Моята история!

Отдавна обмислях да разкажа своята лична история за борбата с килограмите, но твърде дълго отлагах, защото не ми се искаше да изгубя от анонимността си, а съм чувала, че това е основен проблем на известните 🙂

Отлагах, т.к. не исках да комерсиализирам бизнеса, който се опитваме да развиваме, въпреки че основната цел на всеки бизнес е да плаща на собствениците си и в това няма нищо лошо. Отлагах поради факта, че всеки изминава своя трънлив път и ничий път не е същия като на другия.

Дойде обаче момента, в който осъзнах, че в моята история вероятно ще се припознаят не една или две жени, а това може да бъде и тяхното ново начало.

Тя датира от детските ми години. Винаги съм била пухкаво дете, след това станах пухкава тийнейджърка, докато не дойде момента да си призная, че бях пораснала и се бях превърнала в дебела млада жена, само на 24. Докато бях дете никой не се притесняваше от пълнотата ми. Но с времето нещата започнаха да загрубяват. Килограмите вървяха нагоре, дрехите ми отесняваха и на 13 години майка ми реши, че все пак е добре да ми направи изследвания за диабет. Всичко беше извън нормата и нищо чудно, тежах 70 кг.

За щастие резултатът от изследванията беше отрицателен, така че спокойно можех да продължа да се храня обилно. Тогава обаче започнаха и ограниченията, които родителите ми се опитваха да ми налагат. Е, не успяха! Криех се и ядях, изпращаха ме до магазина и аз си купувах и нещо сладко…и така по няколко пъти на ден.

отслабване

С бялата тениска и червената риза

До 2004. Помня тази година, т.к. тогава започна моя нов живот. Баща ми реши да ми направи един много различен подарък за рождения ден….да ме изпрати на дебелариум!

Предполагам не са много хората, които ще се зарадват да получат такъв подарък, но за мен това беше спасението от порочния кръг, в който се намирах, откакто се помнех. Отидох там с 2 ябълки в чантата и много надежди. За пръв път давах пари, за да стоя гладна.

Разбира се, че се изнервих още по пътя… не бях и закусвала. Прекарах в Пампорово 10 дни. Ежедневно ни изнасяха лекции, правеха ни изследвания, организираха програми-модерни танци, народни танци, гимнастика, йога и т.н. Всичко ме дразнеше! През цялото време усещах един дискомфорт…бях гладна…непрекъснато! След 10 дни обаче се оказа, че бях свалила 6 кг! Разбира се, разликата във външния ми вид не беше огромна, от 98,4 на 92, но промяната беше започнала. Продължих с гладуването още 10 дни в домашни условия. Резултатът накрая на 20-те дни беше -10кг. Предстоеше ми най-трудното, а именно захранването. Хората са казали, че и луд може да гладува! Криво-ляво се захраних и продължих да свалям.

Ваканцията ми вече беше свършила и трябваше да се върна в София. Именно тогава разбрах каква голяма крачка бях направила. Реакциите на приятелите, които бяха показателни, и които не можеха да повярват на очите си! Бях мотивирана да продължа, исках да започна да чувам от продавачките в магазините „Това ще ви е голямо.”, а не „Това не е толкова еластично!”. Исках да започна да усещам одобрителни погледи по улиците, а не съжалителни.

За щастие аз попадам в по-добрата статистика на д-р Емилова, на хората, които не си връщат килограмите, а продължават уверено по нелесния път. Предполагам всичко се дължи на ината ми. Други го наричат мотивация. Бях и мотивирана, но това е друга тема.

Всичко завърши 2 години по-късно, когато бях -40 кг и се чувствах прекрасно. Бях щастлива, уверена, харесвана, жена със самочувствие. Някъде към края на първата година започнах и да спортувам. Престраших се да вляза в залата, разбира се дамски фитнес, защото все още някъде в мен се прокрадваше страхът от неодобрение. Тогава мислех, че спортувам активно, че правя най-доброто за себе си. Бях една от най-редовните, не пропусках тренировка, бягах по пътеките като хамстер в клетка, а всъщност бягах от собствената си несигурност…да не върна килограмите, да не мина пак в размер ХXL.

