Изборът да успееш

Аз съм човек, който има навика да не вярва на неща, които всички повтарят. В този смисъл изречения от типа на „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.“ или „Важно е да участваш, а не да спечелиш.“ никога не съм разбирала и цитирала. Пословична е моята практичност, но в един толкова материален свят си е цяло чудо човек да остане мечтател.
Моите мечти винаги са пряко свързани с възможностите ми и ако нещо пречи да постигна целта си, зная че се случва, не защото желанието ми е нереално или не го искам твърде силно, а защото не съм положила достатъчно усилия.
Наскоро прочетох нещо, в което открих себе си преди няколко години. Оттогава ми се случиха поредица от събития, които въпреки негативния си характер, успях да обърна в моя полза.
Това е смисълът! Животът на едни е лек, слънчев и неизискващ. Късметлии са онези, на които нещата просто им се случват, без дори да се изпотят. 🙂
Късметлии сме и онези, които караме нещата да се случват, защото само този, който е попаднал в мрака, може да оцени светлината.
Избирайте си мечти, чието сбъдване да зависи само и единствено от вас и работете, за да ги реализирате….и ако не можете да скочите толкова високо, че да ги достигнете от първия път…научете се да скачате. 🙂
„Необходимо е да разберем, че преди да постигнем мир трябва да минем през състояние на война — война със самите себе си. С нашия най-зъл враг — собственото его, с нашите грешки, с нашите слабости и ограничения. Нашият ум е изменник. Той скрива грешките ни дори от собствените ни очи и ни посочва другите хора като причина за всичките ни трудности. Той постоянно лъже, укрива истинския враг и ни настройва против обкръжаващите, заставяйки ни да виждаме в тях врагове и да им се противопоставяме.”

Advertisements

Какво научих през последните 3 години. За спорта – моята слабост и сила

За тези три години (вече 4), през които правя всичко по силите си да будя интереса на дамите към движение и активен живот, си давам сметка, че резултатите са повече от задоволителни. Нека не звучи нескромно, но съм наистина горда, че чрез думите, делата и личния си пример, съм успяла да накарам не една или две жени да повярват в себе си, да ми се доверят и да превърнат спорта в неизменна част от ежедневието си (разбира се, има и такива, с които не ми се получи, но за тези случаи не съм склонна да поема цялата вина).

Какво ми дава спортът, на какво ме научи, направи ли ме по-силна, станаха ли поне с една по-малко слабостите ми…отговорите в статията по-долу.

Залата е моят храм. Там винаги съм сама, независимо колко хора има около мен, чувам само собствените си мисли, изпитвам собствените си сили, отнемам стойност от комплексите си, досаждам на слабостите си, подхранвам мечтите си, усмихвам се на страховете си, бърша потта си и вътрешно пея, защото няма по-страхотно чувство от това да се изправиш лице в лице с достоен противник и да го победиш. А, противникът ме гледа в огледалото. И всеки път поставя силите ми под съмнение.

Залата е моето изпитание. Буквално и преносно. Взема ми много, дава ми много. Изгражда ме отвътре навън и обратно, дава ми смисъл, отнема ми спокойствието, кара ме да усмихвам, кара ме да се съмнявам, изцежда силите ми и ми ги влива обратно. В залата е сърцето ми и ако някой иска да се докосне до мен такава, каквато съм, това трябва да бъде мястото на нашата среща. Това е времето, когато ще ме видите и усетите истинска, без преструвки и излишен грим.

Залата е моето спасение. Тя е моят лек срещу болката. Тя е моето хапче за добро настроение. Тя е всичко, което ми е липсвало през годините, а сега раздавам щедро, защото имам в изобилие. Създадена от неволята и живееща благодарение на волята ми, залата е моето място, което отглеждам с любов и душа.

Аз винаги пиша много практично и споделям ясно и категорично мислите си и никак не е трудно да си направите изводите какъв човек стои пред вас, дори през монитора. Признавам, никога не е ставало дума за онзи, най-важен мускул в човешкото тяло – сърцето.

Сложно нещо е човешката анатомия. Едно сърце, а толкова много емоции…днес ви направих съпричастни към усещанията на моето, свързани с мястото, което посещавате. Много бих искала да знаете за тях, когато прекрачвате прага на залата, защото това е моят малък свят, в който вие сте не просто гости, а семейство.

