Характерни симптоми при проблеми с щитовидната жлеза

Напоследък имам усещането, че всяка втора жена, която срещам е с Хашимото или друг проблем на щитовидната жлеза. От екзотично, това заболяване се превърна в традиционно. Ако и вие сте като мен и не обръщате внимание на леки симптоми, които не налагат докторски преглед или изследвания, поне се информирайте кои са тези, при които задължително трябва да вземете мерки, ако забележите чести прояви.

Това е статия, чийто оригинален източник е http://thyroid.about.com/cs/basics_starthere/a/10signs.htm. Превеждам я с надежда и вяра, че би помогнала на някоя от нас.

Щитовидната жлеза е във формата на пеперуда и се намира в предната част на шията. Тя е най-голямата ендокринна жлеза и има славата на господар на метаболизма. В случай, че не функционира правилно може да засегне всеки аспект от здравето ви и по-конкретно тегло, емоционално състояние и енергичност.

Недиагностицирана дисфункция на щитовидната жлеза повишава риска от затлъстяване, сърдечни заболявания, депресия, потиснатост, загуба на коса, сексуални и репродуктивни проблеми, както и е причина за много други нездравословни състояния.

От изключително значение е разпознаването на знаците, докато заболяването е в начален стадий.

Имайте предвид, че не е нужно да изпитвате всички от изброените симптоми, но се запознайте с най-често срещаните.

  • Болки в ставите и мускулите (особено в ръцете и краката) или такива, които наподобяват ревматично заболяване, синдром на карпалния канал (възпаление в областта на китката, което се характеризира с изтръпване, гъделичкане или болка в областта на медиалния нерв), болки в петите, обикновено най-силни при първите стъпки за деня;
  • Дискомфорт в областта на врата, уголемяване на щитовидната жлеза, поява на гуша, дрезгавост в гласа, чести възпаления на гърлото, трудност при преглъщане;
  • Промени в окосмяването, промени в структурата на кожата; при хипофункция косата обикновено става суха и чуплива, а кожата загрубява, изсъхва и се лющи на места; сигурен симптом за хипофункция е липса на окосмяване във външния край на веждите; хиперфункцията се характеризира с изтъняване на косъма и кожа, която лесно се възпалява;
  • Продължителни запек или диария, синдром на раздразненото черво, общи чревни проблеми, храносмилателни проблеми, лоша абсорбация на червата;
  • Менструални проблеми от всякакъв тип – обилно кървене по време на цикъл е знак за хипофункция, нередовна менструация – хиперфункция, невъзможност за забременяване, неуспешни бременности;
  • Фамилна обремененост със заболявания на щитовидната жлеза или други автоимунни заболявания по първа линия – родители, братя и сестри, деца;
  • Висок холестерол, особено ако не се повлиява от лекарства, диета и физическа активност; симптом за хиперфункция е необичайно нисък холестерол;
  • Чести депресивни състояния са симптом за хипофунцкия, а честа смяна на настроенията, безпричинно безпокойство, паник-атаки са част от симптоматиката на хиперфункция;
  • Необяснима промяна в теглото, която не се дължи на нова диета или тренировъчна програма; трудно отслабване или безпричинно качване на килограми са състояния характерни за хипофункция; загуба на тегло без да е наложена от смяна на хранителен режим – хиперфункция; има случаи, в които тези симптоми си сменят местата, т.е. отслабвате, а страдате от хипотиреоидизъм и обратно;
  • Умора, изтощение, сън, от който не се събуждате отпочинали, безсъние;
  • Натрапчиво усещане за студ – хипофукнция или чести топли вълни – хиперфункция.

