Как да се справим с навика за нещо сладко

Мина месец от последната ми публикация в блога. Тези, с които се срещаме в залата знаят, че бях в заслужена почивка, а адаптационния период след тези десетина дни, продължи по-дълго от очакваното. Не бих си позволила да пиша статии, само да поддържам посещаемостта на страницата си и спазвам златното правило, когато нямаш какво да кажеш да замълчиш. Това е и извинението ми към хората, които междувременно ме питаха какво става и кога да очакват следващата статия. Днес!

В днешната публикация ще ви предложа разказ от първо лице, за това как една жена се е справила с навика за „нещо сладко“ след хранене. Това не е коя да е жена, а небезизвестната Палео Мама –  д-р Сара Балантайн.

DAWN9255
Д-р Балантайн

Поддържа изключително инетерeсен и полезен блог, чиято основна цел е да запознава хората с вредите и ползите, които изборът ни на хранене води със себе си. Кога храната ни разболява, кога ни лекува, какво се случва с тялото след бременност, до какво води хроничният стрес , занимава се с детското здраве, пише обстойно за автоимунните заболявания и начините за справяне с тях. Самата тя дълги години лекува успешно автоимунно заболяване (доколкото този термин е приложим в случая ).

След раждането на втората си дъщеря открива Палео храненето, което слага край на мъките й с наднорменото тегло и подобрява изключително здравословното й състояние. Разделя се със стомашните си проблеми, рефлукс, мигрена, състояния на безпокойство и нервност, астма, алергии, поддържа в ремисия псориазис.

За незапознатите ще обясня накратко какво представлява Палео диетата, а какви са приликите и разликите с високомазнинното хранене вярвам ще откриете сами.

„The Paleo diet is a nutrient-dense whole foods diet based on eating a variety of quality meat, seafood, eggs, vegetables, fruits, nuts, and seeds.  It improves health by providing balanced and complete nutrition while avoiding most processed and refined foods and empty calories.“

или

„Палео-диетата се основава на приема на питателна храна – различни видове качествено месо, морска храна, яйца, зеленчуци, плодове, ядки и семена. Този режим подобрява здравето, защото в основата му е балансираното и богато на нутриенти хранене, което изключва преработени и рафинирани храни.“

Наистина няма да ви бъде трудно ако решите да следвате този начин на хранене, защото 2/3 от чинията ви ще бъде пълна с растителна храна (различни видове салата), а 1/3 с месо или други продукти от животински произход.  Палео последователите НЕ избягват консумацията на месо, напротив биват насърчавани да се хранят питателно, засищащо и здравословно като избират месо от пасищни животни, риба и екологично-чисти плодове и зеленчуци, а разнообразието от храна осигурява разнообразие от нутриенти.

 
Хранителна пирамида на Палео храненето

Клинични тестове и изследвания доказват, че режима намалява значително риска от сърдечно-съдови заболявания, спира възпалителни процеси в организма, подобрява глюкозния толеранс и състоянието на чревната микрофлора, нормализира теглото и повлиява положително автоимунни заболявания.

Така както високомазнинното хранене не е диета, така и Палео храненето е начин да се постигне и поддържа оптимално здраве, отвън и отвътре, в дългосрочен план.

Няма правила и норми кога да се храните, колко протеин, мазнини или въглехидрати  да приемате, всичко опира до начина, по който усещате тялото си. Експериментирате, докато не налучкате точната комбинация, и това което работи най-добре във вашия случай.

Кои храни се изключват? Тези, които не носят никакви хранителни ползи, от друга страна са богати на енергия и трудни за храносмилане:

  • Зърнени;
  • Бобови (тези с ядлива шушулка като зелен боб са изключение);
  • Млечни, особено пастьоризирани продукти;
  • Рафинирани и преработени храни (различните видове олио, захари, добавки и консерванти).

Дълго въведение се получи, но много отдавна бях обещала да ви запозная с основната идея на палео храненето и просто използвах случая.