За да не изневеря съвсем на “суровата” си същност ще систематизирам няколко кратки заключения, които имате шанс да изпитате на собствен гръб, ако все пак  решите да ми се доверите.

Уроците на желязото от първо лице:

  1. Физически здравото тяло е устойчиво психически. Спортът тренира мускули в главата, върху които въздействието не е пряко.
  2. Мечтите не струват, ако не ги превърнете в цели, а ясно дефинираните желания, са съвсем постижими цели. Решете какво искате и действайте.
  3. Спортната дейност хигиенизира освен тялото и ума.
  4. Спортът е отношението към самия себе си.
  5. Спортът е отражение на характера ви, но в друга статия ще ви разкажа колко много зная за всяка една от вас само от поведението й в залата.
  6. Страхът на жените от тежести е абсолютно необоснован.
  7. Общата физическа активност сплотява и създава трайни и дълбоки взаимоотношения между хората.
  8. Спортуващите имат ясни приоритети, не им се сърдете, че ще закъснеят за среща, защото са били в залата.
  9. Спортът е себеоткриване, себеотдаване и прекрачване на собственоръчно начертани граници.
  10. Спортът е ред и дисциплина. Ако тези думи ви стряскат, може би сте за часове по танцова забава.
  11. В залата се ходи. за да се тренира. Ако искате да се пораздвижите, поразтъпчете или лежерно да се разходите, има паркове, молове, градинки.
  12. Спортът и мрънкането са взаимоизключващи се и второто никой не го очаква от вас, запомнете го.
  13. Противно на цялата еуфория около мускулната треска, която някои от вас изпитват, да знаете, че това не е повод за радост, напротив.
  14. От спорт не се отслабва. Това се постига със спазване на правилен хранителен режим. Има едно единствено упражнение за отслабване и то се нарича „да си затворя устата навреме”.
  15. От спорт не се и дебелее. Я, проверете хладилника си, дали пък там не е причината…една такава в лъскава опаковка, която шумоли при отваряне.
  16. Ролята на иснтруктора е много по-важна, отколкото предполагате. Добрият инструктор е ключа към вашите успехи.
  17. Последно! Усещането, което идва с края на тренировката е едно от най-удовлетворяващите чувства, които аз лично някога съм изпитвала. Дано и на вас да ви се е случвало, за да разберете ясно за какво говоря.

Завършвам с любим цитат от Сократ, който съдържа всичко, заради което си струва да спортувате.

“Срамота е да остарееш, преди да си станал свидетел на всичката красота и сила, на които е способно тялото ти.”

large

Моя милост и другарчета :)

Ако клековете и лицевите опори са ви доскучали, опитайте ги така. Със сигурност ще усетите нови емоции към добре познати стари неща. 😉
Да ви е хубав денят и не забравяйте, че можете да спортувате навсякъде и по всяко време…желание да имате. 🙂

Стигат ли ви силите да тренирате при тези температури? В залата тече пот и се чуват странни звуци, но все още никой не се е предал.
Днес ви предлагам упражнение за задно бедро и глутеус. Ако изпълнението му ви е невъзможно на един крак, сложете двата и плъзгайте бавно и контролирано топката напред и назад. Ако пък искате да включите и корема просто повдигнете главата и раменете. За средно напредналите предлагам и гиричка, която да държите пред гърдите. Направете серия от 10 повторения на всеки крак и още 10 с двата, общо 30 броя.
Упражненията с швейцарска топка са предизвикателни и забавни, включете ги в тренировъчната си програма, за да подобрите стабилността и стойката си. 🙂

Това упражнение има десетки варианти на изпълнение, а ползите му са безброй!

Със Стаси 🙂

Тренировки по двойки

Вие имате ли си другарче за фитнес? За маса по-лесно се навиват, нали? 🙂
Ако все още не сте опитали да тренирате по двойки, да знаете изпускате голямо забавление.
Какво е важно при този тип тренировки – да си намерите достоен партньор, чиито сили и възможности да отговарят на вашите. Тренировките по двойки ще направят приятелството ви една идея по-силно, защото качественото време прекарано заедно прави точно това – сплотява! Това е и причината всички в залата да сме си близки, да се радваме на компанията си и да се забавляваме.
Пожелавам хубав и ползотворен ден, който да постави началото на едно красиво приятелство.