В резюме:

Неактивна щитовидна жлеза (хипофункция) Свръхактивна щитовидна жлеза (хиперфункция)

·         Покачване на тегло, трудно отслабване

·         Умора, изтощение

·         Липса на енергия

·         Депресия, смяна на настроенията

·         Трудна концентрация

·         Суха, загрубяла или сърбяща кожа

·         Суха, изтъняла коса

·         Загуба на косъмчета във външния край на веждите

·         Усещане за студ

·         Запек

·         Безпокойство и нервност

·         Паник атаки

·         Загуба на тегло

·         Повишен апетит и отслабване

·         Треперене

·         Учестен сърдечен ритъм

·         Високо кръвно налягане

·         Промяна в структурата на косата и кожата

·         Диария или други чревни проблеми

·         Безсъние

·         Нередовен цикъл

щитовидна жлеза

Advertisements

Глутен и цьолиакия

Напоследък много се спекулира по темата Глутен. Имам усещането,че сме част от таен заговор и група хора правят всичко по силите си да ни вменят поредната мания. Да, понякога глутенът върши пакости и премахването му от хранителния ни режим е най-доброто, което можем да направим. Друг път, обаче, подведени от модни течения или от съвети на специалисти, сами се вкарваме във филм на ужасите.

Какво е глутен?

Какво може да ни причини?

Кой трябва да ограничи консумацията му?

Кои заболявания се повлияват от спирането му?

Вреден ли е ако не страдаме от заболяване, което да налага премахването му от диетата ни?

Това са все въпроси, на които трябва да си отговорите, преди изобщо да вземете мерки срещу глутена.

1 bread-wheat-gluten-100927-02

Да, глутенът се съдържа във всички видове хляб и печива, на които изрично не е отбелязано, че са произведени от безглутеново брашно. Глутенът (от латински “gluten”, glue – лепило) е протеин, който се намира в пшеницата, ръжта и ечемика. Изграден е от две молекули – глутенин и глиадин, които „встъпват в съюз“. Ако някога сте се чудили как пекарят докарва еластичността на тестото или пухкавостта на хляба, отговорът е чрез връзката между тези две „съставки“.

gluten

Глутенът не е враг номер 1 на съвременното общество, но разбира се има и изключения. Организмите на някои хора са нетолерантни към усвояването му. Какво означава това? Имунната система на тези хора реагира по неадекватен начин основно при прием на зърнени храни.

Как да разберем дали се налага да ограничим консумацията им? 

Необходимо е продължително самонаблюдение и елиминиране, за известен период, на глутен -съдържащи продукти. Ако след консумация на хляб, макаронени изделия, чипс, бира, сосове и други подобни, се оплаквате от подуване на корема, диария, болки в коремната област, газове или дори обрив, може би е добра идея да самотестувате толерантността си към този вид протеин. Изключете въпросните храни за период от 3 до 6 седмици, след което бавно и постепенно, както се захранва малко дете, започнете да ги добавяте към дневното си меню. Ако забележите същите симптоми, новините не са добри и може би сте един от тези, при които спирането му няма да бъде наложено от модните тенденции.

Ако липсват симптоми на алергия, аз лично не виждам причина да го ограничавате напълно. Да, моето мнение е, че зърнените храни, като цяло, нямат чак толкова предимства, колкото им се приписват. Убедена съм, че всеки може да се нахрани без хляб на трапезата, стига храната, която консумира да бъде питателна и засищаща. Трудно е да се вмени това на хора, които като деца са закусвали попара, а недоимъка ги е принуждавал да ядат хляб ежедневно, но е факт е, че българинът все още консумира тесто в големи количества.

Доказателство за това са и стандартите за хранене в детските заведения. Моят син посещава държавна детска градина и закуската му всеки ден е едно от изброените: попара, хляб с колбас, зърнени продукти от типа на овесените ядки или онези, които се добавят в прясното мляко, филия с шоколад, макарони. На голям плакат, залепен на видно място, информират децата за хранителната пирамида и без елемент на изненада, на върха е Негово величество Хлябът! Не съм си правила труда дори да питам кой е съставил това „страхотно меню“. Зная, че училищата и детските градини  следват нечии заповеди и палеативни възледи, които не съвпадат не само с моите, но и с най-съвременните препоръки за балансирано хранене, но всеки решава за себе си как да постъпи – дали да си гледа детето вкъщи и да го храни, както счита за добре, или да се съгласи някой друг да го прави вместо него.