Защо харесвам Сара Балантайн и начинът, по който пише статиите си? При нея няма многобройни препратки, излишни подробности, сложни обяснения и ненужно използвана медицинска терминология. Всичко е кратко, точно и ясно, базирано основно на професионален опит и лични преживявания. Да, има статии, с които не съм съгласна, но точно тях няма да ви преведа. 🙂

Как да се отървем от навика да ядем десерт

„Не беше отдавна времето, когато бях в капана на нещо сладко вечер (нещо малко, а понякога голямо), след като момичетата заспят. Този навик обикновено споделяхме със съпруга ми пред телевизора. Парче млечен шоколад, няколко бисквитки, купичка сладолед. Всяка вечер си чаках „сладката награда“, мечтаех за нея и се чувствах лишена от нещо скъпо, ако не си я получа.  Бях пристрастена.

Дори, когато започнах да използвам само палео продукти за приготвянето на десертите, тази всекидневна награда си беше част от омагьосан кръг. Всъщност беше част от няколко такива. Ядях, за да съм будна. Захарта, която приемах вечер, влошаваше качеството на съня ми и бях още по-уморена на следващия ден.  Вследствие пиех повече кафе, ядеше ми се още повече сладко. Захарта пък от друга страна намаляваше чувствителността на лептина (хормон, който общо казано регулира апетита и метаболизма) и инсулина (хормон, който понижава нивото на кръвната захар) в тялото ми, което даваше зелена светлина да складирам повече мазнини и да нямам усещане за ситост. Десертът вечер подпомага секрецията на хормона на растежа, който пък от своя страна блокира загубата на излишно тегло. Да се яде преди лягане е лошо! Да се ядат сладки неща преди лягане е лошо! Да се яде сладко през, която и да е част на деня е лошо! Трябваше да спре.

Как успях да спра? Не мина без период на адаптация, нужни бяха около 2 седмици. Трябваше да прекратя  както биохимичното пристрастяване, така и емоционалната зависимост от това. През тези две седмици разчитах на воля и дисциплина от моя страна, но приложението и на други трикове също помогна.

Хранех се нисковъглехидратно през целия ден (около 30 г. дневно), това ми помогна да се отърва от желанието да искам да ям сладко. Приемах много от полезните мазнини, които ми поддържаха чувството за ситост. Хапвах си по нещо не толкова сладко веднага след вечеря (а, не по-късно вечерта) – парче плод, малко черен шоколад – 85 % какао, лягах си преди да огладнея отново. След преминаване на адаптационния период премина и неистовото желание за „нещо сладко“ или поне не беше със същата сила, както преди.

Една вечер, след като физическата адаптация беше преминала, но емоционалната не съвсем,  се подадох на изкушението и изядох голямо количество шоколад. Тази нощ беше ужасна. Бях будна през по-голямата й част заради болки в корема, а мигрената се беше върнала на сутринта. Сега, три месеца по-късно, рядко имам желанието за нещо сладко вечер, може би още си спомням чувството от онази нощ.

Хубаво е да сте наясно с навиците и емоциите си, когато те са свързани с храна. Промяната на лошите навици е сложна работа, но си струва. Повечето хора нямат проблем със сладките награди, когато са на почивка, но е важно да научите тялото си да НЕ очаква подобно отношение от ваша страна всеки ден.

Захарта е причинител на много болести – от диабет до сърдечно-съдови заболявания и е важно да намерите начин да живеете живота си с по-малко количество от нея.“

Препоръките на д-р Балантайн са лесни, приложими и наистина помагат. Аз лично се убедих в това, сега е ваш ред. 🙂

Източници: http://www.thepaleomom.com/

Advertisements

Характерни симптоми при проблеми с щитовидната жлеза

Напоследък имам усещането, че всяка втора жена, която срещам е с Хашимото или друг проблем на щитовидната жлеза. От екзотично, това заболяване се превърна в традиционно. Ако и вие сте като мен и не обръщате внимание на леки симптоми, които не налагат докторски преглед или изследвания, поне се информирайте кои са тези, при които задължително трябва да вземете мерки, ако забележите чести прояви.

