за повечето жени е от значение да работят с жена инструктор. В никакъв случай не упреквам мъжете треньори, но в крайна сметка мъжете тренират по друг начин, постигат много по-бързи резултати с далеч по-малко усилия, тялото им функционира по различен начин. А ние се съобразяваме и с много други фактори – с емоционалното състояние, с моментното физическо състояние и прочие.

Спортът може да бъде изключително приятно занимание, ако попаднеш на правилното място и на правилния треньор.

Спортът може да бъде изключително приятно занимание, ако попаднеш на правилното място и на правилния треньор, на такъв, който си обича работата, влага сърце и мисъл и не гледа да претупа нещата, защото смяната му свършва.

Какво те мотивира най-много?

Аз съм човек на делата, затова ме мотивират само и единствено резултатите. Откровено ти казвам, че има хора, които ме демотивират да работя. Демотивира ме мрънкането, липсата на резултатност, на организираност. Но аз вече зная, че с подобни случаи няма как да помогна особено, рано или късно и те се демотивират и се отказват.

Кои са най-големите заблуди, с които си се сблъсквала?

Най-голямата заблуда, в която жените упорито вярват, е, че мазнините могат да се превърнат в мускули. Но, ако беше така, аз щях да съм най-здравата.

Спортът в никакъв случай не компенсира лошото хранене.

Другата глупост е, че, когато спортуваш, можеш да си позволиш да хапваш от всичко. Напротив, точно тогава е толкова важно да се спазва хранителен режим. Спортът в никакъв случай не компенсира лошото хранене. Тим Ноукс, южноафрикански учен и лекар, разпространяващ начина на хранене, който спазвам вече 4 години, казва, че, ако човек трябва да спортува, за да държи килограмите си под контрол, значи нещо в диетата му не е както трябва.

Друга широкоразпространена заблуда е, че много жени се страхуват да не придобият прекомерно големи мускули. Но това няма как да стане, ние биологично не сме предопределени за това. Аз например клякам със сериозни тежести – 50-60 кг, а краката ми не изглеждат като на щангистка.

Снимки: Марияна Петрова mamuri photography

Copyright: Mariana Petrova - mamuri