Кога упражненията със собствено тегло спират да бъдат достатъчни

Често се случва новобранците в залата да постигат много добри резултати в първите 3-4 месеца от тренировките си. Това е времето, когато се научават на основни движения, които тялото е пригодено да изпълнява и  като всяка нова практика, ефектът е най-видим в началото.

Нерядко се срещам с жени, с дотолкова атрофиралa мускулaтура или пък въобще липса на такава, на които им е невъзможно да клекнат, а какво остава да го направят правилно.  Те са й най-трудната група за работа.

Първо, защото спортът не им е в кръвта. Второ, защото обикновено прекрачват прага на залата, когато повече не могат да отлагат физическа дейност, т.е. принудени са по ред причини – заболяване, затлъстяване, лекарска препоръка и т.н. Трето, тези жени най-вероятно никога няма да изпитат удоволствието, което повечето от нас изпитваме, докато се движим, защото за тях самата идея да тренират е истинско мъчение – буквално и преносно.

Понякога собственото ни тяло е непосилен товар, а да го приучим да ни служи и изпълнява функциите си – точно толкова тежко.  

Ако донякъде разпознавате себе си в горните редове, четете внимателно оттук нататък. Това е  в сила и за тези, които тренират отскоро и нямат търпение да постигнат добра физическа форма, но са ограничени откъм сили и възможности.

Тренировките със собствено тегло могат да бъдат изключително предизвикателство не само за нетренирани хора. С малко мисъл и въображение, те могат да бъдат модифицирани по начин, който да затрудни и човек с опит в залата. Например: към обикновените напади можете да добавите подскок, или да ги трансформирате в ходещи напади, или пък да ги комбинирате с клек; ако планкът вече не ви е предизвикателство, опитайте да го правите с мах на крака – назад, настрани, опъвайки ластик; планк на една ръка или на един крак; ако ви е писнало от стандартните лицеви опори, но не се сещате кое упражнение тренира по-добре ръцете и гърба, сложете чифт чорапи на ръцете си и започнете бавно да ги движите настрани или напред, а ако все още не сте пробвали ходещите лицеви опори, направете го още днес; друг вариант, който ще ви спре дъха е лазенето – на лакти, на длани или комбинирано.

Вариантите да направите една много добра тренировка със собствено тегло са десетки. Дали ще се сетите дори за 1/10 от тях – не зная. Аз лично, когато започнах да спортувам сама, буквално имах усещането, че откривам топлата вода. Но аз съм аз, моят случай е по-скоро изключение, освен ако не питаете особено топли чувства към дейности, които ви ускоряват пулса, уморяват, изпотяват и хвърлят в нокаут накрая.

Колко време можете да продължите със собствено тегло? Отговорът е индивидуален и обикновено е свързан със зоната на комфорт на всеки. Ако не сте склонни да излезете от това безопасно място, самоограничаването няма да ви предложи особени резултати. В един момент ще установите, че не прогресирате и спортната ви дейност е забуксувала.

Ако работите с инструктор, сега е момента да му обясните проблема си (съмнявам се, че ако е добър треньор не е забелязал липсата на развитие, просто и те като вас не винаги обичат да „влизат в бурно море“ и да си създават работа и неприятни емоции) и отново да обсъдите целите си и механизмите с помощта, на които да ги постигнете.

Ако тренирате в домашна обстановка, ще се наложи да се информирате за различните алтернативи на упражненията и да експериментирате. Проблемът е, че рано или късно, отново ще стигнете до задъдена улица, защото холът ви и липсата на спортно оборудване (визирам разнообразие от дъмбели, ластици, тежести и др.), не могат да ви предложат безброй опции.

Хората, трениращи у дома най-често залагат на кардио упражнения. След няколко месеца обикновено се появяват първите болки в ставите или просто спира да им се скача. Да не говорим, че има мускулни групи, които почти няма да се повлияят ако се тренират без добавена тежест. Да, за дупЕтата ви говоря. Дори да приемате радушно всеки Squat challenge, който се разпространява в интернет пространството, на дупето ви ще му е все едно. Това са, т. нар. големи мускулни групи и за тях си трябва сериозна работа.

glutes

Докога все пак да продължите с този тип тренировки? Най-правилният отговор е докато ви служат.