Това е статия, чийто оригинален източник е http://thyroid.about.com/cs/basics_starthere/a/10signs.htm. Превеждам я с надежда и вяра, че би помогнала на някоя от нас.

Щитовидната жлеза е във формата на пеперуда и се намира в предната част на шията. Тя е най-голямата ендокринна жлеза и има славата на господар на метаболизма. В случай, че не функционира правилно може да засегне всеки аспект от здравето ви и по-конкретно тегло, емоционално състояние и енергичност.

Недиагностицирана дисфункция на щитовидната жлеза повишава риска от затлъстяване, сърдечни заболявания, депресия, потиснатост, загуба на коса, сексуални и репродуктивни проблеми, както и е причина за много други нездравословни състояния.

От изключително значение е разпознаването на знаците, докато заболяването е в начален стадий.

Имайте предвид, че не е нужно да изпитвате всички от изброените симптоми, но се запознайте с най-често срещаните.

  • Болки в ставите и мускулите (особено в ръцете и краката) или такива, които наподобяват ревматично заболяване, синдром на карпалния канал (възпаление в областта на китката, което се характеризира с изтръпване, гъделичкане или болка в областта на медиалния нерв), болки в петите, обикновено най-силни при първите стъпки за деня;
  • Дискомфорт в областта на врата, уголемяване на щитовидната жлеза, поява на гуша, дрезгавост в гласа, чести възпаления на гърлото, трудност при преглъщане;
  • Промени в окосмяването, промени в структурата на кожата; при хипофункция косата обикновено става суха и чуплива, а кожата загрубява, изсъхва и се лющи на места; сигурен симптом за хипофункция е липса на окосмяване във външния край на веждите; хиперфункцията се характеризира с изтъняване на косъма и кожа, която лесно се възпалява;
  • Продължителни запек или диария, синдром на раздразненото черво, общи чревни проблеми, храносмилателни проблеми, лоша абсорбация на червата;
  • Менструални проблеми от всякакъв тип – обилно кървене по време на цикъл е знак за хипофункция, нередовна менструация – хиперфункция, невъзможност за забременяване, неуспешни бременности;
  • Фамилна обремененост със заболявания на щитовидната жлеза или други автоимунни заболявания по първа линия – родители, братя и сестри, деца;
  • Висок холестерол, особено ако не се повлиява от лекарства, диета и физическа активност; симптом за хиперфункция е необичайно нисък холестерол;
  • Чести депресивни състояния са симптом за хипофунцкия, а честа смяна на настроенията, безпричинно безпокойство, паник-атаки са част от симптоматиката на хиперфункция;
  • Необяснима промяна в теглото, която не се дължи на нова диета или тренировъчна програма; трудно отслабване или безпричинно качване на килограми са състояния характерни за хипофункция; загуба на тегло без да е наложена от смяна на хранителен режим – хиперфункция; има случаи, в които тези симптоми си сменят местата, т.е. отслабвате, а страдате от хипотиреоидизъм и обратно;
  • Умора, изтощение, сън, от който не се събуждате отпочинали, безсъние;
  • Натрапчиво усещане за студ – хипофукнция или чести топли вълни – хиперфункция.

В резюме:

Неактивна щитовидна жлеза (хипофункция) Свръхактивна щитовидна жлеза (хиперфункция)

·         Покачване на тегло, трудно отслабване

·         Умора, изтощение

·         Липса на енергия

·         Депресия, смяна на настроенията

·         Трудна концентрация

·         Суха, загрубяла или сърбяща кожа

·         Суха, изтъняла коса

·         Загуба на косъмчета във външния край на веждите

·         Усещане за студ

·         Запек

·         Безпокойство и нервност

·         Паник атаки

·         Загуба на тегло

·         Повишен апетит и отслабване

·         Треперене

·         Учестен сърдечен ритъм

·         Високо кръвно налягане

·         Промяна в структурата на косата и кожата

·         Диария или други чревни проблеми

·         Безсъние

·         Нередовен цикъл

щитовидна жлеза