И така до 2011, когато забременях. Едно щастливо събитие, което ме върна в изходна позиция. Влязох да раждам 100 кг. Разбира се, по време на бременността не пестях  храната! Ако мога да направя едно забавно сравнение бих казала, че бях като кофа без дъно! Оправдавах се с това, което доктора казваше, че бебето е голямо, поне 4 кг. Но колкото и да е голямо едно бебе, няма как да затворим очи пред очевидното.

Е, синът ми се роди 2,8 кг. Оставих в родилното общо 10кг, и се прибрах вкъщи с непоносимия товар от 89кг. Получих няколко много неприятни коментара, веднага след раждането, предполагах, че мъжът ми е много разочарован от мен, все пак когато се запознахме бях в топ-форма, а сега беше принуден да ме гледа, както никой не исках да ме вижда!

2

И започна драмата…този път нямах търпение, не можех да отделя 2 години, да ги прекарам в глад и лишения, дрехите ми си стояха в гардероба, а аз можех да облека един клин и още един анцуг! И двете неща бяха задължително черни. Огледалото вкъщи беше табу! Гледах се само от врата нагоре. Дума не можеше да става да изляза на заведение, на пазар и т.н. Като голям процент от майките се превърнах в „отчаяна съпруга”, но не си представяйте Ева Лонгория! Ежедневието ми се въртеше между бебето и следродилната депресия, която дотогава смятах за градска легенда. Един ден чух мъжа ми да описва ситуацията вкъщи на негов приятел „Или реве или съска!”.

В един от онези същите дни, попаднах на представяне за високомазнинното хранене. Много добре ми звучеше – отслабване чрез хранене. Започнах да се интересувам от темата, изгледах много интервюта, прочетох много статии, експериментирах с рецепти, лутах се, грешах, пак четях… И накрая ми светна! Разбрах защо и фитнеса, който практикувах дотогава не даваше толкова добри резултати…ами липсваха тежестите и културата на хранене. Основни неща, ама кой да знае..

Дадох старт на второто ново начало! След няколко месеца вече бях 70 кг. Не отслабвах грозно, не увисвах, ядях неща, които не можех и да си помисля да ям преди това. Започнах да консумирам яйца не само по Великден, а всеки ден. Беконът стана най-добрият ми приятел. Тренирах на Вибро Плейт, правех LPG масажи. Няма да излъжа ако кажа, че и двете имат смисъл, само и единствено, когато  са комбинирани с добро/качествено хранене. Без да преувеличавам диета богата на животински мазнини и бедна на въглехидрати е най-доброто, което човек може да си позволи, дори да е нетрениращ.

3 години след раждането, няма и помен от онези 40 кг., клякам с повече. Тренирам 3 пъти седмично по около 45 мин.Не правя кардио, никога не ми е било приятно. Нося 38 размер и се харесвам такава, каквато сама си се направих!

943772_985766468144340_1942164456260650030_n

 

Написах всичко това, за да можете и вие мили момичета, които сега разчитате на мен да ви вкарам във формата, за която си мечтаете, да разберете, че борбата си струва, че начините са много и вие трябва да намерите вашият, че битката със самите себе си много често ни устройва капани и ще ни кара да се лутаме и самосъжаляваме, но ако сте прекрачили нашия праг, вие сте направили първата крачка към по-добрата си версия.

Грижете се за телата си, защото няма как да си купите нови, те единствени ще ви приютяват до края на живота ви. Изхвърлете боклука, така както го правите всяка сутрин от дома си. И идвайте на тренировки усмихнати, защото няма да бъдете сами в тази битка… защото вашето утре започва днес!
stand_up

http://vbox7.com/play:c1a9188881

 

Advertisements