Ако:

  • вече не виждате развитието, което целите;
  • отдавна не ви е трудно;
  • търсите разнообразие;
  • досадно ви е да повтаряте едно и също;
  • не ви се скача постоянно.

Преминете на следващото ниво и включете тежести. Всъщност най-добрата фитнес програма, която можете да си позволите е комбинация от собствено тегло и тежести.  И не го казвам, защото в Joy Fitness го правим така, други преди нас са го открили. А, ако човек не може да измисли нещо по-добро, може да се учи от най-добрите.

Joy Fitness с Мариела

Тази история отдавна трябваше да бъде споделена. Не са ясни причините защо се забави толкова във времето, може би лоша организация от моя страна. Днес Мариела ще получи подаръка си за рождения ден – с малко закъснение, но от сърце. А, тя е от хората, които ценят жестовете, били те и с изтекъл срок на годност. 🙂

Мариела Атанасова е жена с неограничени възможности…. или по-скоро неограничени желания. Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му…значи и тя е голяма. От няколко дни е на 53 г. , възраст, чиито притежатели много често са мрънкащи и недоволни хора, но това не е нейния случай. Мариела е човек на действието. Тя обича да бъде активна, заета, натоварена със задачи, с покупки, с емоции, с хора около себе си. Винаги ще намери какво да ти каже, разказва истории така, че те принуждава да ги преживееш, много се смее, а часовника не отчита правилно времето прекарано в нейната компания.

Тук, ако не знаете колко критичен човек съм, сигурно ще си кажете „Тази само си хвали клиентите.“ Ами, такива са ми клиентите – готини. Ние ходим в залата, не за да си вдигаме кръвното, а самочувствието. Успявам да си позволя лукса да работя с хора, които истински харесвам, a очевидно и те мен, затова и работата ни е П-Е-С-Е-Н!

А, Мариела е един от фаворитите ми. Толкова пъти се е случвало да има причини да спре да тренира – било то физически или други, но не. Записва си часовете месец напред и ако не й прецакат работния график, е на линия. Дали ще е танцувала до ранни зори, дали ще е пътувала, дали ще е преживяла нещо неприятно – за нея това не са фактори, с които да съобрази тренировъчната си програма.

Започна да спортува, когато един ден, преди 3 години й се е наложило да побяга след тръгващ автобус. Тогава разстоянието от 100 метра, почти я е оставило без дъх. Това е бил моментът на осъзнаване, че й е нужна физическа активност, която да подобри показателите й. Като почти всяка жена стъпила в залата, остави предразсъдъците си отвън и започна да прави каквото й казваме – да вдига тежести, да скача, да кляка, да прави лицеви опори, да се храни високомазнинно, да не обръща внимание на всички онези, които ще започнат да „наливат акъл“. Мариела се справя с всичко и е един от най-достойните ми ученици и верни последователи.  Ако има съмнения за нещо, споделя, обсъждаме и продължаваме напред, защото тя е като мен (една зодия сме все пак) – трудностите не я пречупват, правят я по-силна.

Видеото, което е под статията ще докаже истинността на всяка моя дума.  А, тези от вас, които още считат, че времето им за промяна е изтекло, помислете дали възрастта не е просто число, с което имате легалното право да не се съобразите.

Най-лошата тренировка е пропуснатата

Много обичам, когато лудостта ми среща одобрение и подкрепа. 🙂 В конкретния случай, по стечение на обстоятелствата аз, Кати, Криси и Лина, се озовахме на правилното място в правилното време…и се получи страхотно. Кратка тренировка, в рамките на 40 минути, упражнения, които се изпълняват по двойки, пъшкането и охкането не правеха впечатление на никого, т.к. всички бяхме еднакво “прецакани”. 🙂

Моите момичета са невероятни, не само участниците в тази тренировка, а всички! Дори да има такива, които са започнали, защото са били притиснати от здравословни проблеми, след края на първия месец споделят, че се чувстват прекрасно и съжаляват, че не са го направили по-рано. Нашата “мания” е заразна, но заразно добра!

Ако все още посещавате зала, в която никой не ви обръща внимание, а вие се чудите на кой уред да се метнете…да знаете, че има и по-добри варианти, ние предлагаме един такъв. Възползвайте се. 😉