Защо чак сега започва да се лансира вредата от глутена?

Някои ще кажат баба ми все хляб е яла и доживя до 90 години. Да, но когато баба ви е била “фаталната жена” не е имало такова разнообразие от семена и сортове, както сега. С течение на времето модификациите за самото зърно, обедняването на почвите, замърсяването на околната среда, химическата им обработка и други, са фактори, които са изиграли лоша роля върху качеството на реколтата.

Кои заболявания се повлияват положително от спирането на глутен?

Като цяло автоимунните, т.е. тези, при които имунната система е хиперактивна и сама разрушава здрави тъкани. Сред тях са печално известните Хашимото, болест на Крон, цьолиакия, лупус и др. Пълен списък на автоимунните заболявания тук.

Състояние, което тепърва ще печели слава е цьолиакията. Много често остава незабелязано поради неправилно диагностициране. Симптомите са общи и трудно разпознаваеми, щетите, които нанася на организма – големи.

Какво е цьолиакията (coeliac disease)?

Хранително разстройство, което е реакция на организма към глутен. Както казах по-горе – протеинът, който се съдържа в ръжта, пшеницата и ечемика, а и в десетки други храни, произведени от тях. Имунната система на тялото реагира към глутена и оказва негативно въздействие върху червата. Цьолиакията, позната още като глутенова ентеропатия, е често срещано заболяване, което много пъти остава неразпознато.

2 photolibrary_rm_photo_of_woman_with_stomach_pain

Симптомите могат да бъдат от умерени до доста тежки. Има хора, които не изпитват симтоми, но въпреки това са развили заболяването. Цьолиакията най-често е  бъркана със синдром на раздразненото черво, болест на Крон или гастрит. Симптомите включват:

  • Подуване и болка в коремната област
  • Диария
  • Повръщане
  • Запек
  • Мазни изпражнения

Много хора не изпитват нито един от гореизброените симптоми, но неспособността да абсорбират нутриенти може да доведе до други проблеми, свързани със загуба на тегло и недохранване:

  • Анемия
  • Умора
  • Остеопороза
  • Безплодие или спонтанен аборт
  • Язви в устата
  • Изтръпване, скованост в ръцете и краката

3 photolibrary_rm_photo_of_woman_losing_weight

При някои хора заболяването предизвиква сърбеж или обрив, познат още като дерматит херпетиформис. Той може да започне с усещане за парене около лактите, коленете, скалпа, задните части и гърба. Съпроводено е от появата на червени, сърбящи  пъпчици. Много често първите симптоми се проявяват през юношеството, като момчетата са по-податливи от момичетата. Обривът се успокоява след преминаването към диета, която изключва консумацията на глутен. Има и хора, чиито симптоми са депресия, раздразнителност, слаба памет и невъзможност за концентрация.

4 phototake_rm_photo_of_celiac_rash

Симптоми за цьолиакия могат да бъдат забелязани още в ранна детска възраст, дори при бебета, които се захранват с храни, съдържащи глутен. В резултат на нетолерантността могат да се забележат: диария, повръщане, подуване, болки и раздразнителност. Заболяването може да доведе до забавяне на разстежа. Зъбният статус е пряко свързан с въпросното заболяване при децата – обезцветени зъби, вдлъбнатини по зъбите.

5 photolibrary_rf_photo_of_boy_at_dentist

Цьолиакия или алергия към пшеница?

При двете имунната система играе ключова роля, но реакцията на тялото е различна. Първото е автоимунен процес, който предизвиква нарушаване на обвивката на червата и е нещо, с което трябва да се „сприятелите“ до живот. Симптомите при алергия към пшеница включват кожни обриви, хрипове (свирене на гърдите), болки в коремната област или диария. Най-често обаче тази алергия се израства с възрастта.

Кой най-често се разболява от цьолиакия?

Без да има научно доказателство, изследванията в областта сочат, че следните фактори ви поставят в неизгодна позиция:

  • Генетична предразположеност (друг член от семейството, който страда от това заболяване);
  • Захранване с глутен-съдържащи храни преди навършване на 3 месечна възраст;
  • Стрес, бременност или операция, при хора, които са предразположени;
  • Диабет 1 тип, заболяване на щитовидната жлеза или друго автоимунно заболяване;
  • Други генетични заболявания като синдром на Даун или синдром на Търнър.

При хората, страдащи от цьолиакия, имунната система се повлиява от глутена в храната. Антителата атакуват обвивката на червата, изтъняват я и разрушават миниатюрните ганглии (власинките) в тънките черва. По този начин приеманата храна остава неусвоена, което пък води до недохранване, анемия и загуба на тегло. Връхчетата на ганглиите освен това обработват млечния протеин лактоза, затова и много страдащи от цьолиакия имат нетърпимост към лактоза,

6 princ_rm_photo_of_normal_and_celiac_intestine

Заболяването може да ви споходи във всяка възраст, дори да сте били толерантни към глутен с години, отново не сте застраховани. Времето необходимо за диагностициране, след развитие на първите симптоми, е около 4 години.

Как да разберем дали сме болни?

Кръвните тестове могат да покажат високи нива на определени антитела, които да подсетят доктора ви, а биопсия на тънките черва може да потвърди резултата от кръвния тест. Как протича тя: поставя се ендоскоп в устата, който минава през стомаха, а след това в тънките черва, откъдето се взема проба.

Според изследвания около 60% от децата и 41 % от възрастните, които са болни от цьолиакия, не са диагностицирани, а в един по-напреднал етап от живота това може да доведе до остеопороза, безплодие и неврологични проблеми. Най-предразположени към заболяването остават страдащите от Диабет 1 тип, при които недиагностицирана цьолиакия може да доведе до ниски нива на кръвна захар и резки промени в нивата на глюкоза.

Все още няма лекарство за цьолиакията, но стриктното ограничаване на глутена доказано  спира симптомите и тогава червата започват самолечение.

Витамини и минерали: осигурете си дневна доза от Б витамини, желязо, калций, вит Д, фолиева киселина.

Статията в оригинал можете да прочетете тук.

Други източници:

http://www.newyorker.com/magazine/2014/11/03/grain

http://centralhospital.bg/index.php?p=22&id=25

http://www.webmd.com/diet/ss/slideshow-gluten-free-diet

За щитовидната жлеза и Хашимото (част 2)

Макронутриенти  vs микронутриенти

До тук стана ясно, че балансът на макронутриенти в диетата е от изключително значение, като акцентът пада върху въглехидратите, които оказват най-голямо влияние върху функцията на щитовидната жлеза. Един от нутриентите, който е особено важен е йодът. Дефицитът на йод  провокира хипофункция, но при други хора с вече съществуващи проблеми на щитовидната жлеза допълнителният прием на йод може да влоши проблема.

Йодът е малко като нож с две остриета, когато става дума за тироидни проблеми, затова правилната дозировка, особено при автоимунни заболявания, е от изключително значение. Имайте предвид, че суплементацията на йод върви ръка за ръка с тази на селен. Тези минерали се приемат винаги в комбинация. Селенът действа противовъзпалително, освен това помага в преобразуването на Т4 в Т3. Затова недостигът на селен може да доведе до хипотиреоидни симптоми дори, когато щитовидната жлеза работи добре.

В заключение балансът между йод и селен е от първостепенно значение. Предозиране на един от двата ще нанесе двойно повече щети и ще доведе до дефицит на другия. Като начало приемайте храни богати на йод и селен, а това са: месо (органи – дроб), риба и морски дарове (най-добрият източник са скаридите), йодирана сол, водорасли (келп).

Следя блога на д-р Крис Кресър, който е един от водещите лекари в сферата на наследственото здраве и палео хранене, признат за една от 100-те най-влиятелни личности за приноса си към здравето и спорта (повече за него можете да прочетете тук ). При работата си с пациенти, които имат заболяване на щитовидната жлеза, той казва следното.

„В моята практика винаги правя тест за йоден дефицит и Хашимото, когато пациентът има симптоми на хипофункция. Ако тестът е положителен, започвам с ниски дози йод и селен приемани заедно. В повечето случаи настъпва значително подобрение. В по-малко случаи пациентите са нетолерантни към суплементация на йод, дори ако тя е придружена с прием на  селен.

Стартовата доза йод е 325 mcg под формата на таблетка келп, която с времето бавно и постепенно  увеличавам . Приемът на селен е 200 mcg, като това количество предпазва от потенциалните обратни ефекти на йода, особено при автоимунни тироидни заболявания.

В никакъв случай не препоръчвам да се предприема самолечение, както и сами да решавате какви да бъдат дозите на йод и селен. Това трябва да се случва под лекарско наблюдение. Също така трябва да се има предвид, че високи дози йод могат да доведат до временно увеличение на нивото на TSH, което погрешно да бъде изтълкувано като знак за хипофункция.

Последно по място, но не и по значение, по-малко от пациентите с Хашимото  (състояние потвърдено чрез биопсия) не дават положителни резултати за антитела. Това е така, защото  тяхната имунна система е толкова депресирана, че производството им е невъзможно. Ако страдате от комбинация от симптоми на хипо- и хиперфункция, отново бих заподозрял Хашимото, дори ако тестът за антитела е нормален.“

Витамин Д е също много важен фактор за превенцията и третирането на щитовидни проблеми. Недостигът на този витамин не е свързан единствено с автоимунните заболявания, а също така с инсулиновата резистентност (ИР). Стрес, подуване на корема, метаболитен синдром и възпаление са все фактори, които намаляват възможностите на тялото да използва вит. Д. Това е причината пациенти с тироидно заболяване да увеличат приема на този витамин, който пък трябва да се приема в комбинация с вит. А и К, и магнезий.

Диетата

trenirovki niski ceni hranene

Ще започна с това какво трябва да спрете да консумирате веднага, незабавно, на момента. ГЛУТЕН ВЪВ ВСИЧКИТЕ МУ (НЕ)ЗДРАВОСЛОВНИ ФОРМИ! Тоест всички видове брашно и продуктите, в които се съдържа: паста, макарони, ориз, бисквити, бира, кексове, салатни сосове, пържени храни. Многобройни са проучванията, които доказват връзката между глутен и Хашимото. Всъщност връзката между глутенът и автоимунните заболявания като цяло не се поставя под съмнение.

Ако страдате от автоимунно заболяване, трябва да забравите за:

  • Всякакъв вид пшеница и зърнени;
  • Млечни продукти;
  • Рафинирана захар;
  • Растителни мазнини;
  • Преработени храни.

Като допълнение към този лист се явяват:

  • Яйца (особено белтъка);
  • Ядки;
  • Семена (какао, кафе, разни видове подправки);
  • Картофи, домати, патладжан, чушки, червен пипер, годжи-бери;
  • Фруктоза;
  • Алкохол;
  • Не приемайте лекарства, които съдържат аспирин и ибупрофен;
  • Подсладители (дори стевия);
  • Хлорела и спирулина.

Консумацията на кои храни трябва да увеличите:

  • Органи и карантия – поне 5 пъти в седмицата;
  • Риба – поне 3 пъти седмично;
  • Всякакви видове зелени и цветни зеленчуци – броколи, зеле, кейл, ряпа, карфиол, брюкселско зеле, рукола, лапад, спанак;
  • Качествено месо – има се предвид от пасищни животни;
  • Качествени мазнини – животински, рибни, маслини, авокадо, кокосова мазнина;
  • По-малко плодове, за да се поддържа здравословно ниво на кръвна захар;
  • Пробиотични храни – ферментирали зеленчуци, комбуча, кефир, кокосово мляко;
  • Храни богати на глицин, т.е. тъкани, органи, костен бульон.

Това е така наречената Палео Диета, която е в основата на Високомазнинното хранене (ВМХ), което практикувам аз. Тя е по-рестриктивна от ВМХ, но и по-често се прилага от хора, които се предполага, че лекуват заболяване. Имайте предвид, че за да доведете едно автоимунно заболяване до ремисия трябва да бъдете безкомпромисни с диетата!

Няма да се спирам на хормоналната терапия при установено заболяване на щитовидната жлеза, защото това вече наистина не е моя работа. Уверявам ви обаче, че с правилно хранене и редовна физическа дейност, бихте могли да повлияете до голяма степен на едно автоимунно заболяване, защото е важно вие да контролирате тялото си, а не то вас.

В следващи публикации ще ви разкажа по-подробно за Палео диетата, много популярна в скандинавските страни и очевидно има защо. 🙂

Връзка към част 1 

Slide1

За щитовидната жлеза и Хашимото (част 1)

За съжаление Хашимото не е известен японски дизайнер, въпреки че звучи като такъв, а автоимунно заболяване, което е доста разпространено при жените на възраст между 20 и 40 год. Защо ще пиша за това, въпреки че не съм медицинско лице и нямам това легално право?

В залата има 3-4 момичета, които имат проблем с щитовидната жлеза и аз се чувствам длъжна да разбера в какво се състои този проблем, как трябва да се подходи, какво е нужно, за да се контролира това заболяване, каква диета трябва да се спазва.

Вече няколко дни събирам информация от различни източници, която считам, че ще бъде полезна и би могла да помогне както да се предпазите, така и да лекувате адекватно диагнозата Хашимото.

За щастие тази статия няма да бъде базирана на личен опит. Ще изложа факти, съвети от специалисти, както и споделен опит на пациенти. Трябва да добавя, че източниците ми са английски и шведски сайтове, т.к. практически съвети в български сайтове не открих.

Ще разделя информацията в две отделни статии. В тази ще се концентрирам върху теорията, защото, за да ни се полчучи на практика, трябва да сме теоретично подготвени. И така…

Ролята на щитовидната жлеза

Разположена точно под Адамовата ябълка, щитовидната жлеза не дава заявка да е много важна, но всъщност Е една от най-важните части на ендокринната система, която от своя страна  регулира хормоните ни. Клетките на ендокринната система не са единствените, които се повлияват от функцията й обаче. Всяка клетка в тялото разполага с рецептори за щитовидния хормон, като по този начин го прави още по-важен за правилното функциониране на метаболизма, растежа, сърдечното и репродуктивно здраве.

thyroid gland 2

Идеалната ситуация

В случай, че ендокринната система функционира без засечки, хипоталамусът произвежда хормон наречен TRH, който от своя страна стимулира хипофизната жлеза да произведе TSH (стимулиращ хормон). TSH на свой ред подтиква щитовидната жлеза да си „отглежда“ собствени хормони. Щитовидната жлеза е отговорна за хормоните Калцитонин (този, който помага на костите да абсорбират калций), Т3 и Т4. Последните два са считат за най-важни, т.к. са двете форми на един и същ хормон: Т3 е активният в случая, докато Т4 трябва да се преобразува в Т3 с помощта на други органи (черен дроб, черва, мускули и щитовидна жлеза), преди да успее да изиграе ролята си в организма. И за да е още по-сложно, трябва да се има предвид, че щитовидната жлеза произвежда Т4 много повече, отколкото Т3 и затова процеса на преобразуване е толкова важен, за да се поддържа нивото на хормоните в баланс.

Slide6

Нездравословната ситуация

Хормоните на щитовидната жлеза могат да се разбушуват от няколко фактора, като по този начин предизвикат хипотиреоидизъм (недостатъчно количество щитовиден хормон), хипертиреоидизъм (прекомерно количество), или и двете едновременно.

Хората, които страдат от хипотиреоидизъм имат засилено усещане за студ, оплакват се от постоянна умора и отпадналост. Много често безпричинно качват килограми, освен това имат завишен холестерол, а това се случва, защото Т3 позволява на клетките да ползват холестерола като източник на енергия, а занижен Т3 спомага за задържането на холестерола в кръвообръщението.

Хипертиреоидизмът представя обратните ефектигорещи вълни, безпричинно сваляне на килограми, но отново усещане за  отпадналост и умора.

И двете състояния могат да останат недиагностицирани дълго време, защото симптомите са неясни и доста общи, а да не говорим, че повечето хора дори не са информирани за функцията на щитовидната жлеза.

Автоимунни заболявания

Две са специфичните заболявания, които следват при установена дисфунция на щитовидната жлеза: Хашимото или Болест на Грейвс (Базедова болест). При този тип заболявания имунната система атакува собсвеното тяло .А, точно тези двете се прицелват в щитовидната жлеза. С други думи карат тялото ви да си мисли, че собствената ви жлеза е опасен враг, който трябва да бъде победен и отстранен.

При Хашимото първоначалното състояние може да характеризира със симптоми на хипертиреоидизъм. Тогава се атакуват и разрушават клетките на щитовидната жлеза, карайки ги да освободят голямо количество от  щитовидния хормон в кръвообръщението. При развитието на тази болест, щитовидната жлеза се уврежда дотолкова, че да спре нормалното производство на съответния хормон. Това е причината ако Хашимото стартира със симптоми на хипертиреоидизъм, следвашите стадии на заболяването да причинят двата вида симптоми.

Случаите на Базедовата болест обикновено започват със симптоми на хипертиреоидизъм. Имунната система атакува жлезата, като я кара да произвежда Т3 и Т4 в огромни количества. Разликата между Хашимото и Базедова болест, е че последната не се бунтува срещу самата жлеза и затова симптомите на хипертиреоидизъм не се сменят с такива на хипотиреоидизъм.

Какво предизвиква тези две автоимунни заболявания все още не е много ясно. За основни фактори на този етап се считат генетиката, стресът, замърсяването на околната среда и не на последно място храненето.

Т.к. почти нищо не можем да направим за първите няколко фактори, сега ще се спра на последния, който по мое скромно мнение е от изключителна важност. За да подсигурим правилно функциониране на щитовидната жлеза на първо място е необходимо да осигурим здравословно ниво на инсулин, т.е. без резки пикове и спадове.

Slide13

Метаболитните проблеми, както и много други, са резултат от крайности. Хранене с преобладаващо количество на въглехидрати (особено прости такива – захар, мед, понички, тортички, вафлички и др.), в комбинация със заседнал начин на живот, води до инсулинова резистентност, метаболитен синдром и диабет. А, точно тези няколко са неизбежно свързани с дисфункцията на щитовидната жлеза. Диабет 1 тип също е автоимунно заболяване и Е свързано с въпросната жлеза.

Slide12

От друга страна, диета напълно лишена от въглехидрати, особено при активен човек, също може да причини проблеми. Въпреки че, второто е доста по-рядко срещано.

Това е така, защото за конвертирането на Т4 в Т3 черният дроб има нужда от глюкоза. Ако той е лишен от тази глюкоза това ще доведе до състояние, при което жлезата ще функционира привидно нормално, но хормоните няма да бъдат в правилните пропорции, а това ще причини симптоми на  хипертиреоидизъм.

В част 2 ще се спра на препоръчителната диета и добавките, които трябва да се приемат при установено автоимунно заболяване от този тип.